През 2018 г. се навършват 105 години от Втората балканска (Междусъюзническа) война и също толкова години от подписването на Букурещкия договор, който слага край на този военен сблъсък. През 1913 г. България се изправя срещу Сърбия, Гърция и Черна гора, с които доскоро е била в съюз против Османската империя в победната Първа балканска война.
Сайтът 10te.bg ни припомня десет факта от историята на войната, като в същото време ни кара да се замислим за това, до какво могат да доведат някои политически решения.
1. Войнат
а избухва между съюзниците от Балканския съюз след победата им над Турция в Балканската война 1912–1913 г. поради разногласия за владеенето на освободените територии. Наричат я още Втора балканска война.
2. Вследствие на неразбирателството с България Сърбия и Гърция подписват на 19 май 1913 г. таен военно-политически договор, който бил насочен изцяло против нашата страна. Двете държави се задължават да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България.
3. Под предлог да не се допусне нарушаване на „балканското равновесие“ от страна на България Румъния предявява претенции към Южна Добруджа. Османската империя също не прикривала своя стремеж да си възвърне земите, намиращи се на запад от линията Мидия–Енос.
4. След сключване на Лондонския мирен договор от 1913 г. по заповед на българското военно командване всички български войски се съсредоточават на запад и югозапад за евентуално противодействие срещу сръбската и гръцката армия. Така турската и румънската граница, почти без никакви войскови сили, остават незащитени.
5. Русия, виждайки усилената подготовка на балканските държави за война, отправя предупреждение до техните управляващи фактори да се въздържат от каквито и да било стълкновения помежду си. Тя също заявява, че цялата отговорност за последствията ще понесе онази страна, която първа обяви войната.
6. Цар Фердинанд I усилено се готви за война, подкрепян от Германия и Австро-Унгария. Успява да осуети планирана конференция на министър-председателите на балканските държави, която трябва да се състои в Солун и да уреди спорните въпроси под арбитража на руския император.
7. Сръбският крал подписва манифест за обявяване на война на България с непопълнена дата, но на 16 юни чрез своя помощник-главно
командващ ген. Михаил Савов Цар Фердинанд I дава заповед за действия на армията ни срещу армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна предприемат офанзива против България. На тяхна страна се присъединява и Черна гора. На 27 юни в конфликта се намесва и Румъния, а 3 дни по-късно – и Османската империя.
8. Въпреки някои успехи срещу сръбската и гръцката армия България е принудена да капитулира, останала сама срещу всички свои съседи. Австро-Унгария и Германия не предприемат никакви действия в защита на България.
9. Букурещкият мирен договор от 1913 г. урежда отношенията на страните след войната. България не само е лишена в значителна степен от завладените от нея по време на Балканската война земи, но понася и тежки финансови загуби.
10. Поражението на България в Междусъюзническата война е национална катастрофа.
Страницата подготви Венцислав ЖЕКОВ, фото Изгубената България /lostbulgaria.com/
Годишнини и юбилеи през 2018-а
185 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833–1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877–1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска. Министър-председател на България от май до юли 1881 г.
• 180 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Христо Иванов – Големия /Книговезеца, Христо Ловчалията, Войводата/ (14.09.1838–29.01.1898), деец на българското националноосвободително движение, участник в Първата и във Втората българска легия в Белград, в подготовката на Априлското въстание 1876; след Освобождението е книговезец и печатар, депутат в Народното събрание, участник в Сръбско-българската война 1885.
• 135 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883–03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война”.
• 105 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Здравко Дафинов (09.09.1913–21.06.2008), „царски офицер”, юрист, библиотекар в Университетската библиотека и началник на методически отдел в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Автор е на множество документални хроники за няко
и от най-известните поети, писатели, учени и политици у нас.
• 170 години от рождението на Христо Ботев, български поет, революционер и публицист (1848–1876).
• 140 г. от подписването на Санстефанския мирен договор и освобождението на България от османско владичество (1878).
• 160 г. от рождението на Коста Паница, деец на Македоно-одринското революционно движение, революционер и военен деец, майор (1858–1890).
• 150 г. от преминаването на четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа през Дунава при с. Вардим, Свищовско (1868).
• 190 г. от рождението на Йосиф Владимирович Гурко, руски генерал, герой от Руско-турската освободителната война (1828–1901).
• 115 г. от избухването на Илинденско-Преображенското въстание (1903).
• 330 г. от избухването на Чипровското въстание през 1688 г., организирано в северозападните български земи с център Чипровци.
• 175 г. от рождението на Георги Бенковски, български революционер и ръководител на Априлското въстание през 1876 г. (1843–1876).
