Без развитие на военния фактор дори богати държави се превръщат в лесна плячка
– Г-н Христов, какъв дебат очаквате по проектите за модернизация на армията за закупуване на изтребител и на бронирана машина за Сухопътните войски вече в парламента?
– Според мен разговорът трябва да не е само по двата проекта, а за Въоръжените сили като цяло. Очаквам в парламента да се представи скоро и проектът за Военноморските сили. За да не разделяме видовете ВС, за да не обсъждаме кой от проектите би трябвало да тръгне пръв или кой да е с по-голяма продължителност на осъществяване. Но не е под съмнение, че и трите вида ВС трябва да получат това, което им се полага, за да са на нивото на изискванията, които реалностите поставят пред тях. Нашето мнение е, че като два отделни проекта те не бива да се разглеждат заедно и решението за утвърждаването им не бива да е общо. Затова работим те да бъдат разделени и дори на всеки от тях да се посвети отделно заседание, вкл. и на Доклада за състоянието на отбраната и ВС за 2017 г. Да им отделим достатъчно време и внимание, защото всеки въпрос, който предизвиква и полемика, и други въпроси след себе си, трябва да се изясни. И не става дума за финансовите аспекти, а в контекста на задачите пред ВС за следващите 10–15 г. Не можем да си позволим необмислени достатъчно решения или недостатъчно аргументирани. Не очаквам яростни дебати, т.е. отхвърлянето им изцяло от народните представители. Защото повечето от тях гледат с разбиране, загриженост и добронамерено към системата за сигурност като цяло. Доколкото всичко в нея вече е преплетено и няма „чисто” МВР или МО например. Проблемите пред структурите на националната ни сигурност са толкова сложни и комплексни, че за да се реши един от тях, се включват всички, какъвто беше проблемът с мигрантите по границата – да обединят усилия, да се координират, съгласуват и осигурят ресурси няколко институции. Всеки един от тези общи въпроси на сигурността засяга живота на всички. Затова никой не бива отстрани да казва: те там, службите за сигурност да се оправят… Обществото участва в осигуряването на своята сигурност, като подкрепя своите служби за сигурност и отделя необходимия ресурс. Макар че този ресурс може и да ни натежава.
– Какъв урок даде опитът от работата на временната комисия по придобиване на изтребител м.г.?
– Някои от уроците бяха пропуснати. Но временната комисия даде опит на НС като институция за контрол над ВС. Трупане на опит и на експерти, работили по модернизационния проект за ВВС, но и на външни експерти. И сред отбелязаните в доклада ни недостатъци беше, че, разработвайки чисто военни проекти, не се канят достатъчно външни за системата експерти, които да дадат и друга гледна точка, да изразят несъгласие и защитят и други предложения. Това е ценно като опит, макар накрая тези, които трябва да вземат решението, ще носят и отговорността. Но едно от изискванията и в армията е да се предоставят на командира възможности за избор и варианти за действие.
– Ще е компромис ли закупуването на изтребител „втора ръка”?
– Не мога да говоря за компромис. Всичко зависи от това, какво искаме да направим и накъде гледаме. Защото, ако вземем техника „втора ръка”, ще ни се наложи да отделяме пари за подмяната й. Затова да погледнем с мисъл за утрешния ден. Разговорът е друг – да знаем какво ни очаква, какво искаме и какво е нивото ни на военна амбиция за следващите 10–20 г. И какво място търсим в структурите на НАТО и каква роля искаме да играем в тях и тук, на Балканите, когато говорим за ВС. Нормално е ресурсите, с които разполагаме, да не ни позволяват да търсим лидерското място в региона. Но в последните 30 г. ние силно сме се подценили и бихме могли да намерим по-достойно място във военен аспект тук. Държави, които са богати, но без развитие на военния, на силовия фактор, се превръщат или в лесна плячка, или никой не се съобразява с мнението им. Питате за новия изтребител, но нека кажем и за СВ, които трябва да получат перспективна машина. Защото много се промениха изискванията към бойната им техника. Конфликтите в Ирак и Афганистан показаха, че тази, с която разполагаме, разработена за друго време и друга организация на ВС, е неприложима и почти безполезна. Затова нека отчетем предизвикателствата. И макар МО да има водеща роля при закупуването на новата техника, нека се чуе думата и на всички заинтересовани институции, и на обществото.
– Да помним, че, „който не храни своя, ще храни чужда армия”?
