С миникартечница в кобура

Автор: Доц. д-р инж. Георги Маринов

Появата на скорострелните оръжия бе предизвикана от бързо изменящата се обстановка при провеждането на специални операции, при които възможността за водене на прицелен огън е силно ограничена. Липсата на време и възможности за точно премерване налагат обстрелваното пространство да бъде наситено с множество кушуми, което може да стане само с помощта на оръжия, стрелящи на автоматичен режим. Отчитайки тези особености, конструкторите разработиха пистолети, които стрелят с комбиниран огън – могат да произвеждат единични изстрели или да работят на автоматичен режим.  

Спусковите механизми на тези пистолети са устроени така, че задържащият елемент на ударника им (наречен запъвач), се освобождава едва след пълното заключване на затвора и вкарването на патрон в патронника. Такова кратковременно задържане на ударника във взведено (бойно) положение е необходимо, за да му се осигури достатъчен ход, при който той получава необходимата кинетична енергия от бойната пружина за  възпламеняването на капсула. Превключването на спусковия механизъм от положението в което се води единичен огън, в положението за непрекъснат (автоматичен) огън се извършва с помощта на специален превключвател. Последният обикновено се комбинира с предпазителя на пистолета.
За ограничаване броя на непрекъснатите изстрели в спусковите мепанизми, се включват специални устройства, които след фиксирано количество  изстрели в един ред, водят до разединяване на запъвача от спусъка. Основни елементи в тези устройства могат да бъдат зъбно колело или зъбна рейка. На тях, през определено количество зъби (съответстващи на броя на фиксираните изстрели), се изработват специални издатъци, които разединяват запъвача от спусъка.

 Темпът на стрелбата на пистолетите, стрелящи на автоматичен режим, се определя от два основни фактора – от необходимостта за осигуряване на надеждност на автоматиката и от необходимата ефективност на стрелбата по подвижни цели. По-ниският темп ограничава инерционните усилия на затвора при изтласкването  му в задно крайно положение и намалява разхода на боеприпаси. Той се постига с помощта на т. нар. забавител на темпа на стрелбата. Най-често се използват забавители инерционен тип. При тях задържането на ударника се осъществява чрез включване в  кинематичната схема на инерционно тяло, което изминава определено разстояние  след което освобождава запъвача на ударника. Изстрелът се забавя, тъй като времето за придвижване на затвора от момента на удара по инерционното тяло до връщането му в изходно положение, е по-малко от времето за което тялото изминава пълния си ход. Така се получава една пауза от време, когато вече затворът е вкарал нов патрон в цевта, през която инерционното тяло изминава определен път, преодолявайки силата на спирална пружина. През тази пауза ударното чукче остава неподвижно във взведено положение. Описаното действие се отнася за случаите, в които превключвателят се намира в положението за непрекъснат огън.

В края на Първата световна война в Германия били задействани ограничителните клаузи на Версайския договор, който забранявал  производството на определени типове армейски оръжия. В тез забрани попаднал и популярният по това време пистолет „Mauser С-96“. Използвайки тези ограничения, испанските оръжейници бързо започнали да копират известни образци немско оръжие. Лишени временно от сериозна конкуренция от други фирми те успели да усвоят производството на пистолета и след кратко време дори да го усъвършенстват. Така през 1928 г фирмата „UNCETA CIA S.A.“ от пуснала на пазара три модела с обозначение „Astra Model 901“, „Astra Model 902“ и „Astra Model 903“, стрелящи с комбинират огън. Те били предпазначени за патроните с калибър „7,63х25 Mauser”, чиито куршуми се изстрелвали с начална скорост около 420 м/с и дулна енергия около 510 джаула. Пистолетите имали дължина на цевта 160 мм и обща дължина 316 мм. 

„Astra Model 901“, не се различавал съществено по външен вид от базовия модел „Mauser C-96“, но за разлика от него могъл да стреля на единичен или на автоматичен режим. Пистолетът бил снабден с превключвател на вида на водения огън, лостът на който се намирал от дясната страна на рамката. Единични изстрели се произвеждали, когато лостът е установен в положение „1“, а автоматичен огън се водел когато лостът се намирал в положение „20“. Пистолетът имал постоянен магазин с вместимост 10 или 20 патрона, който се зареждал по традиционния за маузерите начин – с патронни тенекийки.
 „Astra Model 902“  се различавал от „Astra Model 901“ по наличието на постоянен магазин с вместимост 20 патрона. Лостът за задържането му бил  разположен от дясната страна  пред спусковата скоба.
 

