Нова война няма да започне нито от Косово и Сърбия, нито от друга държава в региона
По силата на технологиите на производство на вестника този текст пиша в понеделник, а той излиза на бял свят в петък. Но това пък не ни пречи, напротив, задължава ни да надаваме ухо за всичко, което предстои да се случи по любимите ни балкански теми. Затова, когато вестникът бъде отпечатан, вече ще е напълно ясна оценката в доклада на Европейската комисия за напредъка на Република Македония към членство в Европейския съюз. Македонците ще имат основание или да се радват, или отново ще се мръщят, че очакванията им и този път не са се сбъднали. На 19-и април в Скопие се предвиждаше да отидат Федерика Могерини и Йоханес Хан да връчат и представят лично на премиера Зоран Заев копие от доклада и да разтълкуват основните моменти от него. Нещо повече, шефката на външната политика на Европейския съюз, италианката Могерини, ще говори пред пратениците в македонския парламент. За какво ще говори, ако не за това, което политици и обикновени македонци очакват – Македония получава препоръка да започне преговори за членство в ЕС. Ако се вярва на предварителните оценки и на коментарите на солидни информационни източници, които досега не са ни подвеждали, този път наистина дата за начало на преговори ще има
и македонците ще започнат да отварят и затварят глави от европейския конспект. И ще сбъднат мечтата си да ползват средства от предприсъединителните фондове на ЕС, към които имат толкова силно очакване да сложат по някое евро както в държавната каса, така и, ако се вярва на лошата балканска практика досега, и в някой личен джоб…
Всъщност в предварителната информация за доклада, общо взето, оценките, които Европейската комисия дава на правителството на Зоран Заев, са позитивни. Което си е едно яко потупване по гърба на премиера и неговите коалиционни партньори. Комисията за пореден път препоръчва започване на присъединителните преговори с Македония, тъй като авторите „ясно са видели и припознали политическата воля за напредък”, която властите в Скопие демонстрират.
Все пак се прави предупреждението, че „вредите, които са направени през изминалите години, не могат да се преодолеят за една нощ”. Има се предвид вероятно голямото закъснение, което режимът на Никола Груевски успя да натрупа за десетте години управление в страната, довело до сериозни отклонения от евроатлантическия път на държавата. Като още един сериозен плюс за Зоран Заев е и оценката, че Македония е преодоляла дълбоката политическа криза и структурните реформи са процес, който може да продължи дълго.
Също така се акцентира на оценката, че за по-нататъшния напредък на Македония от изключителна важност е да се задържи и задълбочи като приоритет процесът на приемане на спешните реформи. Колкото и формално и административно да звучи тази препоръка, тя си има своето основание в конкретната политическа ситуация в страната. Най-голямата опозиционна политическа партия ВМРО–ДПМНЕ дълго време бойкотира работата на Събранието, поставяйки условие за своето връщане да се освободят всички задържани активисти на партията във връзка с кървавите събития в парламента от 27 април миналата година. Както знаете, и на 15 януари, когато се гласуваше ратификацията на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество с България, депутатите от ВМРО–ДПМНЕ не влязоха в залата. Въпреки че някои от тях имат българско гражданство и съответно български лични документи. Ратификацията мина чрез един добре контролиран вот, макар и само с 62 гласа, но така или иначе, едно присъствие на опозиционните депутати би придало по-голяма легитимност на решението за подписването на този Договор. И сега, когато под натиска на международната общност, каквото и да означава това, а то означава добра работа на някои западни посолства в Скопие, пратениците на ВМРО–ДПМНЕ отново са в парламентарната зала 
Тяхната аргументация е да подкрепят спешното приемане на най-важните реформаторски закони, които да гарантират, че ЕК ще даде „зелена светлина” на преговорния процес за присъединяване. Разбираемо е, по такъв начин новото ръководство на партията иска да демонстрира, че не се е отказало от това, Македония да се върне на евроатлантическия път. И че ВМРО–ДПМНЕ като елемент в политическата система на независимата и суверенна държава не може да се цупи и да стои настрана, когато става дума за защита на държавните стратегически интереси.
Друг е въпросът, че първият акт при връщането в парламента, който ВМРО–ДПМНЕ предприе, бе да поиска вот на недоверие на правителството на Зоран Заев. Аргументацията за вота, четвъртият за всички 27 г. независимост и суверенитет, бе цялостната политика на кабинета на Заев, в това число и подписването на Договора, за който стана дума по-горе. Какво да каже човек? Освен пак да повторя и потретя предложението си всички онези депутати от ВМРО–ДПМНЕ, които имат българско гражданство, да отскочат да нашето посолство на ул. „Златко Шнайдер” № 3 в Скопие, да поискат среща с посланик Иван Петков или с консула Венци Цветанов, няма значение, и да си върнат българските паспорти. Пък ако ги е толкова срам, може и на портиера или на дежурния да ги дадат. Ще бъде акт на морал и политическа етика. Какво ми се правят на ангели, когато си говорим на четири очи, а след като се разделим, подхващат друга, при това стара, извехтяла и позната до болка, песен.
Разбира се, вотът не мина. Само 40 депутати от опозиционния блок гласуваха за него, докато управляващата коалиция пак си спретна крехко, но легитимно мнозинство от 62 гласа. Което пък даде повод на редица сериозни анализатори на политическите нрави в Скопие да направят извода, че с този резултат лидерът на ВМРО–ДПМНЕ Християн Мицковски си е вкарал такъв автогол, който ще „му държи влага” дълго време напред. Защото постави на преден план въпроса за уж монолитното единство на опозиционния блок, което очевидно вече е само остатъчна легенда. Искането за вот на недоверие бе внесено с подписите на 42 депутати от опозицията, някои от които изобщо не влязоха в залага да гласуват. Дали са размислили в паузата между „входирането” и гласуването и са оценили пълната липса на смисъл на този акт? Както и да е, вотът не мина, депутатите на ВМРО–ДПМНЕ сега са в залата и се пазарят за съдържанието на онези реформаторски закони, които парламентът спешно, ама много спешно, трябва да приеме.
Иначе съседните на Скопие балкански държави получават различни оценки от ЕК по пътя си към еврочленството.
Албания се очертава като регионалният шампион в реформите затова получава препоръка за започване на присъединителни преговори. За Черна гора анализаторите са дали оценката, че „има напредък на хартия, но на практика има изоставане”. Забавяне на реформите има и в Босна и Херцеговина, а за Косово се констатира, че стартиралите реформи са били забавени от излишното удължаване на избирателния процес. Не е забравена и Сърбия – на нея пък й е препоръчано, че до членство в Европейския съюз може да се стигне само чрез реформи и диалог. Диалогът се отнася до отношенията с Косово, където нещата в последно време буксуват, да не кажем, създават излишно напрежение заради непремерени действия от двете страни. Все още незрелите политици от Прищина срещу майсторите на тънките провокации от Белград, несръчните ходове на премиера Рамуш Харадинай срещу онези школувани демагози откъм р. Сава. Няма как този сблъсък, макар вербален и предимно медиен, да не създава напрежение.
Но че нова балканска или европейска война от Косово, от Сърбия или някоя друга държава на Западните Балкани няма да почне, това е повече от сигурно.
