Полк. доц. д-р Владимир Василев, д.м. е завършил медицина в София през 1989 г. като военен стипендиант. Служи 2 г. в Горна Малина и работи като военен лекар в поделението в Мусачево. Печели конкурс за „асистент” към Клиниката по изгаряния на ВМА, базирана в институт „Пирогов”. Придобива специалности по обща и по пластична хирургия и по „Здравен мениджмънт”. Бил е началник на клиника „Пластична хирургия” и на катедра „Пластична хирургия и дерматология”. От 14 март т.г. пое поста на зам.-началник на ВМА по диагностично-лечебната част и зам.-главен лекар на ВС. Има зад гърба си специализации, стажове и курсове по пластична хирургия, лазерна хирургия и лечение на изгаряния. Специализира Mohs микрографска хирургия в Клиника по Mohs хирургия в Израел. Владее английски, френски и руски език.
Зам.-началникът по диагностично-лечебната част на ВМА полк. доц. Владимир Василев е от щастливците, които не са се терзали от въпроса „Какъв да стана?”. Семейството му е лекарско, а баща му, доц. Васил Василев, е военен кардиолог, ръководил години кардиологията във Военна болница. Това предопределя като естествен и професионалният избор на сина. Но изборът да е пластичен хирург си е личен. И казва, че и днес би го направил.
Коридорите и фоайетата на клиниката по пластична хирургия познава отблизо, с колегите са участвали в подготовката и буквално разчистването им. И сега д-р Василев продължава да оперира в нея. И понеже първо ни прие в кабинета си там, излизайки от операционната, разговорът тръгна „по работа”.
В нея потокът от пациенти е постоянен, работят с всички клиники и поемат случаите на изгаряния, на рани и травми след катастрофи. Малко известно е обаче, че има наплив от пациенти с гинекомастии, т.е. уголемените гърди при мъжете. До 90% от тях са фитнес маниаци, които вземат различни препарати, а анаболите увеличават жлезите. Седмично оперират по 3–4 момчета. Но страничният ефект от анаболите е и в намаляването на мъжествеността и на възможността за създаване на поколение, защото влияят върху тестисите…
Доц. Василев отбелязва тенденцията за увеличаване на рака на кожата заради засилената радиация. И съветва да забравим печенето на плажа като в детството ни – по цял ден. Днес това е опасно. Препоръката е да се ходи до 11,00 ч с ултравиолетова защита, а най-хубавото време за плаж е от 16 до 20 ч. Соларите увеличават смъртоносните меланоми. В клиниката се реконструират женски гърди след отстраняването им при тумор.
Според хирурга медицината ни е напълно съизмерима с европейската. Комбинацията от опитните ни специалисти и базата в обновените клиники, правят много добра медицината ни според д-р Василев. За съжаление в кожната клиника имат техника, била на световно ниво преди 10 г. А човешкият фактор не може да надскочи най-новите технологии, те самите лекуват, смята той. „Да, постигаме и високи резултати в здравеопазването ни, но понякога „с чука и теслата”, а не с най-съвременните медицински технологии”, констатира зам.-началникът на ВМА. А болниците трябва да скачат според лимитите си, съобразяват се с харчовете, което спира високата медицина. Във ВМА финансовата дисциплина е издигната като мярка. Като част от ръководния екип д-р Василев констатира, че в момента може да се поеме въздух, защото задълженията са зад гърба й. Но ВМА е конгломерат от 5 болници и 2 санаториума и трябва да се надгражда. Усилията са най-вече за нова апаратура в периферните болници.
Питаме го какво му дава и дали го ощетява това, че е военен лекар, който е на разположение 24 ч в денонощието. Д-р Василев го приема за естествено: „Иначе нямаше да съм на този пост и с този чин”… Но напомня, че военният лекар все още има спънки в кариерата си и докато не достигне до определен чин, не може да стане и доцент или професор. А преди това години работиш в поделение, а амбицията е да си в големия екип на болница, да се обучаваш и специализираш. Предизвикателства има и в това, че в поделението ти денонощно и сам осигуряваш медицинското обезпечаване на военнослужещите. На Запад има лекари, които целия си професионален път изкарват във военните части, но оперират в големи болници и повишават квалификацията си непрекъснато.
