Президентът на Македония Георге Иванов отново наруши Конституцията, като за втори пореден път отхвърли приетия в парламента Закон за езиците
Лошото време, което обхвана целия Балкански полуостров, удари и по Македония. Удари я по най-слабото и любимо, да не кажа –емблематично място – Охридското езеро. Отдавна местните хора не бяха виждали такъв вятър от 90 км в час и такива вълни от повече от метър, които да заливат брега. Пострадаха най-вече търговските и увеселителните обекти на сушата, както и мазетата на къщите, разположени най-близко до водата.
Но понеже и в Охрид, и в цяла Македония има зевзеци, те и в драмата намериха повод да се шегуват. И извадиха социалните остриета и ги насочиха срещу лакомите ресторантьори, които в търсене на повече територия за своите заведения, навлязоха във водата, забивайки дебели железни пилони с още масички върху тях. Красиво, няма дума, пиеш си кафето, а под краката ти леко-леко се вълнуват водите на Охридското езеро. Иде ти да запееш „Лихнида кайче веслаше в Охридското езеро”… Това пък даде повод на моя колега и приятел журналистът ветеран Веле Митановски да напише във Фейсбук, че просто езерото си е върнало това, което човекът се е опитал да му вземе…
И май природното бедствие с Охридското езеро постави в сянка всичко онова, което през миналата седмица се случи в македонския парламент. А миналият четвъртък в законодателния орган на държавата пак се стигна до грандиозен скандал, който за радост все пак не надхвърли онези рамки, които драстично бяха строшени на 27 април миналата година. Тогава драмата в сградата на парламента, наречена популярно „нощта на кървавите глави”, бързо стана новина из целия свят. Сега нямаше влачене на полумъртви депутати из коридорите на парламента като Зиядин Села, който по чудо оцеля. Нито пък скубене на къдрави женски коси, като тези на тогавашната пратеничка, а сега министър на отбраната Радмила Шекеринска. Такова нещо нямаше.
Но ако имаше някакви съвпадения, то те трябва да се търсят в повода за поредния скандал
И този, както и на 27 април, бе едно гласуване в пленарната зала. Миналата година взривът дойде след избора на Талат Джафери от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) за председател на парламента, а сега – след третото гласуване за подкрепа на спорния Закон за езиците. Това е законът, който разширява употребата на албанския език в Македония като втори служебен. И който вече веднъж, след второто му гласуване в пленарната зала, бе върнат от президента Георге Иванов.
Държавният глава в 14 пункта разви позицията си защо законът не бива да бъде приеман. Според македонската Конституция обаче, щом като президентът постави вето на някой закон, предстои трето гласуване и ако той бъде подкрепен най-малко от 61 депутати, тоест 50 процента плюс един глас, се счита за приет. В случая Законът за езиците получи одобрението на 64 пратеници от парламентарното мнозинство и беше съвсем нормално той да бъде одобрен и да започне да действа. Такава е демократичната парламентарна практика, да, но в други държави с други традиции в парламентаризма.
И стана тя, каквато стана. Най-интересното бе, че най-активният в протеста на опозиционните депутати от ВМРО–ДПМНЕ, които наскочиха на трибуната срещу председателя Талат Джафери (онзи същият, поради избора на който се случи 27 април), бе бившият премиер и бивш лидер на партията Никола Груевски. Човекът, който дълги години не знаеше къде е пътят към парламента, който се държеше с депутатите от своята партия като към машина за гласуване на предложените от неговото правителство закони, който и до ден днешен дърпа конците в партията въпреки избора на нов неин председател. Тъкмо Груевски започна да размахва ръце към Джафери буквално така, както боксьор се кани да удря своя противник. А в своето младежко минало Груевски освен опити на треторазряден самодеен актьор има и няколко тренировки като боксьор. Дали наистина имаше опит от негова страна да бие Джафери, или журналистите си измислиха това всъщност няма и толкова голямо значение. Самият Груевски заяви публично след въпросното заседание, че вдигнал ръка, за да предотврати по-голямата беля, а не да посяга на Джафери…
Така или иначе, до пряка ръкопашна схватка не се стигна, но впечатлението за нея си остана. Какво да се прави, хората в Македония вече май че свикнаха с такива циркове в парламента, пък и някаква традиция на скандалите се създаде
Първо, на 24 декември 2012 г., когато тогавашният спикер на парламента Трайко Веляновски извика специалните полицейски части да изхвърлят извън сградата парламентаристите от тогава опозиционния СДСМ, таксувайки гневния им протест като закана за личната му сигурност. После дойде 27 април, сега и 14 март.