– Пример за това е богатата и уредена държава Кувейт, бързо прегазена през 90-те от войските на Саддам. Но и на европейския континент има такива държави. А България е външна граница и трябва да мислим не толкова заради защита на европейската територия, а защото ще сме от първите изложени на бъдещи предизвикателства пред сигурността ни. Въпросът с мигрантите не е само от миналото, защото в Африка и на изток, в Афганистан, Пакистан или Бангладеш лошото управление и промяната в климата предизвикват все повече хора да сменят държавата.
– А как да гарантираме българското участие в модернизационните проекти за армията?
– Това не може да бъде само пожелание, но и реалност. Но не то е основното, което ще търсим при евентуалните фирми – партньори: истината е по средата. Трябва да има участие на българската отбранителна промишленост, но да не надскачаме своя бой.
– Но пазарите навън оценяват отбранителната ни промишленост…
– Така е, но ние до този момент не произвеждаме необходимите ни бойни машини, които да изнасяме, например. Не носим отговорността за реализация на такава продукция. Длъжни сме да търсим най-доброто сътрудничество за проектите, така че българската промишленост да се включи в осъществяването им, задължително в ремонта на придобитата нова техника. Но и да изучим положителния и отрицателния опит на други страни, които започнаха свое собствено производство.
– Какви изводи очертава Докладът за състоянието на отбраната`2017?
– Не бих казал, че изводите в доклада са изненада. Казват се такива, каквито ги знаем и от м.г. Впечатление прави обаче, че има ВС, които успяват да се справят, като че ли малко по-добре в поддръжката и подготовката на проведените учения. Добър пример за това е 68-а бригада. Не бих искал да сравнявам нито видовете ВС, нито формированията, но впечатлява „на пръв прочит”. Някои като че ли са намерили по-верния път и е добре да се поощряват и да се анализира как някъде нещата се случват по-добре. Надявам се следващият доклад за 2018-а да е поне малко по-различен към по-добро. Защото финансирането е само едната страна на въпроса. А по повод недостига на личен състав като бивш военен да припомня на колегите, че в началото на 90-те след деполитизацията на БА имаше поделения почти без офицери и сержанти. В един момент дивизионът, който командвах, се оказа почти без командири на пускови установки. И тогава никой не ни сне задачите и не ни облекчи работата. И продължихме да носим същото бойно дежурство както преди. Ясно е, че сега има затруднения и в техниката, и в личния състав. Но това не означава, че трябва „да вдигнем ръце”. Имам усещането, че демотивирането преди всичко на някои офицери някак повлече крак и тръгнахме надолу. Но където има мотивация и хъс за работа, се вижда. И в тази посока има много положителни примери в армията. А че има затруднения, е ясно.
– Ще гарантира ли устойчивост на армията и у военнослужещите предвидената пътна карта за развитието на армията след 2020 г.?
– Затова трябва да има приемственост, както в самите ВС, така и в политиката. Но и разбиране в обществото, защото е важно, доколко то има нагласа, разбиране и готовност, да се задели ресурс за развитието на ВС, който наистина е значителен. Но когато говорим за национална сигурност, за отбрана, отговорно е цялото общество и не би трябвало да има противопоставяне, а разбиране за тази сфера. И политиците, и политическото ръководство на МО, Щабът на отбраната и хората на висши ръководни позиции имаме задължението да обясним на обществото геополитическото състояние на света днес, какво е състоянието на съседните на България държави, за да можем да обясним защо е необходимо усилието ни по отношение на отбраната. Говори се, че процентът от БВП за отбрана от 2009-а насам пада. Вярно е, но да напомня, че България не беше изключение в това и в други европейски страни той намаляваше. Нормално за времето на световната икономическа криза.