Но сред предимствата е големият отпуск, удобството на военнопочивните домове и санаториуми и че без значение – редник или генерал, те поемат във ВМА и нейните болници в страната, когато се налага. За военните лекари има доста социални компенсации, заплатата на военния стипендиант, а при пенсиониране си с първа категория труд.Интересуваме се от личната му професионална амбиция. „Не мога да кажа: Искам да съм Бог в нещо, защото всяко нещо надграждаме, излизат новости и от конгреси и специализации донасяме всяка нова практика като опит в лечението. То е и рутина, но се учим денонощно. Но за да си учител на младите си колеги, трябва да си над нивото на учениците си”, обобщава д-р Василев.
Смята, че досега всъщност е бил далеч от администрацията. Макар като началник на клиника да е ръководил хора. Смята, че лекарската работа е сред най-екипните, а екипът във ВМА е изграден. Навлиза в работата, но има усещането, че е на новия пост поне от година. Ежедневни са срещите му с пациентите, а е работил в супер тежки клиники, като тази по изгаряния в „Пирогов”, а и 2 г. в Париж, в която лежат и деца. А изгарянето е от най-тежките травми. И смъртността е висока. Но за да помогнеш, се научаваш да си малко „встрани”. Което не означава да си безчувствен, защото за пациента е много важно да усети съчувствие и съучастие. Доброто отношение буквално лекува болката, но наравно с професионалното. А според него обучението по медицина у нас страда от това, че студентите излизат професионално неподготвени заради малкото практика и формалния често стаж.
Казва, че пациентът, преживял изгаряне, остава „сроден” с пластичния хирург. А белег винаги остава, но надеждата е в най-новите неща в медицината като 3D принтер за органи, за кожа, за тъканни култури, но те са в изпитателен етап. „Но много по-лесно е да създадеш сърце или друг орган, отколкото кожата с куп потни и мастни жлези, нерви и окосмявания”, казва д-р Василев. Тя е най-големият орган в човешкото тяло и най-уязвимият, дрехата, която осигурява топлообмена, оттам тялото диша. Д-р Василев си почива от професионалните часове най-вече със семейството, на ски с 14-годишния си син, на театър и кино, както и слуша всякаква музика, но не шие гоблени като някои хирурзи. Рядко ходи на лов и предимно за диви прасета. Има тръпка у него, казва той, ловът на дребен дивеч и „пилета” не му е интересен. В кабинета всичко му е подарено, картини и икони, осветени от благодарни пациенти. Не се определя като религиозен човек, пали свещичка в църква, но не е и атеист. Има чувство за това, че нещата са предписани, но вярва, че човек може да управлява съдбата си. Смята, че упрекът, че всеки хирург се смята за Бог, си има и добрата страна: без самочувствие тази професия не се случва. Помни учителите си, но младите му колеги го учат на търпение и попива от жизнеността им и се заразява от любопитството им. А за да се развива, не губи способността да се учудва, обратното е смърт.
Д-р Mohs или уникалното лечение
Заради интереса си към кожните тумори доц. Василев усвоява специална методика, малко разпространена и в Европа. Класическото лечение предполага хирургично изрязване на тумора, когато в 10% от случаите той се завръща. По американската методика на д-р Mohs след изрязване под специален микроскоп се вижда дали в границите на изрязаното остават туморни клетки. Възможността за рецидив при тази микрографска хирургия е 1%… В този метод е ключова ролята на лаборантите, както и на хистопатолога, който разчита микроскопските слайдове. В Клиниката на ВМА този цикъл е затворен и така тя има уникални възможности.
