Българско малцинство в Косово? Може, но с координирани усилия на всичките ни институции, сдружения и личности
…До Призрен, в югоизточния край на Косово, където се събират границите на Косово, Македония и Албания, може да се стигне по два начина. Първия вече описах в предишни репортажи, от които разбрахте, че не бива да се доверявате сляпо на технологиите, в случая GPS-а, когато търсите някое от планинските села, населени с българи. Но когато идваш от Македония и си минал границата при пункта Блаце, изборът е един – през анклавите Брезовица и Щръбце, изкачване през Превала и слизане до Речан, а оттам – към Долно Любени. Или направо – в Призрен.
Вторият вариант е по-добър и лесен, дори и по-аристократичен. От столицата Прищина хващаш магистралата за Тирана, построена и открита неотдавна, един чудесен път с всички екстри. Засега няма плащане, няма ТОЛ-система, макар че тъкмо идеята пътуването да бъде обложено с такса, през последните дни предизвика остро напрежение от двете страни на косовско-албанската граница. Гневни албанци дори потрошиха съоръжения по пътя, недоволни както от идеята за такси, така и от техния размер… Тръгвайки от Прищина към Тирана, трябва да внимаваш да не пропуснеш отклонението за Призрен, или по-точно – за Драгаш. Ориентир може да ти бъдат табелите за Раховец, единственото място, където в Косово се отглеждат лозя и се прави чудесно вино и ракия. Останат ли табелите за Раховец зад гърба ти, трябва да си нащрек. Ние бяхме решили въпроса радикално и по възможно най-добрия начин – едно от момчетата от сдружението „Български мохамедани” от Долно Любени, с които преди два дни бяхме заедно, ни придружи, изкара ни от магистралата, докара ни до табелата, която сочеше „Драгаш” и се разделихме. От тук нататък сме сами и… и само нагоре.
…Понеже стана дума за Раховец, ще си позволя да отида малко напред и да споделя това, което проф. Лучия Антонова от Института за български език при БАН, отличен познавач на българските говори на гораните и преподавател по български език в Косово, каза по време на пресконференцията в БТА, която дадохме след завръщането си от пътуването в Жупа и в Гора. Тя не пътува с нас, но беше в БТА заради солидните си познания по говорите на българите в Косово. Според нея тъкмо районите на Жупа и Гора, от двете страни на Призрен високо в планината, са местата, където се говорят български диалекти. Те много приличат на диалектните български говори в Тетовско, Кумановско, Босилеградско, Трънско, Брезнишко, Белоградчишко. Особено отчетливо е това в района на Раховец, Там проф. Антонова е открила местни имена с компоненти „бỳгарски”, а
фамилното име „Бљгари”
е често срещано
Впрочем лингвистичните аргументи са достатъчно красноречиви и силни, за да подкрепят тезата за наличието на българско малцинство в Косово.
Официалното признаване на българско малцинство в най-новата балканска държава е една от приоритетните цели на сдружението „Обединени българи в Косово”, на които гостуваме в Драгаш. Напомням ви за петимата млади мъже от с. Горни Кръстец и петимата учители в различни сфери, някои от които вече получили образованието си в България. Имат си свой сайт, своя програма за работа, ясно разбиране на ситуацията наоколо… А ситуацията е такава, че в един момент, когато бяхме на разговор в малката заличка в местния хотел в Драгаш, вратата за миг се отвори и чухме ясен и гневен мъжки глас да крещи: „Българи? Какви българи търсите тук? Българите са в България”…
Очевидно тънката провокация на някой от местните хора беше преднамерена и беше предназначена за гостите от София… Момчетата – Расмин Хамза, Джемал Хамза, Неджин Хамза, Сабрит Исмаилович и Садат Селими ни разказаха, че тъкмо от хората, които се приемат като босненци, идва най-голямата съпротива срещу признаването на българско малцинство в републиката. На страната на момчетата е местната топонимия – селата с имена Връбница, Кръстец, Вранище, Манастирица, Горно и Долно Любине, Ябланица, Локвица, Кюстендил, а Превала е най-високата точка от пътя през Шар планина за гр. Призрен. Момчетата също така разказват, че за да бъде признато едно малцинство, са необходими
не повече от 400–500 подписа и няма задължителна квота
Те вече са събрали над 250 подписа, а на своя сайт www.obgk.org са обявили два мобилни телефона, на които всеки желаещ да се включи в кампанията би могъл да се обади и да се легитимира.
