Русия и САЩ се превъоръжават усилено, а ядрената реторика се връща към времената на студената война.
Технологиите и новите видове оръжия все повече подкопават основния спасителен механизъм—ядреното възпиране.
Несигурната политика на Вашингтон засилва риска от случайни конфликти.
Процесът на превъоръжаване върви в комплект с възраждането и на ядрената реторика от златните години на студената война. Това провокира опасна спирала от напрежение, взаимно недоверие и наливане на огромни средства в непродуктивни сфери като въоръжените сили.
В началото на тази година стрелките на часовника на Страшния съд (The Doomsday Clock) удариха 2 минути до полунощ. Символичният таймер, който се появява 3а първи път на корицата на списанието Bulletin of the Atomic Scientists през 1947 г., показва колко близо е човечеството до тоталното унищожение на всичко живо на планетата. Създателите му са учени, инженери и други експерти, участвали в проекта „Манхатън“, довел до създаването на първата атомна бомба.
През всички тези години само един път стрелките са били толкова близо до фаталния час – през 1953 г., когато Съветският съюз създава водородната си бомба.
Достатъчно е да погледнете новините и картата на света, за да видите защо часовникът се е върнал драматично с половин век назад. Напоследък потенциал ва нови конфликти има от Южнокитайско до Средиземно море, а съществуващите такива се разгарят с неочаквана сила. Но най-скорошното доказателство дойде отново от Москва. На 1 март в обръщението си пред федералното събрание Владимир Путин заяви, че страната произвежда ново поколение ядрени оръжия, безпилотни подводни ударни средства, многократно по-бързи от подводниците, и свръхзвукови ракети, които могат да достигнат незабелязани до всяка точка на света.
Много от обявеното може да е типичното самохвалство, което напоследък подхранва манията ва величие на Кремъл. Подрънкването на оръжия обаче се долавя ясно и от другата страна на океана, където САЩ ще харчат трилиони долари ва нови ядрени средства ва масово унищожение.
Процесът на превъоръжаване върви в комплект с възраждането и на ядрената реторика от златните години на студената война. Това провокира опасна спирала от напрежение, взаимно недоверие и наливане на огромни средства в непродуктивни сфери като въоръжените сили. Съчетано с неяснотата ва посоката, в която поемат САЩ под ръководството на Доналд Тръмп, втвърдяването на Китай и очевидните провали на политиката по сдържане – например в Северна Корея и Сирия, светът става едно по-опасно място ва живот.
Игри на съдбата
„Тази политика на Путин може да се разбере, ако погледнем Русия – огромна част от населението емигрира, икономиката редува възходи и спадове – ядреният арсенал е последният елемент, който й дава статут на суперсила. Ако утре нямат този ядрен арсенал, отношението на света към Русия би било различно“, казва Пол Каръл, старши съветник в NSquare, организация, занимаваща се с популяризирането на темата ва ядрената заплаха след края на студената война.
Не закъсняха коментарите дали става въпрос ва факти или ва фантазия, ва реални оръжия или ва технологии на различен етап на развитие, дали Путин говори на САЩ или на своите избиратели. Изброените руски технологии обаче правят достатъчно да подкопаят доктрината на взаимно унищожение, която досега действаше при ядрените сили.
Атмосферата на недоверие и реторична агресия между двете държави, които притежават общо около 90% от ядрения арсенал в света, прави нещата притеснителни.
„Отношенията между Вашингтон и Москва никога не са били толкова лоши“, коментират от независимата, базирана във Вашингтон Arms Control Association. Оценката на анализаторите е, че и двете страни са поели по ненужно дестабилизиращ път, а извънредно скъпите кампании ва замяна и надграждане на системи ва ядрено оръжие на студената война „значително надвишават изискванията на здравия разум ва ядрено възпиране“. Привържениците на разоръжаването посочват, че модернизациите са в противоречие с целта ва елиминиране на ядрените оръжия. Защитниците обаче казват, че докато този вид оръжия съществуват (а те няма да изчезнат скоро), те трябва да бъдат модернизирани, а да са сигурни и ефективни.
Калкулациите в САЩ показват, че обнобяването на арсенала ще струва 1.2 трилиона долара през следващите 30 години. Това включва и модернизация на бомбардировачи, междуконтинентални балистични ракети и подводници, т.е. обновяване на т.нар. Триада на САЩ, използвана като възпиране на потенциален глобален конфликт. В много отношения това потвърждава ядрената политика на президента Барак Обама, включително ангажимента му да замени всички ключови елементи на ядрения арсенал. Той го пое през 2010 г. в замяна на ратифицирането от Сената на договора ва намаляване на стратегическото ядрено оръжие (New START).
