Ще бъде трагична грешка, ако допуснем духовно и материално балканските мюсюлмани да се управляват от Анкара
Посланик Косьо Китипов започва 42-годишния си дипломатически път в Румъния през 1971 г. като младши дипломат, където през 1997-2001 е посланик. Бил е посланик и в Мароко (1990-1993), в Южна Африка (2001-2006), а от 2008-а до пенсионирането си през 2012 г.и в Южна Корея. Бил е и директор на управление „Западна Европа и Северна Америка“, на дирекция „Европа І“, т.е. Балканския регион.
Като че ли „изведнъж“ Западните Балкани станаха един от основните приоритети на ЕК и съответно – на българското правителство. Но е необходимо да потърсим причинно-следствените връзки за това явление.
Първата причина е в излизането на Великобритания от ЕС. Да се говори, че Западните Балкани ще я заместят в Съюза е нелепо. Великобритания е дала парламентаризма, промишлената революция, играла е важна роля в цялата европейска история, а и в тази на света с твърде противоречивото си минало и негативи на колониална империя. Страните от региона, макар и малки по територия и население, имат своя оригинален и ценен принос в европейската цивилизация. Към това наследство трябва да причислим, и в ракурса на национализма, а бих казал – и в инженеринга, и формирането на нации от македонци и мюсюлмани в бившата Титова Югославия.
От гледна точка на интересите на ЕС днес логично можем да говорим за присъединяването на западноевропейските страни като за интеграционен отговор на дезинтеграционен процес с цел неговото стопиране.
Втората причина: ЕС заявява, че ще лидерства на Балканите именно с интеграционните си възможности, като оставя на САЩ водещата роля по военно-политическите въпроси в рамките на НАТО. Това не променя някои нагласи в региона, каквито например има при албанците, за които образно казано, Жан Моне и Робер Шуман са имагинерни европейци от миналото, а бившият американски президент Бил Клинтън е жив и е герой. И военната база Бондстийл е материален израз на тази ситуация. Още повече, че на опашката за еврочленство албанците са след своите исторически врагове – сърбите и черногорците. А Сърбия, обявила се за военно неутрална страна, поддържа тесни връзки с Москва. Така че същевременно с наличната интеграционна мека сила, подплатена с икономически средства, ЕС парира засилването на влиянието на Русия на Балканите посредством основните й оръжия от нефтено-газови доставки, суровинна база и огромен пазар, съчетани с нарастваща военна мощ.
Трета причина: След фиаското на политиката на Източното партньорство на ЕС (тя включва Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Армения, Азербайджан) е необходимо Брюксел да се реваншира на Запад, т.е. в Западните Балкани. Никой не си представя, че някоя от държавите от Източното партньорство ще стане член на ЕС в обозримо бъдеще. За Западните Балкани, обаче, е преценено, че такова членство е възможно и реално.
Оповестена бе надеждна перспектива за разширяване и за силен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани. А 2025-а г. бе посочена като хоризонт за възможното приемане на Сърбия и на Черна гора. След обиколката си на страните от региона Жан-Клод Юнкер заяви пред „Дойче Веле“: Първо субстанцията, после – датите. Субстанция бе дадена в докладите за отделните страни и се препоръча започване на преговори с Република Македония и Албания.
Четвърта причина: Китай активизира дейността си по превръщането на Балканите в предмостие за експанзия на Пекин в Европа и влага средства в инфраструктурни обекти и проекти.
Китай не изисква изпълнение на критерии а преследва дългосрочни цели. Поднебесната не бърза.
Петата причина е свързана с Турция. Анкара не разполага с меката, интеграционна и притегателна сила на ЕС, с финансовите и икономическите му възможности и технологичен капацитет. Няма и огромната суровинна и енергийна база на Русия. Турция има икономическо присъствие на Балканите, но без решаващо значение. Това, с което Анкара разполага, е историческото османско наследство тук. И първо става въпрос за човешки ресурсен капацитет, формиран от туските и турцизирани общности на Балканите, както и от обявените за исторически съюзници бошняци, мюсюлмани и албанци.
