Темата „Военно училище, идеи и работещи модели” беше дискутирана преди дни в залата на Информационния център на МО. Годишно 5 168 000 лв. са необходими за възстановяването на Висшето военновъздушно училище (ВВВУ) в Долна Митрополия. През 2016 г. са направени разходи малко над 3 млн. лв., но към тях ще са необходими всяка година допълнително още малко над 2 млн. лв., за да се осъществи идеята.
Проектът за решение догодина ще бъде внесен за гласуване в Народното събрание. Сега тази учебна база е със статут на Авиационен факултет към Националния военен университет.
Обсъждането се организира от Министерство на отбраната, присъстваха министърът на отбраната Красимир Каракачанов, представители на Министерство на образованието и науката, Националния военен университет „В. Левски”, Военна академия „Г. С. Раковски”, Висшето военоморско училище „Н. Й. Вапцаров” и др. Представители от всички парламентарни групи увериха, че в парламента политическите сили ще гласуват „за” възстановяването на военновъздушното училище.
Вицепремиерът по сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов подчерта, че
има политически консенсус
между Президентство, правителство и парламентарната Комисия по отбраната. Осъществяването на идеята налага да се изпълнят държавните изисквания, а за това са нужни време, материални средства, финансови ресурси и подготовка на академичния състав. Предпоставка са и българските традиции в авиацията. Военният министър припомни, че след закриването на ВВВУ не само в авиационните среди, но и в обществото неведнъж е заявявано желанието, училището да бъде възстановено.
Към момента нуждите на бойната ни авиация не са толкова големи, колкото бяха преди 20 или 30 години, каза военният министър пред журналисти по-късно. Проектът за ВВВУ има изработена пътна карта. Амбицията ми е да я осъществим, но няма как да не се съобразяваме с реалностите от гледна точка на материалните нужди. Според министър Каракачанов Военноморското училище има вече утъпкан път, практикатата му в това отношение е изключително полезна. Неслучайно модератор на дискусията беше неговият началник флотилен адмирал проф. Боян Медникаров. Във ВМУ се обучават не само хора за нуждите на българския флот, но и много чужденци, чрез което се финансира и самото училище.
В края на 2017 г. за факултет „Авиационен” в Долна Митрополия са отделени общо 28 млн. лв. С тях през тази година ще се ремонтира и възстанови материалната база. „Средствата не са особено големи, но трябва да се подходи по-прагматично и мениджърски по въпроса”, коментира министър Каракачанов.
Според генерал от резерва Константин Попов, председател на парламентарната Комисия по отбрана, ВВВУ е необходимо
да отговори на три основни неща
първо, на изискванията към новата среда на сигурност; второ – модернизацията на въоръжените сили; трето – военновъздушните сили трябва да затворят цикъла между образователната подготовка и реалните бойни способности, защото сега те индиректно нямат своя собствена школа.
Константин Попов благодари на участниците за подкрепата на всички институции за създаване на ВВВУ. По-късно пред представител на в. „Българска армия” той уточни защо е убеден, че Военновъздушното училище има бъдеще. Ако един аероклуб може да печели от обучението на пилоти, защо ВВВУ да не може да спечели. Но и заради това се налагат законодателни промени в Закона за гражданското въздухоплаване и Закона за отбраната. С възстановяването на авиационното училище ще се създаде по-тесен контакт между практика и образование. И много по-голямо доверие между тях.
За ефективността на ВВС на бойното поле Попов беше категоричен: „Необходимостта от ВВС е доказана и очевидно все повече ще се налага във времето. Българските ВВС се нуждаят от собствена школа”.
Според него допирните точки между военната и гражданската авиация са далеч повече, отколкото различията при извършването на маньоври във въздуха. Те споделят едно въздушно пространство, а еднаквото им разбиране за използването му ще доведе до много по-голяма ефективност, ефикасност и по-голяма безопасност.
Дошъл е моментът въпросът за възстановяването на ВВВУ да бъде решен. „През 2013 г. създадох комисия като командир на ВВС, която започна да работи, така че този процес е структуриран още оттогава. Доста е мислено, работено е, създадени са необходимите условия процесът да бъде завършен…” – каза генерал Попов.
