Кинофестивал, който най-дълбоко ни потапя как се прави изкуство – в технологиите и духа, в инструментите за структуриране на творбата, в прецизността и навлизане в нейната дълбочина. Фестивалът за документално кино „Master of Art” се провежда за 3-та година в 3 града – София, Варна и Пловдив, с 265 прожекции за 19 дни. Селектирани от 350 заглавия бяха 44 пълнометражни филма, 18 късометражни и 6 арт видео филма. Фестът безспорно е адресиран към творчески личности и за голямо съжаление за разлика от другите кинофоруми у нас е мимолетен. Ако изпуснете някой филм от неговата програма, няма къде да го видите после, нито откъде да си го изтеглите. Има още 4 дни. Използвайте ги.
С Голямата награда беше отличен филмът на режисьорите Аньес Варда и Джей Ар – „Лица, места”. Ето и обръщението на Джей Ар, изпратено като видеоклип по интернет мрежата специално за церемонията по връчването на наградите.
– Това е поздрав от мен и от Аньес – много бихме искали да сме с вас. Не мога да повярвам, че печелим „Master of Art”, чиста лудост е. Иска ми се да съм там, но съм далеч, в Хаваите. Даже няма полети към вашата страна. Проверих. Пътешествието ни с Аньес беше изключително. Също и пътешествието във филма – показва, че има хора, които ни гледат и стават част от нашето изживяване. Това ни прави щастливи. Това топли сърцата ни. Говорих с Аньес. Тя още не може да повярва. Винаги ми напомня колко важно е да правим филми и как не трябва да забравяме силата при показването им в кината, магията да събереш хората да ги гледат заедно. Невероятно усещане. Бих искал да съм с вас. Ще се видим скоро за нови приключения…
Останалите награди:
Фондация „Америка за България“ връчи отличие за най-добър български документален филм на „Дъга – разкази в картинки” (2016) от Мария Николова. За списанието с комикси, просъществувало по времето на соца.
Призът за пълнометражен дебют за изкуство беше присъден от младежкото жури на холандската продукция „Етгар Керет: По действителен случай”, създаден под режисурата на Стефан Каас и Рутгер Лем.
Награда на публиката спечели българският Jam Session (2018) на Борислав Колев, а най-добър късометражен филм стана „Червената къща” от Израел (2017) на Тамар Тал Анати. Интересът към българското документално кино беше силен – по време на прожекциите залите бяха пълни.
Отличия в категориите:
за Архитектура и дизайн датският – „Бярке Ингелс – Времето на архитекта” под режисурата на Каспар Аструп Шрьодер.
В Изкуство за деца наградата бе присъдена на филма, режисиран от Роджър Рос Уилямс „Животът като анимация” от САЩ, Франция (2016). Как филмите на Дисни се превръщат в ключ за общуване с децата аутисти.
А в Изобразително изкуство и фотография за награда изборът се падна на швейцарската продукция „Кокошка: живот и творчество” с режисьор: Мишел Роде.
В Кулинарно изкуство отличието спечели немският филм „Разговори в бара с Чарлс Шуман” с режисьор Марике Шрьодер. Никога няма да повярвате, че изкуството да правиш коктейли е равнозначно по сложност на свиренето на орган.
Призът за Литература бе връчен на холандските режисьори Стефан Каас и Рутгер Лем за филма „Етгар Керет: По действителен случай”.
За Музика и танц отличието отнесе френската продукция „Мария и Калас” с режисьор Том Волф.
В категорията за Съвременно изкуство, арт инсталации и протестно изкуство наградата спечели английският филм „Октомврийската революция и руският авангард” на Марджи Кинмонт.
За Театър и кино се присъждат две награди – на Томазо Мотола „Каренина и аз”, (Норвегия, Италия, Русия 2017). И израелският „Надявам се да съм в кадър” под режисурата на Нетали Браун.
Награди имаше и в категориите Видео арт и арт реклама и Изкуство във видео игрите.
Не пропускайте!
Сред най-интересните филми, които можете да видите до 30 април в салона на Евро синема в столицата, са холандският филм „Едгар Керет. По действителен случай” (днес от 17,15 ч). Израелският автор гостува вече 2 пъти у нас, тъй като неговите книги се превеждат и на български език. Филмът търси отговор на най-сложния въпрос как самият той е станал такъв удивителен разказвач, преодолявайки травмите от войните и бойните полета.
Не по-малко вълнуващ е и „Микеланджело – любов и смърт” – удивителен разказ за творчеството и житейските драми на великия италиански скулптор (30 април от 18,30 ч) по време на европейския Ренесанс.
Особено впечатляващ е филмът за къщата на Салвадор Дали в Порт Лигат (във Варна на 30 април), за художника Мурильо, и биографичният филм за Екзюпери.
Да изтанцуваш Бетовен
Удивително е само да си представиш, че Девета симфония може да бъде превърната в танц. Филмът на Аранча Агире „Да танцуваш Бетовен” (Швейцария, Испания 2016) е едно от чудесата преди 50 години, възкръснало днес. Пътешествие, проследяващо подготовката и усилната работа на балетистите и музикантите за уникален спектакъл в Токио, който Морис Бежар прави по Деветата симфония на Бетовен. Смайващо потапяне при създаването на балет по Деветата симфония на Бетовен от „Бежар Бале Лозана“. Танците ни разказват историята на произведението, предизвикателствата в тази мултикултурна постановка, репетициите с методичната и упорита работа на танцьорите, многопластовата сложност и вълнението при сътрудничеството между Балета на Бежар, Токийския балет и Израелската филхармония с диригент Зубин Мета. И триумфът – възхитителният резултат в едно от най-успешните и въздействащи събития в балета през XXI в.
Неслучайно филмът е номиниран за наградите „Гоя 2018” и „Форке 2018” за най-добър документален филм.
Чаплин и остров Бали
Чаплин в Бали – история, развила се преди 80 години. Великият режисьор, в апогея на своята слава, натиснат от папараци, жълта преса, два развода и появата на говорещото кино (отказва да даде говор на „малкия човек”), се вдига с брат си Сидни и стига с кораби до далечния остров с най-голямото струпване на хиндуисти извън Индия. Жените са голи до кръста, жителите за разлика от урбанизирания свят изпитват чувство на щастие и хармония с природата и обредите си, каквито другаде няма. Там, където попада Чаплин, няма кино и той се оказва абсолютно неизвестен. И този бог на пантомимата танцува заедно с островитянките. Кадрите обаче, в които той е заснет, изчезват. Някой е решил да ги изреже – или ги е унищожил, или и днес са на някой прашен таван. В книгата на Чаплин „Моята автобиография” 2–3 страници разказват за това пътуване. Братът на Чарли пита младолик баща по време на танците на дъщеря му, на колко е години. Отговаря: Кога беше земетресението? Преди 12 години. Тогава 3 от децата ми бяха вече женени. Стар съм за 2000 долара. „Искаше да каже, че през живота си е похарчил такава сума…” Животът на Бали е една утопия, желана от всички ни днес. Подсказва защо западните хора са с намръщени физиономии, а балийците излъчват щастие. Боят на петли е нещо като надежда късметът да е с теб – както прословутото у нас търкане на талончета…