– А и Европа от десетилетия живееше в мир…
– И това е така. Г-жа Меркел говори, че си отива поколението, което помни последната голяма война. А чадърът на САЩ започна лекичко да се отдръпва над нас и усетихме, че превалява и над главите ни. В кризисните години след 2009-а обаче нямаше да бъдем разбрани, ако си позволявахме да отделим повече пари за отбрана – нито от хората, нито от съседите ни. Да си спомним, че в миналия век някои държави излизаха от кризата чрез въоръжение, и това доведе до огромни нещастия за човечеството… Това е реплика срещу тези, които спекулират с намаляването на процента от средствата в бюджета за отбрана. От друга страна, да напомня на същите черногледци, че през 2011 г. стартира проектът за закупуване на нов многоцелеви изтребител. Т.е., независимо че политическото ръководство не е могло да си позволи достатъчно средства за отбрана, е мислило в перспектива. И е работило така, че дори когато се смениха правителствата през 2013-та, и следващото с министър на отбраната Ангел Найденов отчете, че сроковете за придобиване са изпълними и към онзи момент ние бихме могли да закупим изтребители за ВВС. И това беше пример за приемственост. Затова нека сме коректни и да се знае, че от тук нататък отделянето на средства от държавния бюджет за отбрана ще се случва, но трябва да имаме много сериозен контрол върху тях. За да не се случи това, което се случи преди кризата, когато закупихме техника „на парче”, която не изгражда способности и не дава почти нищо на ВС. И предлагам и в развитието на отбранителните ни способности да гледаме вече към 2030 г., защото, което залагаме днес, това ще е и структурата на ВС отвъд следващите повече от 10 г. Тепърва проектите за модернизация са внесени в НС. И топката не е само в парламента, а у всички в сферата на отбраната – в политическото ръководство, в екипите, които са подготвили проектите, в специалистите и анализаторите, в научните институти. По темата за модернизацията на армията няма хора на трибуните, които гледат футбол, участват всички. Защото не само изразходваме огромни пари за мащабите на България. А трябва да знаем и какви ВС искаме да имаме след 10–15 г., за каква среда ги готвим и какви предизвикателства ще има пред тях в следващите десетилетия. Затова очаквам всеки, който смята, че закупуването на военна техника не е купуването на „играчки на военните”, да участва в процеса от тук нататък. А той ще трае много години.
– Това е като отговор на предложение в НС за мораториум върху модернизационните проекти и обвинение в работа „на парче” в отбраната?
– Не, от 2011 г. наистина се работи последователно за модернизирането на армията. Не бих искал да коментирам изказвания, които нямат място в днешния ден и в този разговор. Нашият избор за принадлежност към НАТО и ЕС е аксиома и няма нужда да си доказваме всеки ден, че сме направили правилен избор. Аксиомата не се доказва.
– А не забравихме ли малките проекти за модернизация?
– Няма малки и големи проекти. Защо да не работят командирите по места с Института по отбрана и да няма предложения към него. Или към Центъра за изследвания на ВС и отбраната към БАН. Това не е кабинетна организация, тя има потенциал и може да работи с формированията на място. Чия да е инициативата?! И после, като стигне идеята до министъра, той да прецени дали има хляб в нея. Трябва да работим заедно и умно, защото нямаме повече право на грешки в тази сфера. Никой няма да ни даде време, защото спрямо геополитическите предизвикателства може да се окажем след събитията.
За риска да пропуснем старта на проектите и не усвоим средствата:
Както казват пътните полицаи, да бързаме бавно. Защото такава стъпка нямаме шанс да повторим утре или другиден. И нейните последствия за системата за отбрана ще са за години напред. И говорим не само какво въоръжение ще получат войските ни. А с какви способности ще се изправят пред предизвикателствата на 2030 г. Трябва да намерим мястото си в колективната отбрана, в което да бъдем наистина добри. В мисиите военнослужещите ни са доказали, че се представят отлично. Много бих искал на подобни мисии да видя и българските летци, за да натрупат опит, какъвто огромен опит натрупаха СВ. Който, за съжаление, платихме и с жертви. Във военната ни медицина опитът е уникален. Виждал съм военните ни медици в мисия. Но говорим и за бойни възможности, и за опит и на другите структури на армията. Прекъснахме отдавна връзката между трите вида ВС за съвместни действия, всичко е на теория. Имам предвид комплексно участие някъде навън, не в съвместните учения у нас. Затова и бих искал да видя българските ВВС и ВМС в операция заедно с партньорите ни. Много биха се обявили срещу това, но ние сме част от този блок и имаме същите задължения, каквито и другите страни. И трябва да сме достатъчно твърди при изпълнението им.
Опитът като капитал:
Закупуването на новите самолети е процес, който няма да завърши утре. Ще има период, в който и новото, и старото въоръжение ще работят заедно, докато постепенно се снеме старото. Има подготвени разумни графици от работния екип по модернизационния проект за ВВС. И смятам, че може да му се вярва – членовете му натрупаха огромен опит. И едно от опасенията ми е утре да не ги загубим. Защото хора, работили по такива големи проекти и с големия си опит, са вече желани партньори навсякъде. През седмицата бившият премиер Костов каза, че ние нямаме ресурса да управляваме такива проекти. Не смятам, че е така. Специално този екип се превръща в един капитал на МО и трябва не само да го задържим, но и развиваме заради опита, който придобихме, вкл. с допуснатите грешки и недостатъците по управление на проекти от такъв мащаб. И апелирам към ръководството на МО по такива проекти да се работи съвместно, защото дори лаик ще открие разликите в двата проекта – този на ВВС и на СВ…
