Националната художествена галерия представя: 70 години. Европейски диалози

В Двореца на Националната художествена галерия (НХГ) се откри изложба, посветена на 70-годишнината от основаването на музея. Период, в който галерийното пространство става водещ културен институт, център за събиране, проучване и представяне на изобразителното изкуство. Това разширява контактите с европейските културни институции чрез цялостно и самостоятелно представяне на колекции, собственост на галерията.

Осъществява се също и чрез включване на отделни произведения в сборни национални и международни изложби извън страната.

Новооткритата експозиция „70 години. Европейски диалози” илюстрира интензитета на европейските културни връзки и тяхната „география”. Над 200 са представянията извън страната на колекции и произведения.

Подбрани са 76 творби от 40 изложби – да онагледят контактите с различни европейски културни институции. Етикетите с информация под всяко произведение са знак за възможностите на галерията да представя изкуството ни извън граница. За това разказва Бистра Рангелова, заместник-директор на НХГ с направление ”Българско изкуство”. 

Спорад нея първите изложби в чужбина са организирани през 1950-те в страните от Източна Европа. Наред с „реалистични” произведения от 1940-те и 1950-те за първи път се показват и творби на възрожденските майстори. Това представя българското изкуство като постоянен възход към „реализъм” – от възрожденския портрет, през битовата композиция, до образци на тогавашното съвременно изкуство.

Около 1960 г. НХГ е инициатор на големи представителни изложби като „2500 години изкуство на българските земи” и „Съкровищата на българските музеи” във Франция и ГФР. Публиката се запознава с непозната култура, чието начало е от праисторията и Античността, бележи апогей през Средновековието и постига творческо разнообразие през Новото време.

Българското изкуство е представяно особено силно през 1970-те и 1980-те. Изложбата на Владимир Димитров – Майстора (1973) е първа изява за български художник в Музея на модерното изкуство в Париж. През тези две десетилетия НХГ гостува с колекции в галериите на Прага и Белград, в Атина, Анкара, Виена, Бон, Братислава, Варшава, Лисабон… Богатството е впечатляващо – от възрожденската щампа и високия професионализъм на съвременните графици, майсторството на художниците ни от 1930-те и 1940-те и новият модерен пластичен език редом със съпътстващата го естетика на младото поколение.
Акцент е изложбата „1000 години българска икона”, която обикаля всички национални музеи на континента – от Москва до Единбург. Българското присъствие в Европа е белязано и с мащабни изложби на декоративното изкуство, които илюстрират приемственост между традиция и съвременност.

Знаменателно е и първото участие на картината на Франц фон Щук „Луцифер” в изложба през 1972 г. в Берлин. Засиленият интерес към символизма я правят търсена в многобройни европейски изложби и днес.

Макар международната дейност да намалява след 1990, НХГ продължава да респектира европейската публика с високото качество на творби – икони, живопис, графика, плакат, инсталация, видео арт, дигитален колаж…

Към иконите интересът е постоянен като към култура с място в европейското и в световното развитие. Показвани са авангард, класика от 30-те и 40-те г., приложно изкуство. Имената на Марин Върбанов и други майстори на текстила са добре представени с пана и гоблени. 
 

Слава Иванова, директор на НХГ: Равносметка в европейската година на културното наследство

– Ще се увеличат ли изложбените пространства и пространствата за депа в галерията?
– Това е мечтата ни от години. Изложбените площи и депата са винаги недостатъчни. Но разширението с Квадрат 500 е видимо – реставрационните ателиета там вече са действащи. Предстои голяма част от екипа на галерията да се пренесе там до месец и половина.

– А кога ще бъде завършена и четвъртата страна от комплекса Квадрат 500?
– Засега сградата си остава собственост на Министерство на културата. И аз силно се надявам проектът да бъде завършен. Дотук ремонтът на комплекса от сгради беше с европейски средства. Дано имаме шанс и последното крило да бъде ремонтирано, защото там са разположени основни звена – библиотеката, архива, прекрасната зала на Аудиторията, удобна за кинопрожекции и театрални представления, за представяне на книги. 

– В изложбата „Европейски диалози” има ли картини на военни художници и с военна тематика?
– Например Ярослав Вешин, който поначало е имал своя публика. И  наред с кариерата си в България е поддържал връзки в Чехия и в Германия. И е продавал успешно. Не е непознат автор за европейската публика и към творбите му има интерес. Не забравяме, че Вешин е поканен за дворцови художник и рисува много композиции от маневри. А най-известната му творба „Люлебургаз”, на военна тематика, е част от фонда ни. Военните теми силно са го вълнували и в тази сфера той е един от най-талантливите. Но и Владимир Димитров – Майстора, е бил военен художник. Прекрасни са рисунките му, включително и тези от нашата колекция. На голямата му изложба през 2012 г. показахме част от тях. Притежаваме значителна част от такива рисунки и картини и на други художници. Трябва да помислим за експозиция с творби на военна тема, макар това да е запазена марка на Националния военноисторически музей…

– 30-годишната липса на откупки за музея дава ли ви дистанция сега при оценката на творбите?
– Донякъде е плюс, но сме пропуснали процеси, явления, художници. Голяма част от творбите на авторите от 90-те вече не са тук… Ще решим някои от проблемите с дарението, което получихме, но други няма да можем. Не бързаме с откупки, преди да направим задълбочен анализ. Ще се възползваме и от опита в работата на други музеи, какъвто е този на Австралийската национална галерия. Анализът ще е готов до 2–3 месеца. Разработваме и критерии. Предвиждаме 3 нива, на които да се разглеждат предложенията за откупки. Първото е Музейния съвет от всички специалисти на галерията. Второто е външен Обществен художествен съвет. Накрая решенията ще се вземат от Дирекционния съвет на НХГ, съобразени с българското законодателство.