Премиерата на първия от 6-те филма на документалната поредица „Помни войната 1915–1918” се състоя преди седмица във Военната академия. По Военно-телевизионния канал (ВТК) излъчването започна на 6 май, на 7 и на 9 май преминаха и повторенията на първия филм „България влиза в Първата световна война“. В киносалона на Националния военноисторически музей филмът беше излъчен в Деня на храбростта, но предстои прожекцията на 19 май в Нощта на музеите в София. Продуцирана от ВТК, поредицата е посветена на 100-годишнината от края на Първата световна война и има за цел да представи бойната слава на българската армия при участието й на Македонския и на Северния фронт.
На премиерата в аула „Раковски” присъстваха генерал-майор Груди Ангелов, началник на ВА, Райна Дрангова, внучка на полк. Борис Дрангов, офицери, историци и общественици.
Директорът на ИЦ на МО Любомир Денов припомни, че поредицата ни запознава с най-значимата, но и най-непознатата война в нашата история. Според него едва през последните 3-4 години започваме да разбираме какво са правили нашите предци, какви подвизи са извършили, колко дълбоко са се посветили на Отечеството си.
Преди прожекцията генерал-майор Груди Ангелов, началник на ВА проследи как е съзряла идеята на автора и режисьора и оцени подкрепата на министър Красимир Каракачанов, за да може тази идея да се реализира.
Мария Цветкова автор, сценарист и режисьор, заместник-директор на ИЦ на МО, разказа за първия импулс при откриването на българското военно гробище на с. Цапари, близо до Битоля, за работата си с Панде Ефтимов, българин от Македония, с когото са тръгнали по стъпките на историческите събития. Според нея филмовите продукции, посветени на Първата световна война, се правят трудно. Вече няма живи свидетели, участници и трудно се пресъздават събитията. Това са разкази на хора, на които им е разказвано от други хора, на които им е разказвано. Нелесна е била работата с архивите и документите. Тя призова зрителите за повече самочувствие, защото този филм носи знание как българските войници и офицери са се изправяли срещу армиите на мощни империи, срещу техните колонии от цял свят и сме ги побеждавали.
Внучката на полк. Борис Дрангов – Райна Дрангова: Царските офицери бяха хора достойни
Филмът е чудесен. Най-важното за предисторията на войната е казано. Изказванията на проф. Елдъров, на академик Марков и на доц. Джонев – помогнаха да се получи достоверност на цялата картина. И музиката също ми хареса. Надявам се духът на нашия дядо да бъде пренесен във времето. Той има много почитатели. За мен е енигма как толкова години след смъртта му, паметта за него е жива. Имаше години на пълно забвение и отричане. Беше наричан български шовинист, царски офицер и т. н. Царски офицер тогава беше негативно понятие, въпреки че хората, които познавам от малка, бяха с високо достойнство. Оптимистично съм настроена за бъдещето на армията ни. Надявам се тя да възкръсне по някакъв начин. Тя винаги е успявала да покаже какво може българският войник, но дано не є се налага да се бие наново. Не го пожелавам.
проф. Светлозар Елдъров, историк: Училището гравира в съзнанието националния идеал
Филмът е постигнал качество – както си го представях. Имах скромна роля като учен историк. Радвам се, че излиза поредица от 6 филма – това е постижение за ВТК и за режисьора Мария Цветкова. Носи патриотичен потенциал, насочен към младежта. Монографиите и изследователските ни книги имат научна стойност, но чрез телевизията и други медии изследванията трябва да стигат до широк кръг от хора. Затова с колегите, с които участвахме във филма, се гордеем, чест е да сме част от него.
Филмът припомня високия дух на българския войник и е важно той да се съхрани. Паметта за Първата световна война, за българската армия, за българската история трябва да се преподава в училището. Това е най-важната институция, тя гравира в съзнанието на младите хора спомена за националния идеал.
Бил съм в Скопие и съм се изненадвал как там постоянно текат документални филми, те по брутален начин изопачават българската история. Не съм чул някой отвън да оспори твърденията им. Надявам се с Договора за добросъседство и сътрудничество нещата да се нормализират. Но филми с изопачена фактология правят и в Турция, и в Гърция, за Сърбия да не говорим каква антибългарска кампания се провежда.
Филмът е чудесен. Най-важното за предисторията на войната е казано. Изказванията на проф. Елдъров, на академик Марков и на доц. Джонев – помогнаха да се получи достоверност на цялата картина. И музиката също ми хареса. Надявам се духът на нашия дядо да бъде пренесен във времето. Той има много почитатели. За мен е енигма как толкова години след смъртта му, паметта за него е жива. Имаше години на пълно забвение и отричане. Беше наричан български шовинист, царски офицер и т. н. Царски офицер тогава беше негативно понятие, въпреки че хората, които познавам от малка, бяха с високо достойнство. Оптимистично съм настроена за бъдещето на армията ни. Надявам се тя да възкръсне по някакъв начин. Тя винаги е успявала да покаже какво може българският войник, но дано не є се налага да се бие наново. Не го пожелавам.
Генерал-майор Груди Ангелов, началник на ВА: Ключът към успеха е сърце, душа и разум
“Помни войната” е заглавие и на книгата на полк. Дрангов. Първата световна е най-тежката за България. След нея България и до момента не се е възстановила. Там загива цветът на българската армия. Страната ни губи територии. Идва Ньойският договор. Това са все последици, но от друга страна българският войник демонстрира чудеса от храброст. Той е отдаден на Майка България, мечтае за единение на всички българи. Това, което е наше, да си бъде наше. Филмът е уловил състоянието на България веднага след Санстефанския и Берлинския договори, как се развиват събитията на Балканския полуостров и с Великите сили… Колкото повече хора го видят, а също и останалите филми от поредицата, ще имат познания, какво са правили нашите деди. Днес повече от всякога имаме нужда да върнем прословутия български дух, който е правил възможни победите, дори когато са изглеждали невъзможни. Духът ни се е стремял към победа, към единение на българската нация.
Днес сме достатъчно зрели нации да понесем истината – това е история, факти. Да, някой би могъл да ги използва за политическа пропаганда, но мисля, че когато е исторически вярно отразено, никой не би могъл да има претенции.
Трябва да имаш сърце и душа и да бъдеш отдаден на това което правиш. Без тези неща връщането на високия български дух няма как да се случи. Сърце, душа и разум – това е ключът към успеха.
Председателят на парламентарната комисия по отбрана генерал Константин Попов: Да приобщим младите хора
Не съм кинокритик да говоря за художествената стойност на филма, но ме развълнува като военен, като човек, който се интересува от история. Много ми допадна. Малко знаем нашите дядовци, бащи – какво ги е мотивирало, защо са били такива. Трябва да знаем какво са искали, как националният идеал е могъл да мотивира хората – за това филмът пунктуално, за кратко време дава голяма и точна информация.
Нужно е с всички възможни средства да се приобщи младото поколение към този неугасим български дух. Не говоря само за набиране на войници и военнослужещи. Важно е да се мотивират тези хора. Но е много важно и отношението на обществото към армията. Да се види за какво е необходима армията, каква е стойността й като основен стълб на държавността. Няма държава без армия. Би ми се искало тази поредица да бъде излъчена по националните телевизии – чрез широк възпитателен ефект да можем да узряваме като общество. Да можем да се чувстваме горди, достойни и да имаме своите цели и амбиции.
Видяхме и първите самолети – впоследствие през Първата световна война изключително много се развиват и първите самолети. Те изобщо не приличат на тези, с които е завършила войната…
