– Г-жо Грозданова, с какъв резултат завърши срещата ЕС–Турция в Евксиноград според Вас?
– Важно е, че самата среща се състоя. И че успяхме да убедим европейските лидери за важността да има такава среща, за да се възобнови и продължи диалогът ЕС–Турция. Основната тема в нея е сигурността, в която като елементи се вписват споразумението по миграцията и енергийното снабдяване, на което акцентира председателят на ЕК Юнкер, доколкото самата енергетика е сигурност. Категорично се потвърди, че парите за мигрантите в Турция от първия транш ще бъдат доизплатени, а тези от втория – включени в бъдещата финансова рамка на европейския бюджет. Най-важното е, че независимо как е преминала срещата и с какви емоции, четиримата лидери заявиха основните акценти на разговорите и си стиснаха ръцете. В това е и най-големият резултат. А най-важното е, че Турция остава на масата на преговорите за присъединяване към ЕС и то е желание и на двете страни. И въпреки становищата на държави в ЕС за прекратяване на преговорите за България и за ЕС е важно Анкара да остане на масата на преговорите, за да продължи, доколкото е възможно, след опита за преврат през 2016-а да нормализира демократичните стандарти, да върне свободата на медиите, да изясни отношенията си с държави – членки на ЕС, като Кипър и Гърция. А тези въпроси бяха повдигнати на последния Европейски съвет и България като ротационен председател на Съвета на ЕС е длъжна да ги постави от името на ЕС. Защото в момента ние не сме само съсед и партньор на Турция в НАТО, а говорим от името на ЕС. Така че равносметката от срещата е положителна и отваря възможности за други срещи и за по-интензивен диалог, който и двете страни искат. А да споменем и общата кауза за борба с тероризма, в която Турция определено е фактор.
-Какъв е позитивът от срещата за България? Министър Захариева вече анонсира възстановяването на дейността на съвместната комисия София–Анкара.
– Ако говорим за неформалната среща Борисов–Ердоган, въпросите, които предполагам, са поставени, не се поставят от нас за първи път. Като и двете страни имат своите претенции. Така че балансирането им зависят както от политическите решения, но и от работата на експертите в министерствата. Това са явно трудни въпроси и доста правителства назад не са успели да ги решат, след като последното заседание на съвместната комисия е през 2013-а. Затова и е възможно след политическия диалог във Варна да се възобновят и тези срещи на експертно ниво.
– Каква е равносметката на председателството ни, след като половината от него е в историята?
– Това е и въпрос на отчетност и начин как да се поднесе пред обществото какво и как е свършено. Но и у нас, и в европейските институции има очаквания от българското председателство, което започна 6 месеца по-рано заради процесите, свързани с Брекзит, а краят на председателството ни съвпада с момента, когато трябва да се затворят едни от най-сложните досиета. Това са тези по миграцията и особено Дъблинският регламент, по който все още няма съгласие от държавите от Вишеградската четворка. А пътната карта на ЕК е такава, че до май тези досиета трябва да добият завършен вид и при австрийското председателство след нас ЕП да ги гласува като директива. Така че ще е много голям успех, ако постигнем сериозно движение по тях. „По наше време”, и то скоро ще затворим директивата за командированите работници. За мен едно председателство е успешно и когато максимум хора от съответната държава получат повече информация и по-ясно разберат процесите на вземане на решения в ЕС. А другият критерий е дали политиците и администрацията се разбират добре, защото администрацията на ниво Генерален секретариат на Съюза върши огромната част от работата. Така че ако ясно покажем какво искаме от нея и политиката надделее като български екип в Брюксел, ще сме успели. Проблемът, който се създаде с началника на кабинета на г-н Юнкер, г-н Зелмайер, е пример за влиянието на администрацията не само в Брюксел, а във всички държави. Пример за това е решението на ЕП, според което държавите, неработещи на солидарен квотен принцип по отношение на мигрантите, ще понесат финансови санкции.
– А какво очаквате от работата на съвместната комисия по спорните въпроси между България и Македония?
