– Г-н полковник, неотдавна във Военната академия (ВА) „Г. С. Раковски” се състоя първо по рода си учение за реакция при кризи на Столичната община (СО) с участие на вашия център. Каква е оценката ви за учението? Как този опит може да се разпространи из страната?
– Трудно е да дам оценка, защото центърът само участва в учението по покана на СО и ВА. Участва с експерти в областта на извличането на поуки от практиката и превръщането им в научени уроци. Оказа съдействие и при разработването на сценария и използването на симулационните средства. Това беше една изключително иновативна инициатива на СО в лицето на кмета – г-жа Йорданка Фандъкова, с изключителната подкрепа и организация от страна на Военната академия в лицето на началника на ВА „Г. С. Раковски” генерал-майор Груди Ангелов. На учението бяха показани възможностите на СО да прилага плана си, валидира се този план в учебна обстановка, видя се отличната подготовка на експертите, участващи в кризисния щаб. Центърът е в готовност, както винаги досега, да оказва съдействие на експертно ниво в областта на управлението на кризи и реагирането при бедствия. Нашият център взе активно участие при разработването на актуализираната Стратегия за национална сигурност, като за първи път в нея се създаде нова политика – управление при кризи (УК). Това е съвсем иновативно. С гордост мога да кажа, че трудът на експертите от центъра беше много високо оценен и УК влезе като политика в актуализираната Стратегия за национална сигурност, вече ратифицирана от парламента. България е рамкова страна за този център, тя е негов основоположник. До този момент практическо приложение намери провежданият от центъра курс за държавната администрация и службите, имащи отношение към УК в съюзен формат.
Проведеният през тази година пилотен курс ще стане ежегоден курс за подготовка на министерствата, ведомствата и службите, имащи отношение към УК в съюзен формат. Пак казвам, с основна цел – хармонизиране на националната система за УК със системата за УК на НАТО. В допълнение цикълът от курсове, който провежда центърът, ежегодно позволява обучението на голям спектър от експерти, не само военнослужещи, а и цивилни служители, които работят в областта на УК и реагирането при бедствия. Преди броени дни отбелязахме 3-годишнината от акредитацията на центъра. Четири от курсовете ни са акредитирани от НАТО и са в съответствие с определените изисквания на Съюзното командване по трансформациите, основно насочени към индивидуалната подготовка на експертите в областта на УК.
– През този 3-годишен период центърът утвърди ли се като структура, на която българските и съюзните институции могат да разчитат?
– Основната визия на центъра е да се утвърди като международно призната организация. Това вече е факт с акредитирането на центъра от Северноатлантическия съвет през 2015 г. За тази година имаме заявки за поддръжка – 29, от структурите на НАТО. Тези 29 основни мероприятия, в които се изисква експертната ни подкрепа, рефлектират върху около 120 инициативи през годината. Смело мога да кажа, че центърът е международно признат в НАТО.
– Как конкретно центърът работи със съюзниците ни от Алианса и ЕС?
– В изпълнение на съвместната декларация между НАТО и ЕС центърът насочи усилията си в подпомагането на сътрудничеството между двата съюза. От 2016 г. центърът се утвърди като лидер в дисциплината на ЕС за обучение и подготовка в областта на реагирането при бедствия, защитата на населението и хуманитарната помощ. Неотдавна присъствах на заседание на Военния комитет на ЕС, на което бяха представени способностите на центъра. Бяха начертани и основните направления на взаимодействие с другите организации. Нашият център се утвърди като партньор на Евроатлантическия координационен център в отговор на кризи към НАТО, с ежегодното си участие в провежданите от него учения в Украйна, Босна и Херцеговина, Черна гора, а през тази година – и в Сърбия. Така че работим не само във формат НАТО и ЕС. Дейността на центъра е насочена и към страните партньори. Тук мога да посоча и напредъка, който имаме в работата с ООН, конкретно с Офиса за намаляване на риска от бедствия.