Но ако все пак нещата в пленарната зала можеха да бъдат преглътнати, онова, което се случи извън нея, едва ли ще намери оправдание и забрава. Защото президентът Георге Иванов заяви, че отново няма да подпише гласувания Закон за езиците, който бил антиконституционен. А той като първи патриот на държавата, който се грижи за нейните интереси, нямал право да си сложи парафа под подобен документ. От този момент нататък, който и експерт по правото да попитате, на който и конституционалист да зададе въпроса прав ли е Иванов, той веднага ще ви отговори, че с отказа си да подпише Закона тъкмо той е нарушил Конституцията. Независимо какви са му съображенията, текстът в основния закон е ясен – след трето гласуване на Закон президентът няма право да го спира. Няма, и това е.
Впрочем това не е първият път, когато Георге Иванов предприема подобен ход, който да предизвика сериозна обществена реакция и да поставя въпроса за неговата политическа и правна компетентност. Нещо повече, да става повод за остри дискусии за неговата послушност и обвързаност с политическите си ментори от кръга около Никола Груевски. Вероятно ще си спомните, че в един момент на остра вътрешна криза в Македония, когато записите от телефонните разговори на управляващите разкриваха сериозни служебни злоупотреби и гигантска корупция на върха на властовата пирамида, тъкмо тогава Георге Иванов използва правото си на амнистия и оневини 56 македонски граждани, в това число и премиера Никола Груевски. Много скоро обаче Иванов получи такъв силен плесник от най-видните представители на международната общност, че се видя в чудо от наложената му изолация
И за да сме коректни с истината, ще кажа, че пострада и планираната тогава среща на президента Росен Плевнелиев с Иванов на 6 май на военните гробища в Ново село край Струмица. Нямаше как тя да се случи в тази обстановка около македонския президент, въпреки че лично аз много се надявах на нея, защото щеше да бъде първото посещение на Плевнелиев в Македония малко преди края на неговия мандат. Та сега пък си мисля дали и този път бурята, която се надига около Иванов заради неговия антиконституционен акт, няма да постави под съмнение и визитата му на 6 май в София, за която се договориха в Скопие на 16 и 17 февруари с президента Радев. И така – двамата президенти на именния ден на Иванов приемат в София парада на българските роти плюс една македонска, след това се вдигат и отиват в Ново село да се поклонят заедно на българските военни гробища там.
Ако това намерение се провали, аз и неколцината приятели на Панде Ефтимов ще сме крайно разочаровани, защото се надявахме да убедим нашия президент тъкмо там, на военните гробища да връчи на синовете на Панде ордена „Стара планина – втора степен”, с който той ще бъде удостоен посмъртно по предложение на правителството за неговата дейност за запазване на българщината в Македония.
А че законът ще влезе в сила, в това не бива да има никакво съмнение. Въпреки протестите на опозицията, въпреки бойкота на парламентарната работа, въпреки заканите за линч и друга физическа разправа. Като че най-точен бе лидерът на ДСИ Али Ахмети, който самоуверено заяви, че и с Иванов, и без Иванов албанският ще стане втори служебен език в Македония.
Каквото и да означава това за нейното бъдеще…
