От сламата на „шашавия Халил“ до признателността за революционерите
„Лъвов мост“ в София е едно от местата, натоварени с много транспортен трафик, но и с много история. Оказва се, че това е мястото, на което се отдава почит към паметта на обесените на 15 ноември 1877 г. софийски книжари. Историята помни тяхната светла диря в годините преди Освобождението ни, защото са оставили следа в националното ДНК на българите като хора, които са отдали живота си в името на националните идеали.
Каква е историята накратко? „Шарен мост“ е свързан с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди. Той става известен сред шопите като „шашавия Халил“. Изкупувал слама от селяните, като плащал добре, и те му се чудели защо си дава парите за това. Следващата година обаче се случило така, че нямало достатъчно слама и същите тези селяни изкупували обратно собствената си слама, разбира се, на по-висока цена. За да докаже на шопите, че изобщо не е „шашав“, Халил съградил мост. От едната му страна стоял надпис: „С време продадох, мост създадох“, а от другата поръчал на каменоделците да изпишат върху камък едно нравоучение от Корана: „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“. Днес тези надписи не са съхранени.
До Освобождението на мястото, на което сега се намира „Лъвов мост“, са екзекутирани престъпниците. В Османската империя е съществувало правило – ако престъпникът не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него. Така например Левски е обесен до Източната порта. Местните обаче са екзекутирани по площадите.
Малцина знаят, че малко преди Освобождението в София са обесени четирима софийски книжари. Петият се спасил по чудо.
В местността „Капана”, близо до дюкяна си, е обесен книжарят Стоян Недялков Табаков. На вратата на книжарницата, край пътя за с. Бистрица, е обесен бистричанинът Никола Крушкин – Чолака. Книжарят Георги Стоицев увисва на бесилото на „Шарен мост” – оттам очаквали руските войски, а техния сътрудник Киро Селянина пък обесили на Конски пазар.
Никола Крушкин се захваща с книжарлък, след като вече се е размонашил. Той е съратник на Левски в Софийско. Той е наричан още „Шопският апостол“, роден е през 1836 г. Като дете пада в огнището и си изгаря ръцете, оттам идва прякорът му – чолав, чолак. Самият Никола отговаря пред тайния революционен комитет в София за три манастира. Между тях е и Драгалевският. Именно Никола е деецът из Шопско, който развежда Левски, облечен ту като дървар, ту като въглищар.
Негов пръв помощник е Георги Стоицев – Песнопевецът, псалт в храм в София. Песните му са хайдушки. И именно те го пращат на бесилото.
Киро Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи) е пътуващ книжар, но държи и бакалски дюкян с книжарница кафене.
София е единственото селище в поробена България, където книжарите имат своя „Завера”. Това се дължи най-вече на Никола Крушкин.
Някъде между 1876–1877 г. Стоян Табаков и Никола Вардев започват разпространяването на „Народна песнопойка” със стари хайдушки песни. С продажбата й се залавят още Никола Крушкин, Киро Геошев – Селянчето, и Георги Стоицев.
В конака пристига донос срещу книжаря Георги Стоицев. Той бил на път. Историята нататък накратко е следната: залавят го около Радомир. Вместо да хвърли обаче песнопойката в огъня, той си хвърлил тескерето. Песнопойката била заловена от преследвачите. При разпита в София Георги Стоицев отрича абсолютно всичко, но съдът успява да разбере от майка му, че песнопойките се разпространяват не само от него. Арестуват и останалите. Присъдата е смърт чрез обесване.
Никола Крушкин е обесен пред книжарницата му. Неговите думи пред бесилото били: „Аз роб ще умра, но българският народ свободен ще живее!”. Трупът му още не е изстинал, когато освободителните войски вече са до София, уви, шансът на осъдените е бил буквално въпрос на часове. Георги Стоицев е обесен при „Шарен мост”, а Киро Геошев – на Конски пазар.
След Освобождението възрожденецът Христо Г. Данов, родоначалникът на книгоиздаването, предлага на мястото на някогашния Шарен мост да се изгради паметник на обесените книжари. Това е днешният „Лъвов мост“, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари.
„Лъвов мост“ тогава и днес
„Лъвов мост“ е дълъг 26 м и е широк 18,1 м. Има два отвора по 10 м и канделабри над средните отвори. Изпълнител на проекта е „Тодор Велян и сие“, пише Димитър Пенев в книгата си „Спомени“. Проектът се реализира под ръководството на инж. Конт, за когото подробно пише и списание „Светлина“, където е отпечатана една от първите фотографии на моста. Бронзовите лъвове са изработени от виенската фирма „Филип Ваагнер Биро“ и са поставени на моста през 1891 г.
Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава). Едва в днешно време този проект и поне част от идеята са доразработени и мястото придобива вид, какъвто е бил планиран в онези години.
Чудото в храма „Свети Спас“
„Свети Спас“ или „Възнесение Господне“ е православен български средновековен храм, чиито останки днес са в центъра на София – до пл. „Св. Неделя“ в сутерена на „Булбанк“. Киро Геошев от с. Ярджиловци, наричан още Киро Кафеджи, е обесен при порутения стар олтар на църквата.
Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише за екзекутирания сред руините на старата църква книжар, че „едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката“. Киро Геошев е погребан над стария олтар на храма. След обесването там три вечери поред се запалвала свещ и никой не смеел да се доближи.
