Вместо да изпише вежди, президентът може да извади очи с въвеждането на нови търговски бариери
През XIX и първата половина на XX век обемът на произведената стомана бе главен критерий за индустриалната и икономическата мощ на великите държави. САЩ са лидер в това отношение още от 1890 г., като през 1920 американският дял в световното производство на стомана надвишава 42%. Времената обаче се менят и днес от металургичните заводи на САЩ излизат едва 5% от планетарната продукция на важната индустриална суровина. Тези факти очевидно не се харесват на президента Доналд Тръмп и през миналата седмица той подписа указ за налагане на тежко 25-процентно мито за вноса на стомана и 10-процентно за импорта на алуминий. Това е едно от най-важните решения, вземано от стопанина на Белия дом. То ще повлияе сериозно на позициите на САЩ в системата на световната търговия, а може да доведе и до разместване на бизнес пластовете вътре в страната.
Наивната логика на икономическия дилетант
Икономическите наблюдатели са единодушни, че решението на американския президент е глупаво, наивно и контрапродуктивно. В знак на протест срещу тази стъпка оставка подаде главният икономически съветник на Тръмп Гари Коун. Но все пак – какви са мотивите на президента за въвеждането на мита за внос на стомана и алуминий? На първо място той следва предизборните си обещания за връщане на работни места и цели производства в САЩ. В представите на Тръмп гигантският външнотърговски дефицит на САЩ се дължи на нечестни търговски практики на чуждите държави и най-вече на Китай. Тази „несправедливост” може да бъде поправена чрез издигането на различни бариери пред вноса на стоки в САЩ. В този смисъл въвеждането на мита за стоманата и алуминия е част от цялостната концепция на Тръмп за външната търговия, която досега намери проявление в изтеглянето на САЩ от Транстихоокеанското споразумение за свободна търговия, както и от преговорите за подписване на подобно споразумение с ЕС.
Поне засега САЩ остават член на Световната търговска организация, а въвеждането на сериозните мита за внос на стомана и алуминий е против нейните правила. Затова Тръмп прибегна до една много рядко използвана клауза от американския търговски закон, която дава на президента право да налага мита за вноса на определени стоки поради съображения, свързани с националната сигурност. Преди това на търговското министерство във Вашингтон бе възложено да направи проучвания и то очаквано излезе със заключение, че силната зависимост на страната от внос на двата стартегически метала може да навреди на сигурността на САЩ.
Какви са мащабите на стоманения внос в САЩ?
В световен мащаб половината от произведената стомана намира приложение в строителството, включително за производството на метални греди и тръби за нефтопроводи и газопроводи. Други 16% се използват за изработването на механично оборудване, а автомобилостроенето гълта 13% от стоманата. Военнопромишленият комплекс също е сред големите потребители. През миналата година САЩ са внесли стомана за $29,1 млрд., през 2016 – за $22,3 млрд., но през 2014 г. – за $38 млрд. Силните колебания в обемите вероятно се дължат на цикличния подем и спад в сондажите за шистов газ и нефт и респективно в производството на оборудване за тях.
Общото световно производство на стомана за 2017 г. е 1,7 млрд. метрични тона. Почти половината (49%) от него идва от Китай. Далеч назад в тази класация са ЕС с 10%, Япония и Индия – по 6%, Южна Корея и Русия – по 4%, Турция и Бразилия – по 2%. И сега най-любопитното – геополитиката на вноса на стомана в САЩ. Не, Китай не е най-големият вносител, той дори не е в първата десятка. Причината е, че Вашингтон вече е въвел редица ограничения за китайския импорт на стомана. При това положение основен вносител на стратегическата суровина в САЩ е Канада с дял от 16%, следват Южна Корея с 10%, Мексико и Русия с по 9%, Турция – 7%, Япония – 5%, Тайван – 4%, Германия – 3%.