Полковник Ивайло Ангелов, заместник-началник на НВУ по ВВС, резюмира свършената работа за
изпълнението на пътната карта
Според него е наложително да се уеднаквят процедурите при подготовката на кадрите за гражданската и военната авиация, като се развие комплексното авиационно образование и обучение чрез интеграция на авиацията. Направи разчет за необходимите средства. Посочи, че са изучени моделите за образование на авиаторите в Полша, Чехия, Германия освен във воените им заведения, но и как се подготвят в техните технически факултети. Към факултет „Авиационен” вече има заявен интерес за подкрепа от страна на фирми и самолетни компании, които изпитват недостиг на подготвени кадри – пилоти и инженерно-технически състав. Сред тях са „Луфтханза”, ДП „Ръководство на въздушното движение”, Отряда на въздушното движение към ГД „Гранична полиция”, ВМС, ТЕРЕМ „Летец – София” ЕООД, АВИОНАМС АД, Пловдив, „Металика” ООД и др.
Според „пътната карта” предстои да се закупят нови въздухоплавателни средства, симулатори, да се извърши сертификация на пилотите и инженерно-техническия състав.
Полк. проф. Марин Маринов, декан на факултет „Авиационен”, заяви, че и сега
капацитетът на факултет „Авиационен” отговоря на изискванията
на Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА). Той изброи 10 критерия, които факултет „Авиационен” изпълнява, и посочи, че за да може висшето училище да приеме първите курсанти през учебната 2020–2021 г., е необходимо документите за кандидатстване, съобразно критериите на НАОА, да бъдат внесени до края на тази година, а парламентът да вземе решение не по-късно от 2019 г.
Той увери, че 57-те преподаватели на факултета имат добра квалификация, а 70% от авиационните курсове се водят от такива, които са хабилитирани. „За да се стигне до решение от парламента, проектът за създаване трябва да се внесе в НАОА тази година.”
Председателят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев препоръча да не се отлага решението за възстановяване на училището, защото във времето нататък подобен акт може и да не бъде осъществен.
Професор д-р Петя Кабакчиева, председател на НАОА и председател на Акредитационния съвет, смята, че обществената необходимост от възстановяване на училището е неоспорима. Тя
постави въпрос за размисъл
т.е. дали е по-добре да се създаде ново училище, или да се „засили факултетът в рамките на НВУ”. Според нея есента на 2019 г. за прием на курсанти във възстановеното училище е разумен. НАОА би могла за 9–10 месеца да даде своето становище по документите за акредитация.
Едва тогава, каза директорът на дирекция „Висше образование” в МОН Ангелина Ламбрева, министрите на отбраната и образованието могат да направят съответно предложение в правителството, за да бъде внесено и гласувано от Народното събрание.
Участниците в дискусията решиха предложенията да се обобщят и да се предоставят на министъра на отбраната за продължаване на процеса. Участваха народни представители от Комисията по отбрана, заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, съветникът на президента по отбрана и сигурност полковник от запаса Илия Милушев, постоянният секретар на МО Антон Ластарджиев, началникът на ВА „Г. С. Раковски” генерал-майор Груди Ангелов и други представители на академията, началникът на НВУ „В. Левски” бригаден генерал д-р Пламен Богданов и други офицери от университета, офицери от ВВС, експерти от МО, председателят на СОСЗР генерал от запаса Златан Стойков и неговият заместник генерал-майор от запаса Васил Върбанов, председателят на БАА полковник от резерва Ангел Георгиев и др. Забелязани бяха офицери от запаса и резерва със заслуги към развитието на военното ни образование, като Иван Симеонов, Димитър Йончев, Павел Пенев, Свилен Иванов и Петър Гецов.
Антон Ластарджиев, постоянен секретар на отбраната: Рисковете може да бъдат минимизирани
Акцентът в дискусията, инициирана от неправителствените организации в сферата на отбраната, за възстановяване на Висшето военновъздушно училище, проведена в Централиния военен клуб, беше върху силните страни на съществуването на едно такова училище. Бяха неясни параметрите и процедурите, както и това, дали ще имаме институционална и политическа подкрепа.
