Преди седмица министърът на отбраната Красимир Каракачанов връчи знамето на втория гвардейски ученически отряд, съставен от възпитаници на Основно училище „Д-р Петър Берон“ – Плевен. Тържественото събитие събра в сградата на Военния клуб в Плевен висши военни и представители на държавната и местната власт. Министър Каракачанов бе любезен да отговори на въпроси на в. „Българска армия”.
– Г-н Министър, ще има ли връзка между децата от Втория гвардейски ученически отряд и Единния център за начална подготовка (ЕЦНП) в Плевен? Там има обучения, които са привлекателни и приличат на подготовката на скаутите.
– Освен да маршируват добре, все пак да не забравяме, че те са деца. Но опитът на ЕЦНП може да бъде използван и като час при обучение в училище. Защото предвиждаме, освен теоретичните уроци, които ще се преподават, в онези гарнизони, в които има подобна материална база, да се организират и подобни лагери, в които наживо да видят и военна техника, да пипнат оръжие. Всичко това, разбира се, ще става под строг контрол и с инструктори.
– Там обучават как да се пали бездимен огън, как се разпъва палатка…
– Да, това е полезно, но е нужно не толкова за младите гвардейци, колкото за онези ученици, които от следващата година ще изучават програмата за военното обучение. Има и много други идеи, примерно да засилим военноприложните спортове. Това, което навремето го правеше Организацията за съдействие на отбраната. В същите мащаби не може да се очаква, тъй като тогава имаше огромна материална база, създавана десетилетия. Тази база бе разграбена или продадена. Но там, където има подобни центрове – такова обучение може да се организира целогодишно. Например СРБ (специализиран ръкопашен бой), както се изучаваше навремето. Сега го изучават само в Специалните ни сили и в 101-и алпийски полк. Защо децата да не се научат! Или защо да не практикуват авиомоделиране, корабомоделиране – тези неща, които събуждаха интереса на децата към авиацията, към флота, към парашутизма и т. н. Да умеят да оказват първа помощ също е част от това възпитание. И то е задължително, защото утре може да се случи на всеки – човек да види на улицата катастрофа. Или на човек да му стане лошо, да падне, да получи инсулт. Няма къде да го научиш другаде. Ако ти в училище не си научил основните неща – как да реагираш. А и на теб самия може да ти се случи.
– Това, че военната служба ще е доброволна, променя ли отношението, мотивира ли по нов начин младите хора? Да гледат на нея като на приключение.
– Младият човек винаги е гледал на армията като на приключение. За съжаление му отнеха това приключение, отнеха му и възможността да бъде възпитан в чувство на дълг. Това искам да се възстанови. Защото има съпротива от всевъзможни дървени философи. Едни от тях ти обясняват: „Няма пари”. Другите обясняват „Не ни е нужно това”. В същото време ни набиват разни джендър идеологии в главата и се опитват да правят от нашите деца безполови същества. Ами ако трябва да избирам, моят избор отдавна е ясен.
Ще продължавам да настоявам за доброволната военна служба. Младите хора в България трябва да имат военна подготовка. Това, което имам като уверение и от премиера, и от парламента, е, че ще подкрепят първата стъпка в тази посока – въвеждането на доброволна служба. Това би довело до решаване на проблема с некомплекта, защото една част от доброволците може да харесат службата и да останат. Съществуването на една държава е скъпо удоволствие. За да има държава и да се охраняват живота и здравето на хората, териториалната цялост на България, трябва да има армия. Няма държава, която икономически да е просперирала и да няма армия.
Затова имаме намерение да се въведе швейцарската система – обучение на всички, по-кратко от шест месеца, но след това да се влиза в резерва. По време на пребиваването в резерва да се опресняват знанията и подготовката. Държави като Франция, Швеция, Финландия и Норвегия връщат наборната военна служба, макар заплахите към тях да са много по-малко, отколкото заплахите към нас. Значи те са по-глупави от нас ли или така са решили да харчат пари? Просто мислят за сигурността си.
Увеличението на заплащането и в полицията ще допринесе целият сектор „Сигурност” – армия, полиция, служби за сигурност, да бъдат в комплект.
– Какъв е подходът за възстановяването на Военновъздушното училище в Долна Митрополия?
– То може да стане единствено по образеца на Военноморското училище във Варна. Ако подходим по този начин – да съчетаем базата, която имаме в МО, да я съчетаем с възможността да се привличат и кадри за гражданската авиация, специалисти, които да се обучават срещу заплащане тук, ние ще можем не само да обновим училището, но можем да му осигурим и достатъчно средства, както е във Варна. Въпрос на малко по-мениджърско решение на въпроса.
– Върви ли се в тази посока?
– Върви се, но няма как да стане преди 2021–2022 г., тъй като все пак има акредитация. Военният университет трябва да е акредитиран дотогава. Паралелно трябва да се движат нещата. Това не може да стане от другата година.
– Ако има някакъв интерес към летището край Плевен, то би ли могло да се отвори за граждански цели?
– Може да се отвори и не само това летище. Те са много. В България има най-много летища от цяла Европа на глава от населението. Вземете бившата авиобаза Каменец. Сега една германска фирма е изпратила писмо за намерения, но искам да видя колко е сериозна.
Говорим да използваме част от авиационната техника за медицински нужди. Имаме достатъчно летателни апарати – хеликоптерите Ми-17, например, участват в гасене на пожари, но в момента работи само един, а могат да станат 3. Част от хеликоптерите „Кугар“ можем да преоборудваме за медицински цели или пък някои заменим за медицински, които са специализирано производство.
За да има ефект при използването на подобна летателна техника за медицински цели – спасяване, бързо транспортиране, е логично да се помисли къде ще ги стационираме. Логично е да се раздели страната на Северна и Южна България. В Пловдив има къде да кацат – градът е медицински център, в Плевен също има летище, ще отида там, ще си поговоря с колегите дали това е възможно. Плевен също е не само университетски град, но и свързан с медицинското образование, има достатъчно специалисти.
И третият район са София и Западна България.
Един хеликоптер няма да затрудни никого – само искам да го изкоментираме, да видим. След това трябва да решим финансово въпроса – да си поремонтираме малко техниката. Имаме кугари, които не летят. Защото така са сключвани договорите от същите тези умници, които сега ми се правят на големи атлантици. Договорите така са сключвани с чуждите фирми, че в момента сме в патова ситуация да ни извиват ръцете. И каквото ни кажат за поддръжката, нямаме избор. Много моля, сиренето е с пари. Приятелството си е приятелство… Ако някой ми говори за способностите на българската отбрана, да бъде така добър да не ми дава оферти, с които иска да вземе на босия цървулите. Защото точно това се получава. Хем, от една страна, ми говорят „трябва да имате нови способности с модерна западна техника”, хем искат да ни вземат скъсаните цървули. Трябва да има морал.
В интервюто са използвани и въпроси на други медии