По отношение на алуминия от януари до септември м. г. САЩ са внесли 5,7 млн. т като почти половината от тях (2,48 млн. т) идват от съседна Канада. На второ място по импорт на алуминий в САЩ е Русия, на трето – Обединените арабски емирства (тук вероятно става дума за реекспорт), и на четвърто – Китай.
На фона на тези факти тезата за застрашената национална сигурност звучи доста неубедително. Основен вносител и на стомана, и на алуминий в САЩ е Канада – най-близкият съсед, партньор и съюзник на американците. Специално по отношение на стоманата, която е важна за военната индустрия, сред първите 10 вносители има само една държава, която е потенциален противник на САЩ – Русия.
Осъзнавайки, че е глупаво да се конфронтира с най-близките икономически партньори на Вашингтон, Тръмп все пак изключи от действието на нововъведените мита Канада и Мексико, с които освен всичко друго САЩ са заедно в Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА). След това към тях бе добавена и Австралия. За европейците Тръмп остави отворена вратата за пазарлък, като отбеляза, че те „не се отнасят добре със САЩ” в търговската област. Ако опита да се договаря с всяка държава поотделно, американският президент ще постави на изпитание единството на ЕС, където външната търговия е изцяло в правомощията на Комисията, а не на държавите членки.
Ще има ли търговски войни?
Бариерите пред вноса на стомана и алуминий ще останат само неприятен епизод в и без това слабото управление на Тръмп, ако не бъдат последвани от нови рестрикции за свободния обмен на стоки и услуги, които да ескалират в поредица от търговски войни. Именно от това се опасяват световните икономически анализатори. Европейският съюз обяви, че ако бъде засегнат от митата на САЩ, ще предприеме ответни мерки срещу американски стоки. На което Тръмп им отговори в типичния си безпардонен стил: „Да правят каквото искат, но ако го направят, ще сложим едно голямо мито от 25 процента върху колите им”.
През тази седмица стана ясно, че Тръмп е наредил на администрацията си да подготви разпоредби за въвеждане на нови мита за редица китайски стоки. Президентът е поставил цел търговският дефицит на САЩ с Китай, който сега е $375 млрд. (по сведения на Пекин – $276 млрд.) да бъде намален със $100 млрд. На тази заплаха китайците отговарят, че американците просто трябва да работят по-усърдно, а не да налагат търговски бариери.
В крайна сметка най-големите вреди за националната сигурност на САЩ могат да настъпят не от големия внос на стомана и алуминий, нито пък от размяната на обиди между Тръмп и севернокорейския диктатор, а от безотговорната външнотърговска политика, която може да разбие внимателно и дълго градената система от международни партньорства и да отблъсне най-важните и най-верни съюзници на Америка.
Последиците – от колите до бирените кутийки
Извън геополитическите съображения обаче, въведените от Тръмп мита за внос на стомана и алуминий ще ударят по някои ключови сектори на американската икономика. На първо място това е автомобилостроенето. За производството на един лек автомобил отиват средно 1,2 т стомана. Икономистите изчисляват, че новите мита ще оскъпят американските коли с между 0,5 и 0,8%, а това ще рефлектира върху продажбите – в световен мащаб те ще паднат с 1,6 до 3,6%. Тези проценти може да изглеждат нищожни, но става въпрос за многомилиарден бизнес и в крайна сметка митата върху стоманата и алуминия може да доведат до загуба на до 40 хиляди работни места в автомобилната индустрия на САЩ. А трябва да се има предвид, че всичките работници в американското стоманопроизводство са едва 120 хиляди.
Силно засегнат от осъпяването на стоманата ще бъде и един от най-важните и най-силни сектори на американската икономика – добивът на нефт и газ, който се базира на съоръжения, направени от стомана. На фона на такъв мащабен бизнес направо бял кахър ще е поскъпването на безалкохолните напитки, бирата и всичко, което се съхранява в алуминиеви кутийки.
