17,23 милиона деца са се родили в Китай през 2017 г., съобщава националната статистическа служба на най-голямата страна в света. Това е спад с 630 хил. в сравнение с предходната 2016 г. Така се потвърждава тенденцията към намаляване на раждаемостта в Китай, която започва още през 70-те години на миналия век и ще продължи да се задълбочава в бъдеще.
През 2015 г. китайските власти официално отмениха въведената през 1979 г. политика „едно дете в семейството“ и като резултат през 2016 г. броят на новородените се увеличи с 1,3 млн. спрямо предходната година. Но явно това е бил еднократен ефект. Спадът на раждаемостта в страната вече не се дължи на рестрикции от страна на държавата, а на дълбоки социално-психологически промени, които налагат нов модел на семейно планиране. С известно закъснение спрямо западните държави Китай преминава през т.нар. демографски преход, който се характеризира със спад на раждаемостта и увеличаване на средната продължителност на живота. Резултатът е нарастване на средната възраст на населението, а също и на процента на пенсионерите.
Китай изживява бурен демографски подем през втората половина на ХХ век. Между 1960 и 2015 г. броят на жителите на страната се удвоява, достигайки 1,4 млрд. души. Границата от 1 млрд. е премината през 1981 г. Естественият ръст на китайското население все още продължава, но вече е движен единствено от инерционния ефект на изминалите десетилетия. Иначе раждаемостта в страната отдавна е паднала под линията на простото възпроизводство, която е 2,1 деца средно на една жена. Според различни данни в момента раждаемостта на китайките се колебае между 1,6 и 1,7 деца на една жена и продължава да намалява.
Демографското бъдеще на Китай може да бъде видяно в днешното състояние на някои малки държави и автономни градове, населени с китайци. Става дума за Хонконг, Тайван и Сингапур, които твърдо са окупирали последните места в класацията за нивото на раждаемост в държавите по света. Според прогнози на демографското звено на ООН населението на Китай ще започне да намалява в края на 20-те години на нашия век, като до края на столетието ще се стопи до 1,020 млрд. Днес китайците над 65-годишна възраст са 135 млн., през 2035 г. ще достигнат 300 млн., а през 2050 г. вече ще са 393 млн., което ще е близо една трета от общото население.
Застаряването на населението ще има сериозни икономически последици за Китай. Броят на младите хора, излизащи на пазара на труда, започна да се свива от 2012 г. Предлагането на работна сила все още е стабилно главно заради преместването на голям брой младежи от селата в големите градове, но скоро и този ресурс ще се изчерпи. Китай вероятно ще бъде принуден да се отвори за имигранти от Южна и Югоизточна Азия, а демографските проблеми ще станат централни за политическия дебат в страната.