Втората линия е конфесионалната. Ислямът е привнесен в региона от османците. И ще е трагична грешка, ако допуснем духовно и материално балканските мюсюлмани да се управляват от Анкара. Бюджетът за 2017-а г. на Дирекцията по религиозни въпроси (Дианет) е бил $1,7 млрд.
Какво представлява днешна Турция на на ЕрдоганЕрдоган много ясно и точно е формулирал държавният секретар на САЩ Майк Помпео: Тоталитарна ислямска диктатура
На състоялата се четиристранна среща във Варна на 26 март т.г. Бойко Борисов – Ердоган – Туск – Юнкер, след като издигна турския флаг над Африн в Сирия, на Ердоган му бе необходима, ако не победа и на европейския фронт, то поне демонстрация, че той контролира ситуацията във взаимоотношенията с Брюксел, а не обратното. И Ердоган не може да загуби насрочените за юни предсрочни парламентарни и президентски избори, защото освен той самият, губи и неоосманисткият проект, основан на абсолютизъм в страната и на експанзия навън.
Шеста причина: За отиващият си след следващите европейски избори догодина състав на ЕК и за тандема Туск-Юнкер е крайно необходимо да запишат интеграционни плюсове в актива си. Иначе рискуват да останат в историята като екипът, преговарял за излизането на Великобритания от ЕС. Къде е тук ролята на България? Предимно в това, че ротационно се оказа в точното време на точното място с поемането на председателството на Съвета на ЕС от 1 януари т.г. Дали Балканите са били досега приоритет на първите два кабинета Борисов? Напротив, във външнополитическата им дейност Балканите бяха забутани в долното чекмедже на дипломатическия шкаф за сметка на отвлечени идеи за българска роля в уреждане на близкоизточния хаос и въртене на празни дипломатически обороти. Без съмнение,
сегашната ситуация е благоприятна за България и за региона
Аз лично не вярвам в успешността на една само шестмесечна хиперактивност. Твърд привърженик съм на изработването и методичното поддържане и следване на стратегическа външнополитическа линия до постигането на ясно заявена цел. И смятам, че трябва да упражняваме натиск и върху всяко следващо правителство до постигането на целите на европейската интеграция на региона. Включително – най-накрая да започне реализацията на станалите исторически вече инфраструктурни проекти и преди всичко – на Коридор номер осем.
У нас по повод предстоящата среща на върха ЕС – Западни Балкани се сблъскаха две крайности: от предопределен триумфален успех и апотеоз на българското европредседателство до надвиснал провал поради бойкот от лидери на някои държави заради присъствието на косовска делегация. Но дипломацията е затова – да даде варианти като анализира вътрешните процеси и влиянието на външни фактори в отделните страни, положителните и отрицателни тенденции в двустранните им отношения, позициите на съседните страни, членки на ЕС. Както и на други държави от Съюза с отношение към балканската проблематика. Специално внимание заслужава и отношението на Турция. Както заради заявената претенция, че Западните Балкани са в зоната на преките турски интереси и влияние, така и поради специфичната ситуация, когато Турция е отделена от западнобалканската шесторка в процеса на разширяване на ЕС. То е като сложна шахматна партия с многоходови комбинации, а не само придвижване на царя напред.
Затова на предстоящото на 16-17 май събитие в София следва да се гледа като на значима делова среща, криеща предизвикателства, трудности и рискове, която би следвало да приеме документ. Ако този документ потвърди и затвърди пътя на Западните Балкани към ЕС, толкова по-добре. И понеже въпросът е за път, меродавните и рационални оценки ще бъдат дадени от дистанцията на времето.
Статията представя в съкратен вид изказването на посланик Китипов от кръглата маса в УНСС на тема “Българското председателство и Западните Балкани: Колко голяма е крачката от етикета до приоритета?“