В момента може би сме на етап, в който тази политическа подкрепа от почти всички партии ни поставя в една точка, от която всички трябва да дадат всичко, което им е по силите и според длъжностите, които заемат в момента, за да може това начинание да се реализира. Това каза постоянният секретар на отбраната Антон Ластарджиев по време на дискусията.
По думите му дори и някои да смятат, че има известни рискове за самата военнообразователна система, след като е взето такова решение от законодателната и изпълнителната власт, с подкрепата на президентската институция, тези рискове биха могли да бъдат минимизирани и трябва да се работи в тази насока.
Във времето политическата подкрепа се е люшкала между това, ако идеята е подкрепена само от една политическа сила, другите, да речем, са били против, защото, ако е удачно начинанието, тези, които са го инициирали, ще оберат лаврите. В момента има друг риск, всички подкрепят идеята и започваме да се съмняваме, ако сега пък не стане удачно това решение, след десет години ще се съберем и, дай Боже, всичко да е станало, както го предвиждаме, и да има прогрес, тогава виновни няма да има.
Ситуацията в момента е такава, че чухме изначално финансови проблеми, които има системата на финансирането на висшите училища, които няма да се решат с магическа пръчка, ако факултетът стане университет и от създаването му изведнъж всички проблеми бъдат решени. Изказаха се и други процедурни пречки, отделно е мораториумът на ректорите, който за мен все още има неясна институционална сила, доколко това е меродавен акт.
На мен ми звучи протекционистки по отношение на създаването на нови училища. Един вид те си защитават пазарните ниши, които в момента са защитили, посочи още постоянният секретар на отбраната.
Създаването на едно училище е важно да акцентира върху качеството на образованието. Не е много ясно дали 90% от тези, които са създавани, именно това е бил акцентът и дали в момента някой го оценява, дали качественото образование в тези 51 ВУЗ-а наистина отговаря на това, което би трябвало да бъде като пазар на труда, или като изисквания на съвременния свят, подчерта Ластарджиев.
Нюансите са много, но всички се обединяваме около това, че стартира този процес, изчистват се всички процедурни, финансови, документални и други пречки и се работи този проект, за да бъде реализиран и, дай Боже, да берем плодовете на положителния краен ефект, каза още постоянният секретар на отбраната.
Генерал-майор Цанко Стойков, командир на ВВС: Необходими са практически стажове
Необходимостта от възстановяване на Висшето военновъздушно училище се състои в нуждата от повишаване на нивото на образованието на кадрите, които излизат от факултета. На този етап ние чувстваме необходимост от тази трансформация, която да бъде свързана с повишаване на нивото на подготовка. Поради обективни причини най-вече към момента програмите не са усъвършенствани и липсата на достатъчно практика в базите води до това, че трябва допълнително, след като курсантите бъдат произведени в лейтенанти и завършат училището, да бъдат доподготвяни във военните формирования. Това сподели пред вестник „Българска армия“ командирът на ВВС генерал-майор Цанко Стойков.
Комплексното авиационно образование по думите на командира ще се промени първо с промяна на програмите. Необходима е промяна на практическата подготовка и използването на нови методи на обучение – съвместно и вече много по-координирано с авиационните формирования на място, както и изучаване на новите системи, които са на въоръжение. Към момента тези системи във факултета не се изучават, категоричен беше генерал-майор Стойков.
Необходимо е подобряване на общата интеграция на комплексното авиационно образование, което да включва освен обучение във военното училище, така също и много по-задълбочени практически стажове по различните формирования. Инженерно-техническият състав, летателният състав и всички други специалисти по комуникация и логистика, които излизат от това военно училище, трябва да бъдат на едно много по-високо ниво и като образование, и като подготовка в самото училище, допълни командирът на ВВС.
Изваждането на авиационното образование от Националния военен университет няма да го ощети и това няма да доведе до никакви катаклизми, категоричен беше генерал-майор Стойков.