Отдавна не съм виждал такава експлозия на чувства, усмивки, аплодисменти и искрени възторзи, изразени дори с танци на място, както в тази препълнена зала 1 на НДК по време на концерта, който Силви Вартан направи пред своята публика. Казвам „своята”, защото голямата френска певица с български корени го каза директно – чувствителна, искрена, с топъл темперамент и обединена в едно – своята идентичност. Неслучайно Вартан избра именно българска публика за последния си концерт. Не зная друг голям наш емигрант да го е правил, макар че в съзнанието ми се въртят имената на Юлия Кръстева, Кристо или Цветан Тодоров. Друг – да е запазил цял живот първите си 7 детски години и да може така да ги излее с песента „Облаче, ле бяло“, когато многохилядната публика започна да пее с нея.
Светлини, гласове, видеостена, перфектен оркестър и най-обичаните песни на Вартан – двучасово шоу превъртя лентата от времето през 60-те години на френския рок до днес. През 60-те Силви е първото рок момиче на Франция. Светът е полудял да преобърне живота си – най-висшата ценност е свободата, младежите са нейни апостоли. В Англия са „Бийтълс” и Queen, във Франция – Серж Генсбур, Франсоаз Арди, Клод Франсоа, Франс Гал, Жилбер Беко.
И Джони Холидей…
От сцената Силви ни припомни звездата на френския рок, с когото тя бе споделила не само най-ярките години от живота си, но и единението в творчесия дух и дързост.
„Бяхме заедно. Станахме най-емблематичната двойка на нашето поколение. Той беше най-големият френски рокаджия на всички времена. Преди 6 месеца почина. На погребението му отидоха милион хора. Вървяха по улиците на Париж, за да му отдадат последно сбогом. Други милиони гледаха наживо по телевизията неговите изпълнения. На последния ми концерт в Париж исках да изкажа по мой начин чувствата за всичките житейски години, когато бяхме заедно.
Той се казваше Джони Холидей. За да изпея всичките негови песни, ми трябват много седмици. Затова направих малка селекция на големите му хитове, в някои от които също съм пяла…”
На видеостената оживяха клипове и снимки, в които ослепителната им младост бе емблема. Силви Вартан ни припомни устойчивия си висок стил, овладяната музикална фраза, непреходния изблик на импровизация, превърнати в символ на голямата културна революция от миналия век. Особен акцент беше преработката на текста на La plus belle pour aller danser в памет на Холидей.
Трите части на концерта й в НДК синтезираха трите големи периода в творчеството й. Всяка част започваше с видео-интродукция-подгряване преди тя да запее. Започнах с третата част, заради емоционалния взрив. Първата ни пренесе в класиката от 60-те, а втората част ни върна в съвремието с хитовете „Nicolas“, „L’amour c’est comme une cigarette“, „Bye bye Leroy Brown“ и още много. Публиката съучаства при изпълнението на „La Maritza“, „Je n’aime encore que toi“ и „Orient-Express“.
В последните минути от концерта Вартан потъна в цветя и овации. Публиката показа, че няма време и епоха, че ще продължи да я обича не само поради обаянието на френския рок, а и поради неустоимото присъствие на онова 7-годишно българско дете опазено в сърцето й, което, я кара да се връща към своя неизличим бял български облак, където живеят и до днес носталгията, надеждата и фантазията.