„Astra Model 903“ приличал на модел 902, но в ръкохватката му бил разположен специален забавител на темпа на стрелбата. С негова помощ се увеличавали интервалите между отделните изстрели, което се отразявало благоприятно на точността на оръжието. Магазинът му бил с вместимост 10 патрона. 

Испанската фирма “Zulaica y Cia“ изработвала модела „ROYAL“. Toй имал по-големи габаритни размери в сравнение с останалите маузерови копия. Неговата обща дължина била 340 мм, а дължината на цевта- 180 мм. Постоянният пълнител имал вместимост 10 или 20 патрона. Лостът за превключване на вида на водения огън бил разположен от лявата страна на корпуса над ръкохватката.
Моделът „Azul MM 31“ използвал пълнител с вместимост 20 патрона. Превключвателят за вида на огъня също се намирал от лявата страна. Когато лостчето му е в положение „N“ (Normal) пистолетът стрелял на единичен огън, а когато се поставял в положение „R“ (Raye) – стрелбата се водела на редове. Общата му дължина била намалена до 296 мм, при дължина на цевта 140 мм.
   
В началото на 30-те години Германия престала да се съобразява с ограниченията, наложени от Версайския договор. Оръжейните фирми възобновили производството на някои модели стрелково оръжие. През 1932 г компанията „Mauser-Verke AG“ започнала изработването на нов модел пистолет „Mauser“, който получил обозначението „Маuser Model 712“. Той имал сменяем пълнител за 10 и 20 патрона и превключвател за вида на водения огън.  Възможността на пистолета да води комбиниран огън дало популярното му наименование „Schnellfeuer“ (Шнелфойер – бърз огън). Конструкцията му била възприета и като основа на някои по-късни модели, стрелящи с комбиниран огън. Така например в Китай бил произведен един интересен  пистолет с обозначение „Tip 80“, използващ 7,62 мм патрони „TT“.  Пълнителят му бил сменяем с вместимост 10 или 20 патрона. Той е разположен под определен ъгъл спрямо спусковата скоба. Формата на корпуса и наклонът на ръкохватката са претърпели значителни изменения в сравнение с базовия модел, но въпреки всичко външният вид недвусмислено напомня за дизайна на „Mauser“. Предвидено  било в случай на необходимост на пистолета да се поставя щик и приклад. С помощта на приклада ,възможността за водене на точен огън се увеличавала до 150 м.

 И докато някои модели на Мauser стрелящи с единичен огън днес се срещат в  музейните сбирки  и частни колекции то шнелфойерите са изключително редки у нас. Те са и едни от най-скъпите образци исторически оръжия на европейския оръжеен пазар.  

Страните с традиционно развито оръжейно производство не могли да изостават от своите конкуренти в борбата за пазари и престиж. Пропуските в това отношение се заплащат твърде скъпо. Това правило не било пренебрегвано от италианските оръжейници и то им осигурило достойно място сред световния  оръжеен  елит. Самият факт на появата на пистолети, стрелящи скомбиниран огън, бил достатъчен повод за търсене на пътища за задоволяване на пазарите с такъв вид оръжие.

Още в началото на 50-те години фирмата „Pietro Beretta“ създала пистолет с обозначение „Beretta 951 R“. Негови характерни особености са наличието  на допълнителна ръкохватка, закрепена шарнирно в предната долна част на рамката на пистолета. Тя може да се прибира  напред. Освен това оръжието е снабдено с превключвател на вида на огъня. Когато лостът му се намира в положение „sem” (semiautomatic), стрелбата се води на единични изстрели, а когато се  поставя  в положение „aut” (аutomatic) се стреля на автоматичен режим. Дължината на цевта на пистолета е 125 мм, а темпът на стрелбата 750 истр/мин.  Първоначално  пистолетът бил приет на въоръжение в някои специални подразделения на италианската армия и полицията. В настоящия момент неговото производство е вече прекратено, поради замяната му с новия модел „Веretta 93R“.  Новият вариант е способен да произвежда единични изстрели и редове по три изстрела. Предназначен е за 9-мм патрони „Parabellum”. Той може да се използва обикновен пистолет, а когато е необходимо към него да се прикрепва сгъваем метален приклад. По този начин „Beretta 93R“ се превръща в скорострелно мощно оръжие. Темпът на стрелбата достига до 1100 изстр/мин. Цевта на оръжието е дълга 156 мм. На нея е закрепен дулен компенсатор, който изпълнява едновременно функцията и на огнегасител.  В случаите, когато целта се намирала  на по-голямо разстояние от нормалната ефективна далекобойност на пистолетите, освен допълнителен приклад, се използвала и сгъваема ръкохватка. Пистолетът използвал пълнители с вместимост 15 или 20 патрона.

