– Г-жо Караянчева, кое е най-голямото предизвикателство за вас на този пост и откривате ли мисия в него?
– Предизвикателството е не просто голямо, ами огромно. Предизвикателство е да бъда максимално сдържана, да мога да бъда арбитър и да успея да не вземам страна. Защото това, което трябва да прави председателят, е наистина да бъде пръв сред равни. И се надявам да успея в това предизвикателство. А мисията е да успееш държавнически да преодоляваш и най-тежките проблеми, които възникват понякога и в залата. Позицията на председател на парламента изключително много задължава. В месеца, откакто съм председател на 44-тото Народно събрание, във всекидневната ми работа се научих как трябва да изслушваш всички, трябва да не вземаш бързо позиция и че всеки трябва да е сигурен, че в този кабинет може да намери разбиране и възможност да сподели проблем. Моята задача е да наложа тон на базата на политическия дебат, а не на основата на личностните пререкания в пленарната зала.
– А защо влязохте преди години в политиката, какъв беше личният ви мотив?
– Съвсем случаен за дотогавашната ми работна биография на шеф на фабрика в Кърджали, която доста просперираше. Но човек никога не знае какво му готви съдбата, а се случва то да е и интересно, и предизвикателно. При мен обръщането към политиката се свърза с една среща с г-н Цветан Цветанов. Започнахме да работим в Кърджали през 2007 г., а сега тук разговаряме десет години по-късно. Аз лично смятам, че не трябва да бягаш от предизвикателствата, от отговорностите. И никога не съм бягала от тях, скачала съм винаги в дълбокото. И досега съм изплувала… Ще видим на това високо място дали наистина ще се справя с новата голяма задача, която ми беше поставена.
– Около какво трябва да се обединят политиците ни и не закъсняваме ли да създадем националната си доктрина?
– За национални доктрини се говори и в различни политики. Имаше такава за здравеопазването, за социалната политика, за образованието. А приоритетите на държавата са разписани и от коалиционното правителството, разположени във времето на четиригодишния му мандат чрез програмата за управление. Всички стигнахме до съгласие, че без добро образование и здравеопазване не могат да се постигат добри резултати и в другите сфери на живота ни. Защото през годините се убеждаваме, че намаляването на ролята на професионалното образование и издигането на тази на хуманитарните науки доведе до това да имаме изключително много хуманитаристи, но да няма кой да работи в различните производства. Знам го като човек, който идва от тази сфера и колко е важно да откриеш и изградиш дори един работник на ниво шлосери, стругари. В едно производство това „вади хляба“ на цялата фабрика, та дори и на цялата държава. В никакъв случай не омаловажавам ролята на хората, които работят в държавните институции например. Но процесът е взаимен, двупосочен. И когато искаме да има индустриализация и икономически растеж, трябва да сме готови да осигурим на предприятията и съответните квалифицирани кадри. Затова образованието и здравеопазването са първата стъпка. Важна е и социалната сфера, естествено. А когато за толкова важна сфера, каквато е отбраната, през годините не е отделяно приоритетно достатъчно, сега се налага „да правим нещата накуп“ и понякога парите не достигат. Опитваме се и да спрем течовете в някои сфери, реагираме, а не се правят лесно и реформи, за съжаление. Но е дошъл моментът, в който те трябва да се направят. И какво по-добро време за това от началото на един мандат. Защото реформи се извършват в първите 1–2 години от мандата.
– А как се променя гледната точка от тази на политик в такава на държавник?
– Трудно, защото като политик представляваш определена политическа сила – отива ти да спориш, да бъдеш краен, понякога дори да преекспонираш нещата. Като държавник трябва да интерпретираш всеки проблем по друг начин, да вникнеш задълбочено и да не гледаш само от едната му страна. Защото всяка монета има две лица и трябва да отчетеш различните гледни точки. Като си направиш изводите, вземайки предвид и едната, и другата страна. Наистина неслучайно се казва, че политикът мисли за следващия мандат, а държавникът – за следващите поколения…
– Какви са приоритетните законодателства и какво мислите например за промяна в Закона за обществените поръчки, каквото предложение се очаква по повод на договорите в сферата на отбраната?
– Министерствата имат право на такава законодателна дейност и предложения. Парламентът ще е само улеснен да подкрепи работата на тези министерства чрез законите, предложени от тях и одобрени от Министерския съвет. А в пленарна зала законите се приемат в много широк диалог. Законът за антикорупцията беше направен в рамките на повече от година, с работни групи и при участие на представители на различните организации, включително неправителствени, на експерти по тази материя, за да създадем добър и работещ закон. В това помага и Законодателният съвет. Винаги е полезно да имаш мнението и на повече експерти и авторитети в определената сфера. И във всяка една работа е така – обогатява те да имаш и втори, и трети поглед.
– А как приемате абсурда, че парламентът няма висок рейтинг, но всички проблеми на обществото се стоварват на площада пред него, тук се изплакват?
– Може би защото парламентът е институцията, в която са събрани представители на различни региони и сфери, хората на площада търсят единството в различието. И очакват от нас точно като техни представители позиция и да отворим път за решаване на проблемите им.
– Призовахте колегите си да мислят преди всичко за България, но кои са проблемите на обществото, които не търпят отлагане?
– Такъв е демографският проблем. Но е важно и развитието на икономиката, защото демографският проблем е функция от икономическото развитие на държавата. И ако нямаш възможност да издържаш едно дете, ти не създаваш второ. А младите хора са отговорни и докато не намерят успешна професионална реализация и не осигурят доходите си, не поемат отговорността да създават повече деца. Това е процес и е добра новината за икономически ръст на българската икономика с тенденция за над четири процента. Намалява се безработицата и излиза другият проблем с липсата на кадри. Така че не можем да обещаем, че ще решим демографските проблеми на парче, като вземем отдругаде и закърпим положението. Реално всички процеси са свързани.
– Кои имена на политици и на държавници са висока мярка за вас?
– Ще спомена името на Гиньо Ганев, на Желю Желев и на една дама в политиката, каквато е Ангела Меркел.
– С какво искате да се запомни след време мандата ви?
– Много труден въпрос. С това, че съм си свършила работата.
– Колегата ви Стефан Данаилов ви нарече „остра булка“. Как се окастря такъв характер?
– То е въпрос на самодисциплина. Понякога не може да се окастри съвсем, но да му мислят вкъщи моите хора…
– Променя ли високата трибуна?
– Мен лично – не. Минала съм през всички стълби на професионалната реализация. И това, че съм председател на Народното събрание, освен разбира се, че е чест, е една работа. Все едно, че съм си при моите хора, в Кърджали… Естествено, камбанарията, от която се виждат проблемите, е по-висока и мащабът на отговорността е друг.