– Тоест, ценърът вече има и международно признание?
– Международното признание се изразява в това, доколко ни търсят за експертиза. И това, което ние предоставяме, дали се ползва. Видимо се ползва, щом ни търсят.
– Напоследък много се говори за европейската отбрана, но понякога се създава абсурдното впечатление, че едва ли не ще трябва да имаме две армии – едната към НАТО, другата към ЕС. Това, че вашият център работи едновременно по линия и на двете организации, може ли да послужи за пример за други структури от сигурността и отбраната у нас?
– Това е и смисълът на съвместната декларация НАТО–ЕС, подписана през 2016 г. на срещата на върха във Варшава – споделяне на съществуващите способности, избягване на дублирането на структури и функции и на натоварването на страните членки. Ясно е, че България, както всички съюзници, разполага с един пакет сили. Безпредметно е да се формира друг пакет, който е ресурсоемък. Не е и необходимо при съществуващите оперативни способности да се изграждат допълнителни, при положение че е много малко вероятно едновременно тези сили да бъдат активирани и по съюзните ни задължения към НАТО, и по тези към ЕС. В това се заключава и смисълът на съвместната декларация от Варшава.
– Какво трябва да е поведението на българските институции сега, когато ситуацията със сигурността в света се влошава?
– Мога да се изкажа като военнослужещ и директор на международна организация. Оставяйки настрана обикновените политически брожения и опитите за трупане на политически дивиденти, балансираната политика, която се провежда в международните отношения, в чувствителните области, трябва да се запази, каквато е в момента. И да се поддържа балансирана. Всяко едно залитане в едната или другата посока, вземането на страна на този етап според мен не би довело до положителен отзвук в страната и за страната. Единствено балансираната политика отговаря на международната обстановка в момента.
Центърът се устройва в „Шипка”
До края на годината центърът ще бъде инфраструктурно устроен в разположението на хотел „Шипка” в столицата, казва полковник Русинов. „Средствата са осигурени. Обществената поръчка е приключила. Договорът е подписан. Фирмата изпълнител започна работа. До края на годината проектът трябва да се осъществи”, пояснява той. По думите му преди три години центърът е бил акредитиран с условието, че за реакредитацията ще бъде завършено инфраструктурното му устройване. Този процес сега е в ход. Получено е и официалното потвърждение за реакредитационна визита в края на ноември тази година. Съгласно критериите на Военния комитет на НАТО на всеки 3 години след акредитацията центърът подлежи на реакредитация за преоценка на валидността на създаваните от него продукти и оперативността му. „Всичко, което сме свършили до момента, ще трябва да го представим пред Съюзното командване по трансформациите, а те да го представят пред Военния комитет и да кажат: Да, центърът продължава да съществува като оперативен такъв, създава необходимите продукти и е готов да продължи работата си за следващите три години”, обяснява полковник Русинов. Повече от убеден съм, че крайният резултат ще е положителен, допълва той.
Центърът е попълнен с 38 от 48 позиции
Центърът е попълнен с 38 от 48 декларирани позиции, което представлява 80 на сто, казва полковник Русинов. Така се изпълняват изискванията на Военния комитет на НАТО за оперативност на центъра, които са за ниво от 75 на сто.
От 40 позиции за български военнослужещи към момента са попълнени 35, което означава окомплектоване около 87 на сто. По този начин към момента страната ни е изпълнила задължението си за попълване на тази структура с личен състав.
„От 8 позиции за НАТО съгласно меморандума за разбирателство за изграждане на този център три са попълнени от спонсориращите държави. От Гърция – 2, и Полша – 1. Останалите 5 са вакантни за други държави, които очакваме и се надяваме да се присъединят към центъра”, заявява полковник Русинов.
