Масада – крепост на вяра и величие

Близо две хиляди години вече изследователите на крепостта Масада ползват историческото съчинение на Йосиф Флавий, известно като „Юдейската война“. Независимо от споровете, които предизвикват някои моменти от него, множеството разкопки в новите времена до голяма степен потвърждават разказа на Флавий. А според древния летописец върху тази необикновена планина са били издигнати укрепления още през 2-ри век пр. Хр. Предполага се, че това е дело на царя на Юдея Александър Янае от Хасмонейската династия. Това потвърждават и разкопките на Масада, при които са открити монети, сечени по времето на неговото царуване. 

Разцветът на крепостта започва при цар Ирод, който оценява стратегическите й предимства и я превръща в своя зимна резиденция. В 40 г. пр. Хр. парфяните, които са твърди последователи на Заратустра и заклети врагове на Рим, възкачват на юдейския престол Антигон II и на Ирод му се налага да напусне крепостта. На Масада той оставя семейството си под защитата на 800 войници и тръгва за Рим, за да търси подкрепа. Антигон обгражда крепостта с намерението да я превземе, защото знае, че горе войниците страдат от липса на вода. Но внезапно се излива проливен дъжд, който напълва всички водосборни съоръжения на Масада и защитниците устояват. 

През 37 г. пр. Хр. Ирод отново се възцарява на престола си и превръща Масада в мощна крепост, която да му служи за убежище в случай на въстание или чуждо нашествие. При второто завръщане на Ирод и могъщото развитие на крепостта в нея е изградена уникална система за водоснабдяване на три нива – от повърхността на земята до върха. Крепостта, кацнала върху отвесните скални склонове на планината,  представлява почти равно шестоъгълно плато с площ 3, 4 кв. км,  на височина 450 метра над Мъртво море, което е на 400 м под морското равнище. По периферията на платото са изградени дворци, храмове, жилища, бани, складове за храни и резервоари, които побират до 40 000 л вода. Йосиф Флавий разказва, че по времето на Първата юдейска война, или Голямото въстание, Масада е превзета от сикариите, наречени така, защото са въоръжени с къси криви ножове (сика – кинжал). Тези ножове те крият в гънките на дрехите си. Сикариите са най-радикалното крило от антиримската опозиция. Техен предводител е Менахем бен-Йехуда Галилейски. След като римляните завладяват Йерусалим през 70 г. сл. Хр. неговите защитници начело с Елазар бен Яир, племенник на Менахем Галилейски, бягат на Масада. 

Въстаниците превръщат много от крепостните помещения и дворцовите пространства на Ирод в жилища, а тъй като строго спазват законите на еврейската религия, обзавеждат синагога и басейни за ритуално измиване. През 73 г. сл. Хр. в подножието на Масада пристига Десети римски легион начело с пълководеца Флавий Силва. В продължение на една година осем хиляди римски воини, разположени в осем лагера, обсаждат крепостта. Около нея в подножието те изграждат обсадна стена, която да изолира въстаниците от останалия свят. На западния склон на планината, който е най-полегат, започват да издигат обсаден насип 
по който да изкачат догоре стенобойната машина. За тях работят девет хиляди еврейски пленници, които им доставят и храна и вода. Обсадният насип, който се вижда и днес, поглъща огромни количества земна маса и е укрепен с дървени стени. Защитниците на крепостта също не седят със скръстени ръце и изграждат втора крепостна стена във вътрешността на крепостта със стени от дървени трупи, запълнена с пръст. Тази стена е много по-устойчива на ударите на тараните, защото е по-гъвкава от каменната. Когато римляните издигат насипа, те качват по него огромна стенобойна машина, висока 30 м, от която прехвърлят мостове към външната крепостна стена и успяват да я пробият. Вътрешната е подпалена и изгорена. 

Йосиф Флавий съобщава, че когато защитниците на крепостта разбират, че ще бъдат победени от римляните, се събират в нощта на първия ден на Пасха, за да изслушат речта на своя водач Елазар бен Яир. В тази страшна и забележителна реч, останала в историята, той призовава евреите да умрат като свободни хора, вместо да останат живи и да бъдат подложени на мъките и позора на робството. В резултат на този призив всичките 960 мъже, жени, деца и старци избират десет души, които да сложат край на живота им, за да не го правят сами.  Самоубийството е грях. От тези десет е избран един, който да сложи край на живота на другите девет. И само той да поеме греха на самоунищожението. 

Когато прославеният Флавий Силва влиза в крепостта след превземането й, е потресен от това, което се открива пред очите му. Почти хиляда души лежат мъртви по подовете на помещенията, хванати за ръце. Така историята записва на страниците си една от най-великите човешки трагедии. Тя беше показана през 1981 г. във филма „Масада“ с участието на забележителните актьори Питър О’Тул и Питър Строс. Днес по стръмната и тясна пътека, опасваща отвесните склонове на планината, провеждат обучения части на Израелската армия, изкачват се и много туристи. В подножието около крепостта все още личат квадратните очертания на осемте военни лагера на Десети римски легион.