През февруари беше публикуван и новият преглед на състоянието на ядрения арсенал на САЩ (Nuclear Posture Review). Това е първият подобен преглед от 2010 г. и едно от няколкото проучвания на стратегията ва сигурността, предприети, откакто Тръмп встъпи в длъжност. От него става ясно, че страната ще заложи още и на разработването на тактически ядрени оръжия с по-малка мощност. Предимството им е, че психологическият праг ва тяхната употреба е по-нисък и това ги прави по-приложими при един малък локален конфликт например, ва разлика от силно разрушителните стратегически бойни глави. Тактическите оръжия попадат и извън обхвата на ангажиментите по договора ва намаляване на стратегическото ядрено оръжие. Това е изключително опасна тенденция, защото тя залага на идеята, че врагът ще бъде превантивно възпрян да ескалира напрежението. Както посочва аналитичният сайт War On The Rocks обаче, в разгара на конфликт е напълно възможно да не се направи разлика между оръжията с малка мощност и стандартните ядрени боеприпаси и отговорът да бъде унищожителен ва всички.
Ядрени нерви
„Много сме притеснени от безразсъдното използване на езика по темите, засягащи ядрените оръжия, защото грешките при комуникацията могат да бъдат много опасни в тази област“, казва Рейчъл Бронсън, изпълнителен директор и издател на Bulletin of the Atomic Scientists. Размяната на провокации между Тръмп и севернокорейския лидер Ким Чен Ун през лятото на миналата година, а сега и свръхзвуковите ракети на Путин, са само част от примерите. Неразумният език и засилването на превъоръжаването са само част от причините светът да става едно по-опасно място.
Към това добавете риска от фалшиви новини. Една такава например вкара през 2016 г. невярно в устата на бившия министър на отбраната на Израел Моше Ялон думите, че ако Пакистан смята да изпрати войски в Сирия, Израел ще ги унищожи с ядрена атака. Тя накара министъра на отбраната на Пакистан Хаваджа Асиф да туитне, че „Израел забравя, че Пакистан също е ядрена сила“.
Състезанието на върха, растящата несигурност ва стабилността на световния ред, предизвикателствата от страни като Северна Корея и Иран и отдръпването на Америка от ролята й на световен полицай засилват движенията на всички по атомната верига. Данните на Bulletin of the Atomic Scientists показват, че през последните години арсеналите на Китай, Индия и Пакистан също растат. „Ядрените тестове в Северна Корея създават напрежение в целия регион. От Северна Корея към Южна Корея и Япония и Китай. Като домино ефект“, казва Дарил Кимбъл, изпълнителен директор на Arms Control Association. През 2015 г. доклади на два американски тинк-танка – Carnegie Endowment for International Peace и Stimson Center, пък прогнозираха, че към 2025 г. Пакистан може да стане трета ядрена сила в света заради бързо растящия си арсенал, което е в пряка връзка и с политиката на Индия в тази сфера.
Рейчъл Бронсън вижда още един нов негативен тренд и това е все по-голямото незачитане на мненията на експертите при дебатите по различни съществени теми. То се изрази най-ясно по въпроси като промените в климата или Brexit, но е напълно възможно да сполети и такова ключово поле като ядрената сигурност.
САЩ и след тях
Един от малкото скорошни успехи в полето на ядрените оръжия остава споразумението, постигнато между САЩ и Иран през 2015 г. Според експертите от Arms Control Association е безразсъдно Вашингтон да се заиграва с темата дали то да бъде изоставено или не. Другата добра новина неочаквано дойде от корейския полуостров, където тези дни върви Затопляне между Севера и Юга.
Но преди да се бърза с радостта от тези новини, трябва да си спомним, че неспособността на САЩ да спрат Ким Чен Ун да се сдобие с ядрено оръжие въпреки агресивните вербални и дипломатически атаки на Доналд Тръмп подрони допълнително авторитета на водещата военна сила в света. Това е опасно. Конкуренти като Китай, който иска да извоюва своя сфера на влиянието в Азия и Русия, която иска да направи същото в Източна Европа, дебнат всеки Знак на слабост и несигурност. Такива имаше повече от достатъчно при Барак Обама и не липсват под ръководството на Тръмп. Съюзници като Япония и Германия се превъоръжават, а такива като Израел реагират агресивно на всеки сигнал – например въздушният удар по иракски позиции в Сирия наскоро. Отдръпването на САЩ при двама поредни президенти говори, че тази тенденция не е мимолетна. Компенсирането й с яд¬рен арсенал само трябва да ни тревожи допълнително.
Добрата новина от началото на тази година е, че Съединените щати и Русия обявиха, че са изпълнили задълженията си съгласно Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения (New START) до крайния срок от февруари 2018 г. Договорът изискваше всяка страна, използвайки договорените правила за броене, да намали своите стратегически ядрени запаси до не повече от 1550 разгърнати бойни глави и бомби, както и средствата за изстрелването им.
В прессъобщение обаче руското външно министерство изрази недоволство, заявявайки, че Съединените щати са преконфигурирали няколко ракети Trident II, предназначени за изстрелване от подводници, и бомбардировачи В-52Н по такъв начин, че „не може да потвърди, че тези стратегически оръжия са станали неспособни да използват ядрено оръжие“. Критики имаше и по отношение на някои подземни съоръжения за изстрелване на ракети. Иначе новият договор START изтича на 5 февруари 2021 г., но може да бъде удължен до 2026 г. Бъдещото развитие по темата е неясно, като в началото на президентството на Тръмп той го окачестви като лоша сделка, договорена от администрацията на Обама.
Източник: в.“Капитал“