Трябва да се има предвид, че на преброяването на населението в Косово през 2011 г. в общините Призрен и Драгаш, където са съсредоточени българите, броят на онези, които не са дали отговор за етническата си принадлежност, и посочилите отговор „друга”, е десетократно по-голям от останалите косовски общини. Те са подложени на силна и системна пропаганда, а тежкото им икономическо положение, в което са повечето от тях, ги прави зависими. Затова подкрепата на България и на нейните институции и гражданско общество е наложителна.
Очевидно и оптимистично е, че сдруженията на българите от Жупа и Гора са съвсем наясно с проблемите, които биха изникнали за признаването на българско малцинство в Косово. Оптимистична е и увереността им, че необходимите подписи в подкрепа на това искане ще бъдат събрани.
Проблемът обаче е политически и конституционен
което го прави трудно решим, поне на този етап. Спомням си колко горди бяха лидерите на косовските албанци, когато на 17 февруари 2008-а провъзгласиха независимостта на новата държава. Тяхната гордост идваше и от това, че са закрепили конституционно правата на основните 6 етнически общности на територията на Косово. Според статистиката на CIA factbook населението на Косово е съставено от 88% албанци, 7% сърби и 5% други етнически групи, в които влизат бошняци, горани, роми, турци, ашкали и египтяни. Разбира се, местните албанци оспорват тази статистика, като привеждат повече проценти за албанците в Косово – над 92 на сто, и по-малко за сърбите. Впрочем тъкмо сърбите са основните противници на термина „малцинство”, особено по отношение на себе си, затова международната и коректна политическа и етнически терминология, която се използва, е „общности”. На националния флаг на Косово, приет през 2008-а, има 6 звезди – всяка звезда за всяка от основните етнически общности в страната – албанци, сърби, горани, роми, турци, босненци. Ако приемем станалото напоследък деление на ромите още на ашкали и египтяни, общностите стават 8. Но звездите на флага си остават шест и според мен, това е правилно, тъй като е отразено в косовската конституция като знак за мултиетническия, мултикултурния и мултиконфесионален характер на държавата.
Но това според българските дипломати в Прищина е и основната пречка може би за признаването на българско малцинство в Косово. Ако това се случи, би означавало да бъдат направени промени в косовската конституция, от които да следва да се постави още една звезда на знамето на държавата. Това е сложна и тежка процедура с неизвестен край. На въпроса – а защо черногорци и хървати също настояват да бъдат признати за малцинство и вече ни „водят с една обиколка”, тъй като имат свой представител в Консултативния съвет за общностите в Косово, отговорът е, че това представителство е максималното, което те могат да получат. Във всеки случай дипломатите са убедени, че от тактически съображения трябва да работим на етапи, като на първо време постигнем това, което хървати и черногорци вече имат –
българското малцинство да е представено в Консултативния съвет
От друга страна, в момента България е в удобна ситуация като член на ЕС и като председател на Съвета на ЕС. Ако не друго, в рамките на оставащите месеци до края на председателството може да бъде създадена добра политическа атмосфера в отношенията между София и Прищина, в която дейността на българските сдружения в Косово да получи по-голяма обществена и медийна подкрепа. За да няма случаи като онзи в Драгаш, в който някакъв местен бабаит изпращаше българите в България…
Драгаш–Прищина–София
