Официалната израелска армия е създадена на 31 май 1948 г. от съществуващите вече сили Хагана.
В Израел задължителната военна служба трае 24 месеца за жените и 36 месеца за мъжете. Освободени от военна служба са само ултрарелигиозните евреи, израелските араби, всички неевреи, бременните или омъжените жени. До навършването на 42-рата си година всички мъже подлежат на едномесечен запас всяка година, а жените – до навършването на 24-годишна възраст. Броят на военните в страната не е голям на фона на големите армии – само 176 500 души. По данни от Уикипедия в резерва се водят 445 000 души.
Онова, което поддържа армията в постоянна бойна готовност, е фактът, че страната е в постоянен конфликт със съседите си. От създаването си израелската армия е участвала в над 10 въоръжени конфликта.
Армията има на разположение най-новата бойна техника и технологии, тя е изключително мобилна и в случай на необходимост под знамената могат да бъдат свикани 3,5 млн. бойци. Израелската армия е постоянно нащрек и няма равна в света по отношение на непрекъснатото поддържане на бойна готовност.
Страната има над 4000 съвременни танка и бронирани машини, както и над 2000 бойни самолета и вертолета. Цялата територия на Израел е защитена с т.нар. ракетен щит. Вероятно още от 1967 г. страната разполага със собствено ядрено оръжие, разработено в атомния изследователски център край Димона, в пустинята Негев.
Военната техника включва широк спектър от оръжия, бронирани машини, артилерия, ракети, самолети, хеликоптери и бойни кораби. Много от тях са купувани от западните държави, но немалко са собствено производство. До шестдневната война през 1967 г. основен оръжеен доставчик за Израел е Франция. От тогава насам тази функция се поема от американски частни и държавни компании. В началото на XXI век израелски компании като Soltam Systems започват да продават оръжия на САЩ. Голяма част от закупеното оборудване от своя страна минава през специални подобрения в израелските заводи. Освен закупеното и произведеното на място оръжие израелските сили поддържат голямо количество съветско оръжие, пленено в рамките на дългия израелско-арабски конфликт. Ето някои от добилите огромна популярност собствени израелски оръжия:
Пистолети „Узи“
„Узи” е името на серия израелски картечни пистолети. По-малките варианти се смятат за автоматични пистолети. Това е едно от първите оръжия, използващи телескопичен затвор, позволяващ пълнителят да бъде приспособен към пистолетната хватка на по-късо оръжие.
Първият картечен пистолет „Узи” е проектиран от Узиел Гал в края на 1940-те години. Прототипът е завършен през 1950 г. За пръв път въведено в Израелските отбранителни сили през 1954 г., оръжието е пуснато в масово производство две години по-късно. Узито намира приложение като лично оръжие за самоотбрана на войските от задните ешелони, офицери, артилерийски войски и танкисти, както и като фронтово оръжие от щурмовите сили на елитната лека пехота.
Над 90 държави по света купуват прочутия картечен пистолет. През експлоатационния си живот е произвеждан от Israel Military Industries, FN Herstal и други производители. От 1960-те до 1980-те години са продадени повече картечни пистолети „Узи” на повече военни, полицейски и охранителни пазари, отколкото който и да било друг картечен пистолет.
Щурмовата карабина „Тавор“
„Тавор” е съвременен израелски автомат, който използва патрони с калибър 5,56 на 45 мм. Произвежда се от концерна Israel weapon Industries.
Създаден е през 1993 г. с цел да замени остарелия автомат „Галил”. В края на 90-те са направени серия от тестове на новото оръжие. Установени са някои недостатъци като трудности при смяната на пълнителя в легнало положение, твърде дебелата ръкохватка, лошия прицел. През 2004 г. преработеният вариант TAR-21 е въведен на въоръжение в някои израелски части. До 2009 г. от компанията производител отстранява недостатъците в оръжието.
Автоматът „Галил“
Израелският автомат „Галил” е разработен от конструктора Израел Галили на основата на френския Valmet Rk 62, който пък е вариант на автомат „Калашников”. Остава на въоръжение от края на 60-те години на ХХ век до 90-те, когато властите започват да обмислят замяната му.
Танковете „Меркава“
„Меркава“ (на иврит „колесница”) са серия израелски бойни танкове. При разработването на танковете основна грижа е сигурността на екипажа.
Съществуват няколко модификации, като последната е „Меркава-4”, която е по-голяма от своите предшественици и се отличава от тях по форма. Основан е на същите принципи, както и предшествениците си: защита и оцеляване на екипажа, използва се специална система за защита на екипажа, двигателят е в предната част на танка, снарядите се съхраняват в защитени сандъци, има автоматична противопожарна система, система за лична и системна химична защита и т.н.
Балистичната защита включва и защита от попадения от въздуха. Системата за контрол, поддържащата огневата мощ на танка, напомня кабина на боен вертолет и работи с помощта на множество индикатори и усъвършенствани операционни системи, които позволяват ефективното водене на бойни действия. Двигателят се контролира от компютър. Скоростната кутия е 5-степенна, автоматична. За подобряване на задния ход е монтирана задна камера.
По време на израелската офанзива в Ливан от 2006 г. 50 танка тип „Меркава” са ударени от вражеско противотанково оръжие. В 44% от случаите се стига до пробив в бронята на танковете, при което загиват 23 души от екипажа, а повече от 100 са ранени. Според анализи на израелския генерален щаб причината за тези неблагополучия са следните: 1. Иран е доставил на Хизбула руски противотанкови системи 9К115-2 „Метис М”. 2. Неопитност и недостатъчно обучение на екипажите на танковете „Меркава”. 3. Съкращенията във военния бюджет (напр. поради икономии танковете не са били снабдени с димни гранати).