– Формалният срок за създаването на такава комисия е 3 месеца след ратифицирането на договора между двете ни страни (от 14 февруари). Не очаквам проблеми във формирането на комисията, а какво ще се случи при събирането на експертите отсега няма как да кажем. Защото въпросите, които трябва да намерят решение, са трудни. Важно е, че се тръгна в тази посока и след подписването и ратифицирането на договора двустранните ни отношения са много по-добри отпреди. И сега очакваме развитието на въпроса за името на Македония, което е пряко свързано с кандидатурата й за членство – първо в НАТО, а после и в ЕС.
– Ще имаме ли претенции за името?
– Очаквам да имаме позиция да няма географски понятия в новото име на Македония. Засега изчакваме предложението, което ще се даде.
– Какво може да спре развитието на присъединяването на Западните Балкани?
– Австрия ще поеме този приоритет в рамките на програмата на триото: Естония–България–Австрия. Не очаквам от Виена да има по-конкретни предложения, но очаквам от срещата на върха на ЕС–Западни Балкани у нас през май, която не се е осъществявала от 15 г., да има ясни заключения. В заключенията на Европейския съвет от миналата седмица много общо е формулирано, че се връща темата за Западните Балкани на масата на ЕС. Което беше и нашият успех, защото си беше трудно да върнем въпроса за тази интеграция за дискусия. Но в заключенията се посочва и че трябва да има ясни инфраструктурни проекти за тези страни, свързани с финансирането от „Процеса Берлин плюс”. Както и че обсъждането на разширяването е свързано основно с миграцията и сигурността. Тези три елемента в заключенията са знак, че въпреки да има поставена тема за разширяването, засега тя няма да получи сериозно развитие. Много ми се иска до края на нашето председателство Албания и Македония да стартират своите преговори и ако се случи, ще е категоричен успех. И второ, Черна гора, изпълнила голям процент от изискванията и критериите, да не бъде групирана със Сърбия, защото проблемът Белград–Прищина е сериозен и не е решим в близко бъдеще. А когато се групират двете държави, които имат шанс, но в момента шансът е много по-голям за Черна гора, означава, че Подгорица трябва да чака Белград, а чакането ще е дълго. Що се отнася до споразумението за границата между Черна гора и Косово, миналата седмица то вече е ратифицирано, факт, положителен и за двете страни.
– А какъв е проблемът с членството на Сърбия?
– Ние не обсъждаме членството на Белград в НАТО, а само в ЕС. Сърбия заяви като стратегически приоритет членството си в ЕС, но въпросът е работи ли достатъчно по него. Защото освен отношенията с Косово бариера е и правата на малцинствата, защото законова рамка в тяхна защита има, въпросът е прилага ли се.
– Какво е за Вас успешната външна политика?
– Да се чува какво искаме, да поставяме въпросите си и те да имат развитие. Пример е срещата ЕС–Турция: искахме среща, дадохме аргументите – имахме среща. Най-важно е започнатото да има развитие, да има дългосрочност, а не мандатност във външнополитическите ни приоритети. И който и да дойде в управлението, да има посока. А старите членове на ЕС имат полза от нашата експертиза и по Турция, и по Русия. Добрият вариант на отношенията между Запада и Русия е както с Турция – на диалог. Турция търсеше диалог, въпросът е дали Русия го иска. Защото Анкара е по-склонна на такъв диалог.
– Накъде върви ЕС?
– Очаквам голяма мобилизация на отношенията Германия–Франция към централизация. А най-добър е четвъртият сценарий за развитието на Европа: да правим повече, но в по-малко сфери и по-ефективно. Въпросът е правилно да изберем сферите. Пример е тази на отбраната, в която се създаде ПЕСКО, и това е един западноевропейски съюз, в който ще се харчат по 5,5 млрд. евро годишно за отбрана за по-ефикасно постигане на по-високи отбранителни способности чрез по-силна отбранителна индустрия. Пример е политиката на Германия, Франция, Италия и няколко други държави – основателки на Съюза. Ние трябва да търсим възможностите да се включим ефективно в общите проекти.
