Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Вестник „Българска армия“ навърши 126 години

[post-views]
Вестник „Българска армия“ навърши 126 години

1-1 (5)„Ще успеем, ако сме сплотени!“

Отваряме броя на в. „Военни известия“ – нашият предшественик, от 14 февруари 1918 г., дата, която се пада в четвъртък. Както обикновено, той започва с новини от фронтовете. Бюлетинът засяга много накратко най-важните неща от местата, където воюва българската войска. На Македонския фронт при Завоя на Черна нашите бойци са прогонили с огън една усилена разузнавателна команда на противника. При Добро поле и особено източно от р. Вардар артилерийската стрелба е била доста оживена. В равнината пред българската позиция, при Долна Струма, нашите са разпръснали няколко английски пехотни отделения. На Добруджанския фронт цари затишие. 
На първа страница има три големи материала, които разказват за положението в Русия, което по това време вестникът следи много подробно, за посещението на двама официални финландски представители при главнокомандващия на Действащата армия и за положението в Бесарабия, където по това време живеят над 200 000 българи.  Подробен военен преглед е отпечатан на втора страница, където редом с фактите, които се изнасят, се прави и анализ на положението в лагера на противниците от Съглашението.

Ще започнем от военния преглед на втора страница, в който се съобщава, че по това време в Европа не се случва нищо „с по-голямо военно значение“. Разузнаванията на отделните армии продължават да действат, но това не води до вземането на някакви по-важни решения. От всички новини от този период се открояват само сключването на мира с Украйна и прекратяването на войната с Русия. Тези две събития са довели до решението на румънския въпрос след обсъждане. При смяната на правителството в Румъния става ясно, че и последната вражеска армия на Източния фронт ще „сложи оръжието, с което не е могла да си послужи успешно срещу България“. Така Централните сили ще освободят ресурсите си от Източния фронт и ще могат да ги прехвърлят към останалите направления във войната. Това обаче предизвиква необходимостта от една нова преценка на положенето. Не е съвсем ясно дали Съглашението ще успее да получи подкрепа от старите си и нови съюзници и да изпълни намерението си да събере армия от милион и половина души, за да компенсира оттеглянето на руската армия от войната. По това време руската войска наброява над 6 милиона души, докато румънската армия „разполага с около 200–300 хиляди щика“. Излизането на Румъния и Русия от войната горе-долу ще изравни силите. Преди това Съглашението има огромно числено превъзходство по всички фронтове, но пак не успява да постигне някакви забележителни успехи, подчертава „Военни известия“. Освен това от статиите в неприятелския печат се разбира, че духът на Съглашенските армии силно е отпаднал. 

5-5 (2)
Камера за снимане от самолет
Вече стана дума, че вестникът отделя много внимание на положението в Русия, защото то има значение за цяла Европа. Според статията на първа страница демагозите там изкусно са измамили народа, като са му сочили „милия образ на свободата, мира и равенството, а са му отговорили с картечници, оръжия и бронирани автомобили“. „Там всеки, който не мисли като демагозите, които са окупирали властта, е враг и трябва да загине. Народната воля за тях е дотолкова задължителна, доколкото се съгласува с техните престъпни желания и стремежи“.

В заключение в статията се подчертава, че „няма нищо по-страшно за един народ от вътрешните размирици. Народите винаги са успявали да се разправят със своите външни врагове, когато вътре в страната са били силни. Но когато в една страна господстват безредието и развалата, тя винаги  е пропадала. Поради вътрешни причини ние попаднахме под византийско робство, същите причини ни доведоха до робството под турците“. В статията се прави категоричното заключение, че „В днешните времена ние ще можем да се запазим само ако у нас цари разумът и ако бъдем сплотени“.

На 12 февруари в София пристигат двама финландски професори на официално посещение в Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил. Главнокомандващият генерал-лейтенант Никола Жеков приема гостите в кабинета си и води с тях дълъг разговор, в който главната тема е намесата на болшевиките във вътрешните работи на Финландия. По това време Финландия е призната от повечето европейски държави за самостоятелна и се надява да срещне подкрепата на Четворния съюз и на Скандинавските страни. Професорите отбелязват пред главнокомандващия, че и в България срещат много подкрепа и разбиране. 


В Кюстендил те стават свидетели, както пише в статията, „на импозантна патриотическа манифестация, която добруджанските моми и момци заедно с кюстендилското гражданство устроиха на Главнокомандващия на армията победителка и освободителка“. С нескрит възторг те следят „единодушието на освободители и освободени при отдаване на почит към героичната родна армия“. 
Финландските гости си тръгват щастливи от България и заявяват, че отнасят със себе си незабравим спомен и същевременно урок за силата на единението на един народ в името на общите интереси. Те са убедени, че за малките държави само единението е гаранция за успеха. 

 

В блясъка на празника
С бодър дух, много усмивки и настроение редакцията на в. „Българска армия” празнува годишнините от създаването на вестника на войската и народа. Здраво работим, но и здраво се веселим!
Това се вижда и от тази снимка от началото на 21 век, когато празникът беше бляскаво отбелязан в зала „Концертна” на Централния военен клуб. Оттогава изтече немалко време, съставът на редакцията значително се промени. 
Но постоянни остават и днес ентусиазмът, бойкият дух и стремежът към качествена журналистика. Защото да създаваш вестника, който носи името на Българската армия е не просто работа, а отговорност и чест.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Михаил Григоров

Най-ново

Единична публикация

Избрани