Той допълва, че към 1 юли 2018 г. личният състав на центъра влиза в ротация. „Длъжностите са мандатни, за срок от 3 години, с възможност за удължаване с още една. Което е предизвикателство. Голяма част от центъра изяви желанието си и излезе заповед на министъра на отбраната, с която им се удължава срокът на службата с 1 година съгласно ЗОВС. Свободните позиции се обявяват в регистъра на вакантните длъжности и очаквам да има кандидати”, заявява директорът.
Дотук – добре. Но както цялата Българска армия, така и центърът е засегнат от некомплекта. Утежняващ фактор са и високите изисквания за езиковата подготовка – 4 тройки по СТАНАГ. „Предизвикателство при бъдещ подбор на личен състав е неравнопоставеното положение за оценката на специфичните условия на труд, полаган от военнослужещите при нас. За разлика от другите две структури на НАТО, които са на територията на България, военнослужещите от центъра не получават допълнителни финансови средства за упражняване на специфични условия на труд. Това е въпрос, който е поставян пред ръководството на МО и очаква решение”, изтъква полковник Русинов. Той допълва, че очаква отлив на кандидати именно защото не са предвидени мотивационни средства за привличане на хора в центъра.
Същевременно военнослужещите спазват редица ограничения. „За срока на службата си в центъра те нямат право да кандидатстват за мисии, нямат право да кандидатстват за други международни организации. Работят в международна среда и както всички в армията са с ненормиран работен ден. Прилагат националното законодателство и оперативните процедури, установени в центъра. Тоест – работят по две законодателства. А в същото време трудът им не е оценен като полаган в специфични условия. Това е предизвиткателство, което може да доведе до отлив и до липса на кандидати при предстоящата ротация”, алармира директорът на центъра.
Климатът влияе и на… отбраната
Пилотен курс за промените в климата и отношението им към отбраната и сигурността предстои да се организира от центъра под егидата на Европейския колеж за сигурност и отбрана през този месец, заявява полковник Русинов. Предстоящо е и участието ни в 13-ия курс на високо ниво по обща политика за сигурност и отбрана на ЕС, модул 3, който е включен в календара на събитията, свързани с българското европредседателство. Форумът ще се състои в София.
За края на май и началото на юни е насрочен курс за управление при бедствия. В учението „Викинг-18” центърът ще предложи основния инцидент в учебния сценарий. Предстои и международна конференция „Междуведомствено взаимодействие в управление на кризи и реагиране при бедствия”. Това е всъщност годишната конференция на центъра на 4–6 юни. През септември центърът ще е домакин на най-големия форум за компютърно подпомагани учения в НАТО.
В Ангола на мисия без оръжие
Там си сам с каската и бронежилетката, нямаш право на оръжие. Така полковник Русинов си спомня първата си мисия в чужбина – под егидата на ООН като наблюдател в Ангола през 1997–1998 г. Целта е била да се спазва примирието в африканската страна и да се установи законно избрано правителство. А опасността дебнела на всяка крачка. Според статистиката по онова време на човек от населението в Ангола се падали по 5000 противопехотни мини, разпръснати из цялата територия на страната. Опасност имало и в това, доколко страните в конфликта признавали неутралитета на ООН и неприкосновеността на военните наблюдатели.
По време на мисията в Босна и Херцеговина през 2002 г. бях в състава на механизирания взвод в Бугойно, спомня си полковник Русинов. Основното предизвикателство било интегрирането в холандския контингент и изпълнението на задачите, но българските воини се справили отлично.
В Ирак през 2004 г. имах удоволствието да служа с третия български контингент, с едни невероятни специалисти, изтъква полковник Русинов. Командир на батальона бил сегашният командир на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов.
По това време базата била преместена от Кербала, където в края на 2003 г. при терористична атака загинаха петима български воини, в Дивания. Всички военнослужещи показаха изключителен професионализъм, защото това реално беше предислоциране в бойна обстановка, споделя полковник Русинов. По думите му истинско логистично предизвикателство било и извършеното от третия контингент връщане на имуществата с отпаднала необходимост с кораб до България.
