Походът на руските войски в Родопите. Освобождението на Смолян, Кърджали, Момчилград и Хасково
В средата на януари 1878 г. в подножието на Родопите се водят последните решителни сражения в Руско-турската война. След тежките боеве край Дунав, при Плевен и на Шипка, след жестокото и героично преодоляване на проходите в Стара планина през суровата зима, след победите в долината на р. Марица руските войски най-сетне достигат до Родопите.
На 17 януари Сюлейман паша събира щаба си в Асеновград. В дневния ред на съвещанието има за решаване само един въпрос. Накъде да отстъпват турците – към Одрин или към вътрешността на Родопите?
Към Одрин е опасно, защото летящият отряд на генерал Струков е достигнал до околностите му и контролира района. Свободни в тоя момент са само пътищата към Хасково и към Смолян, Златоград и Дедеагач, днешният Александруполис в Гърция. Английският полковник Бейкър съветва Сюлейман паша да се възползва от двете направления през Родопите, а артилерията да зареже на произвола на съдбата. По направлението Мостово, Борово и Белица бяга от руснаците и зловещата шайка на „палача на Батак“ Тусун бей. Още на другия ден турците хукват да отстъпват през Родопите, следвани по петите от руската кавалерия. Отрядът на генерал Дандевил и Драгунската бригада на генерал Краснов влизат в Асеновград, посрещнати възторжено от българското население. Западният отряд на генерал Гурко настъпва по направлението към Одрин, руската конница продължава да преследва противника. Кавалерийската бригада на генерал Чернобузов се отправя към Кърджали и Момчилград, а други части от руската армия се насочват към Чепеларе и Смолян. Зад тях настъпват и драгуните на генерал Краснов, които през Кърджали се насочват към Димотика. Кавказката кавалерийска бригада на генерал Черевин устремно поема към Гюмюрджина.
На 1 февруари 30-и Донски полк настига турските части при Кърджали и ги разбива, пленявайки 53 оръдия. Кавказците от бригадата на генерал Черевин, които добре познават родния си Кавказ от Черно до Каспийско море, признават, че такава трудна и опасна планина като Родопите не са виждали. След седем денонощия непрекъснат тежък поход по стръмните и страшни пътеки на Родопите, където дотогава не е стъпвал човешки крак, цялата бригада се събира край с. Островец и се отправя в боен ред към Егейско море.
Бригадата на генерал Чернобузов остава до 20 януари в Кърджали, изчаквайки главните сили на руската армия да стъпят на направлението за Одрин. След това предприемат настъпление към Кърджали и Момчилград. На 3 февруари Кърджали е освободен. На 5 февруари е освободен и Момчилград. След още два дни руските войски достигат Гюмюрджина. Войските на Сюлейман паша са разпилени по Източните Родопи, като част от тях отстъпват към Егейско море, а другата част се крие в гъстите родопски гори.
По същото време в Родопите и в просторите на Тракия действа четата на Петко войвода – легендарният и непобедим защитник на българите в тези краища. Турците го наричат със страхопочитание „Боюк Петко“, което значи Властелин на планината. В хода на войната неговата чета нараства от 60 на 300 души. Той успява да освободи от турците цялата низина по долното течение на Марица. Заедно с руските войски воюва до пълния разгром на „родопската армия“ на турците, създадена от британския шпионин на турска служба Станислас Сенклер от разбитите части на Сюлейман паша.
През лятото на 1878 г. Петко войвода заедно с генерал Скобелев заминават за Петербург. Там е награден с Георгиевски кръст за храброст и произведен в чин капитан.
Освобождението на Източните Родопи, включително и на Хасково, е част от общото настъпление на руската армия към Одрин. На 13 януари конната дивизия на генерал Скобелев овладява селата, които влизат в чертите на днешния Димитровград, и се приближава плътно до Хасково. Така е отрязан окончателно пътят на Сюлейман паша за отстъпление към Одрин.
Гибелта на учителя Душо Хаджидеков
През нощта на 15 януари 1878 г. бойната колона, командвана от генерал Шувалов, преминава р. Марица в посока към с. Оризари, а колоната на генерал Краснов достига северните покрайнини на Пловдив. Турската отбрана на Кадиевската позиция се разпада и Сюлейман паша отстъпва към Родопите. За прикритие на отстъплението той оставя 40 табора, разположени между Първенец и Брестник. Походът на руските войски от София към Пловдив е към своя край.
По времето, когато руските войски се прехвърлят през Марица, турците извеждат от затвора Ташкапия 80 оковани българи и под засилен конвой ги откарват в щаба на Сюлейман паша. Между тях е и българският учител Душо Хаджидеков. Този изключителен родолюбец и борец за свобода полага основите на образованието в Пловдив, като подарява на града четири училища, води люта борба с нашествието на гърците в българската църква, бил е свързан с Левски и Бенковски. И след две страшни години в турския затвор е зверски убит заедно с другарите си.
Като научава за това зверство, френският консул в Пловдив – по това време Буазе, казва на Сюлейман паша, че само след два дни генерал Гурко ще отслужва молебен в църквата „Св. Богородица“. Така и става. Отрядите на генерал Шувалов и Веляминов застигат турския ариегард при селата Цалапица и Дермендере (Първенец). Конницата на капитан Бураго връхлита в Пловдив. От българите руснаците научават, че в града има повече от 1000 низами и черкези. Едър храбър руски сержант успява да плени един от тях и след това го пускат обратно да предизвика паника в лагера на противника, където той се втурва с диви викове: „Москов гяур“. Чувайки, че руснаците идват, турците зарязват позицията си и хукват да бягат. Преди да успеят да се измъкнат, руската кавалерия вече се стича по улиците на Пловдив и открива огън срещу отстъпващия неприятел. В ръцете на освободителите на града попадат телеграфът и цялата турска кореспонденция. През нощта срещу 16 януари капитан Бураго изпраща донесение до генерал Гурко за превземането на Пловдив. Прославеният генерал влиза в древния град от север. За жителите му настъпва празник, но ожесточените сражения с отстъпващите войски на Сюлейман паша продължават по посока на Крумово. На 17 януари се води последната от големите битки в развитието на цялата Руско-турска война. От тук нататък започва яростното преследване на отстъпващите турски войски до самите подстъпи на легендарните Родопи.
