През миналата седмица руските военни се похвалиха, че в Москва са били доставени две американски ракети, изстреляни срещу сирийски правителствени обекти в средата на април, когато САЩ, Великобритания и Франция проведоха масирана атака срещу предполагаеми химически заводи и лаборатории. На демонстрация за журналисти руското Министерство на отбраната показа фрагменти от двигател на ракета „Томахоук“, но не и невзривилите са ракети, за които се твърди, че са намерени в цялостен вид. Руските оръжейни специалисти несъмнено ще изучат внимателно доставените американски ракети, но далеч по-важен е пропагандният ефект от операцията. Москва не за първи път прибягва до демонстриране на свалени американски летателни апарати, за да покаже уязвимостта на противника. Сайтът „Газета.ру“ припомня за най-интересните подобни епизоди от миналото.
В началните години на Студента война американците извършват почти безпрепятствено разузнавателни полети над територията на Съветския съюз. Празничният 1 май 1960 г. обаче се оказва
фатален за самолета разузнавач U-2
който е свален в небето над Свердловск (днес Екатеринбург), на хиляди километри навътре в съветска територия. Полетът е извършен от капитан Франсис Пауърс, който има задача да фотографира военни и промишлени обекти, включително полигона „Байконур“ в Казахстан, и да запише сигналите на съветските радиолокационни станции. Той обаче е засечен и срещу него са изстреляни седем ракети, една от които го поразява на височина от 20 км. Пауърс запазва хладнокръвие, изчаква падането на самолета до височина 10 км, напуска пилотската кабина и след още 5 км отваря парашута. Заловен е веднага след приземяването, съдят го и прекарва година и половина в съветски затвор, след което го разменят за пленен разузнавач, работил за СССР. По ирония на съдбата Пауърс, който оцелява почти по чудо през 1960 г., загива при пилотиране на хеликоптер през 1977 г. заради елементарен недостиг на гориво.
За съветските власти обаче по-интересни са отломките от сваления U-2. Те са изложени в един от павилионите на парка „Горки“, където са поканени всички военни аташета, акредитирани в Москва. Самолетните останки са разгледани лично и от тогавашния партиен и държавен лидер Никита Хрушчов. Днес те се намират в Централния музей на въоръжените сили на Русия. Това, което съветските власти обаче премълчават през 1960 г., е, че за прехващане на шпионския U-2 са вдигнати във въздуха два МиГ-а, единият от които е поразен от ракета, предназначена за Пауърс. Съветският пилот няма късмета на американския си колега и загива.
През есента на 1962 г. съветската противовъздушна отбрана успява да свали още един американски U-2, но този път над територията на Куба в разгара на Карибската криза. На 27 октомври машината, пилотирана от майор Рудолф Андерсън, лети над острова, за да заснеме откритите по-рано съветски балистични ракети със среден обсег. Шпионският самолет е
поразен с две ракети С-75
пилотът загива, а останките от летателната машина отново са използвани за пропагандна цел. Днес двигателят и част от опашката на самолета се намират в Музея на революцията в Хавана, а лявото крило и предното шаси – в кубинския Музей на авиацията.
През 60-те и 70-те години на миналия век двете суперсили се сблъскват индиректно във Виетнамската война, макар че Москва не участва пряко в този конфликт. Но местните бойци от северновиетнамската комунистическа армия се гордеят с това, че са успели да свалят тежък междуконтинентален стратегически бомбардировач В-52. В столицата Ханой на тази страховита американска машина е посветен специален музей, като са представени отломките на свален В-52, паднал в езеро в централната част на града.
Друг голям американски военен провал е
операцията „Орлов нокът“ в Иран
през април 1980 г. След ислямската революция в тази страна в посолството на САЩ са задържани 53-ма американски заложници. Те са пленени от студенти революционери, искащи сваленият шах да бъде предаден на Иран, където да го съдят. На съвещание при президента на САЩ е решено заложниците да бъдат освободени с десантна операция, която да започне от пустинята в централната част на Иран, където вертолети да стоварят бойци от спецчастите. Оттам те трябва да се придвижат до Техеран, да обезвредят охраната на посолството и след като освободят заложниците, да се оттеглят с вертолети, очакващи ги на изоставено летище край столицата. Заради технически грешки и развихрила се пясъчна буря операцията завършва с пълен провал. Американците са принудени да изоставят в ръцете на противника шест вертолета и един самолет за дозареждане, който се сблъсква с хеликоптер. Иранците, естествено, превръщат този провал на САЩ в голямо пропагандно шоу – по телевизиите в цял свят са показани останките от разбилия се самолет и пленените вертолети RH-53D, които са зачислени на служба в иранската морска авиация.
Голям шум се вдига и около свалянето на американския „невидим“ самолет F-117A по време на войната на НАТО срещу Югославия през 1999 г. Макар че въздушното превъзходство на западните държави е смазващо и в крайна сметка Белград капитулира, още на третия ден от войната сърбите се поздравяват с голям успех – на около 40 км от столицата трета батарея от 250-а бригада на югославската противовъздушна отбрана успява да порази самолет, който по принцип би трябвало да е невидим за нея. Седем часа след това пилотът е заловен, а отломките от неговата машина са показани на медиите. Днес останките от сваления американски F-117A се намират в Музея на авиацията на белградското летище.
И българите имат с какво да се похвалят
По време на Втората световна война София и някой други български градове са подложени на атаки от тежките бомбардировачи на съюзническата авиация. Противовъздушната отбрана се справя сравнително добре, много от вражеските машини са свалени, а край Шумен е създаден специален лагер за пленените американски и британски пилоти, които успяват да катапултират. На снимката: Екип от противовъздушна и химическа защита и доброволци с невзривена авиационна бомба в София, 8 декември 1943 г.