Чешките оръжейници също направиха опит за пробив на оръжейните пазари с модела „CZ-75/85”, работещ само на автоматичен режим. По външен вид той не се отличава от модела „CZ-75”. Използва 9-мм патрони „Parabellum”. Както при почти всички съвременни пистолети,  спусковата му скоба е набраздена в челната си  част, което позволява стрелбата да се води едновеменно с двете ръце. Темпът на стрелбата му достига до 1000 изстр/мин. Предпазителят  и заключалката на пълнителя имат двустранно разположени лостчета, което създава възможност за удобно боравене с дясната или лявата ръка.

Използва пълнители с вместимост 15 или 25 патрона. Освен стандартната 120 мм  цев, пистолетът може да използва и по-дълга цев с дулен спирач. С негова помощ оръжието се стабилизира при водене на огън. Определен интерес представлява възможността за използване на един от резервните пълнители като допълнителна ръкохватка. Той се монтира в специален профилен канал, изработен в  рамката на пистолета (пред спусковата скоба).  

През 1970 г  германската фирма „Heckler & Koch“ пусна на пазара пистолет, стрелящ с комбиниран огън с обозначение „VP-70 A1”. Специалистите са установили, че на разстояние равно на ефективната далекобойност на пистолетите, първите автоматично изстреляни три куршума попадат в човешкото тяло на разстояние няколко сантиметра един от друг. Интервалът от време между отделните попадения е около 30 милисекунди. След първото попадение възникват сложни явления в живата тъкан- пулсиращи участъци с различна амплитуда на микровълните, кавитация (получаваща се от редуващото се рязко увеличаване и намаляване на налягането в челото на живата тъкан при преминаване на куршума през нея) и др. Преди да заглъхнат тези явления от първото попадение, възникват аналогични явления от втория и третия куршум.
Предполага се, че при тяхното наслагване се появяват резонанси, които водят до изключително тежки последствия за живата тъкан. Характерна особеност на „VP-70 A1” е малкото количество подвижни части – само четири отделни елемента. Конструкторите са успели да намалят масата на оръжието до 0,823 кг, благодарение на широкото използване на пластмасите. В горната лява част на кобура-приклад е разположен превключвателят за вида на водения огън. Когато лостчето му е поставено в положение „1” може да се произвеждат само единични изстрели, а когато е в положение „3” – стрелбата се води на редове.
Този пистолет се оказал подходящ за въздушно-десантните части, за екипажите на бойната техника и за специалните охранителни подразделения на армията. Получил е разпространение в полицейските и специалните служби.

Русия също произвежда пистолет, стрелящ с комбиниран огън. Това е „АПС” (Автоматический Пистолет Стечкина), създаден от конструктора Игор Стечкин и приет на въоръжение  през 1951 г. Той бил предназначен за екипажите на танковете и бойните машини, летците, мерачите на гранатомети и др. Предназначен е за 9-мм патрони „Макаров”. В конструкцията му има забавител на темпа стрелбата, който достига до 850 изстр/мин. Цевта му е с дължина 140 мм, което осигурява начална скорост на изстреляния куршум 340 м/с. Пистолетът се носи в дървен кобур-приклад, който му осигурява стабилност при стрелба на автомитечин режим.  
Пистолетът е използван от съветските войски в Афганистан, като в дулната му част е бил монтиран заглушител „АПБ”, който освен намаляване на звука, допълнително стабилизирал оръжието при стрелба на автоматичен режим.

В последните години интересът към този тип пистолети намаля, тъй като усилията на конструкторите се насочи към разработването на късоцевни картечни пистолети. Независимо от това, те все още се намират в бойните арсенали и се използват при необходимост.