Точно когато основната новина от Босна и Херцеговина бе лошото пролетно време, обхванало цялата страна и нанесло поражения, най-вече в столицата Сараево, някъде от територията на бившата югославска република дойде вестта за паднал хеликоптер. Но не било точно катастрофа, а сблъсък с кабелите на далекопровод, произвел силна искра. Нещо като експлозия, твърдяха очевидци. Че от какво може да стане подобна експлозия, ако не от падането на хеликоптер.
Първият зададен въпрос, след като новината прозвуча, е има ли загинали и колко? После – чий е този хеликоптер и какво е търсил в района на Коньевич-Поле, та се е забил в земята. Разтърчаха се журналисти, зазвъняха телефони, институции се притесниха.
Както се случва и в други, по–демократични и „по-европейски” държави при подобна ситуация. И така няколко часа, докато стана ясно, че никаква катастрофа с хеликоптер няма, а от силния вятър ли, от поройния дъжд ли кабелите на далекопровода се допрели и предизвикали късо съединение.
И светнала искра като гръмотевица, а местните хора, наплашени от всичко, свързано с природата и с нейната злоупотреба, решили, че огненият блясък не е предизвикан от нищо друго, освен от падането на хеликоптер. Най-обикновено недоразумение и недоглеждане, лоша преценка на местните власти, и в крайна сметка – лъжлива новина.
За съжаление, подобни лъжливи или неверни вести често идват от терена в Босна и Херцеговина, накратко – БиХ. Няма как да е иначе – най-бедната страна от Западните Балкани, истински протекторат на международната общност, обременена до крайност, многобройна и многослойна държавна администрация, скърцаща по всички шевове държавна структура, създадена по каноните на Дейтънския мирен договор от 1995-а година, остра етническа и политическа конфронтация и открити сепаратистки тенденции за подялба или откъсване на парчета от територията на държавата. Съседски и не толкова съседски апетити към гражданите и етносите в държавата противопоставят отделните народности – сърби, хървати и босненци, вместо да работят за тяхното единство и толерантност. Фактът, че територията на БиХ бе основният терен, където бяха дадени най-много човешки и материални жертви по време на войните от разпада на някогашната СФРЮ, все още държи жив спомена за загиналите и разрушените домове.
Емблемата, тъжната и трагична емблема на тази унищожителна последна европейска война – масовите гробове в Сребреница, за съжаление, все още пораждат повече чувство за мъст, отколкото да предизвикват усещаното за прошка и желание за съжителство. Всяка година около 14 юли на паметника на загиналите, не, на убитите от сръбските паравоенни части мъже и деца с мюсюлманско вероизповедание около селото, под безразличния поглед на холандския контингент „сини каски”, се събират хиляди хора да отдадат почит на загиналите. Но и да отправят призив гражданите на БиХ днес, в новите модерни времена да дадат пример на съжителство, толерантност и разбирателство в общата им държава.
И докато босненците се борят, за да извлекат поводи за размисъл от хилядите убити и многократно повечето емигрирали в чужбина местни хора, все по-очевидни стават опитите на политиците, лидери на някои от етносите в БиХ, да провокират мирния и съзидателен живот.
До голяма степен за това създава предпоставки и самата държавна структура на федерацията Босна и Херцеговина. Общо президентство на ротационен принцип, начело на което в определен срок се изреждат представители на трите основни етноса в държавата- сърбин, хърватин, босненец.
Тромава и неефективна административна машина, още повече, че всички нейни действия се ръководят или координират с постоянния представител на международната общност, който си е върховният управител на протектората. Единият от елементите на държавната структура – Република Сръбска, относително етнически чиста, си има отделен президент, правителство, министерства и така нататък надолу по административната стълбица.
Другият държавнотворен елемент е федерацията между босненци и хървати, където и босненци, и хървати си имат отделни ръководни институции. Някой се беше опитал да преброи министрите в БиХ – на федерално равнище, на равнище отделни републики и етноси. Беше достигнал над 150, което и в най-развитите държави на света е просто невъзможно да се случи, не пък да функционира ефикасно. Ще се окаже, и се оказва, че най-бедната и изостанала държава от Западните Балкани има най-голям брой администрация което е бич за всяка икономика.
Но хайде, да речем, че това по някакъв начин може „да се преглътне”, макар все повече да стават сигналите, че над 23 г. от Дейтънския мирен договор, който „уреди” БиХ по този начин, липсата на елементарна ефективност от действието на администрацията минимизира идеите на Договора. А това става и аргумент в ръцете на лидерите на сърбите в страната, например, да оправдават намерението си да напуснат Федерацията. Сегашният президент на Република Сръбска Милорад Додик използва всеки повод да подчертае тясната етническа връзка между сърбите от БиХ и сърбите от Република Сърбия.
Неотдавна на конференция в столицата на Република Сръбска Баня Лука Додик откровено заяви, че една от целите, която сърбите в Босна и Херцеговина трябва да осъществят, е създаването на „държавно единство” между Република Сръбска и Сърбия. Той препоръча по този въпрос да няма никакво колебание. „Колкото това да не допада на някого, или да го обижда, това е сръбска национална идея. Но тя е идея не за днес или утре, или за следващата година, а за този век. На много хора косата им се изправя от това, но ние имаме реалното право над него”, каза Додик. Все пак, може би за да не предизвика по-сериозна тревога сред останалите елементи в държавата от някакви предстоящи действия, Додик изрази съжаление, че „това няма да се случи докато съм жив”.
Впрочем, подобни изявления на Додик не са новина. Той не за първи път говори за историческата връзка между сърбите от двете страни на границата, както и за желанието си те да осъществяват по-тясна интеграция и сътрудничество. Даже когато се промъкнаха информации, че десетина агенции го подслушват и следят тъкмо заради подобни сепаратистки изказвания, Додик даде да се разбере, че не вижда нищо тайно в тези призиви, след като дори не крие чувствата и разбиранията си. „Не знам защо ме подслушват, след като най-открито се обявявам за самостоятелна Република Сръбска”, заяви той в интервю за белградския ежедневник „Вечерни новости”.
Счита се, че за политическата „храброст” на Додик да поставя под съмнение териториалната цялост на БиХ в нейния Дейтънски формат причината се крие не само в неговата етническа принадлежност към сръбската общност, но и някои открити, но и не толкова явни знаци на подкрепа, които идват от Белград. Додик се обяви против заселването на имигранти от Близкия изток в БиХ, като решително отказа на територията на Република Сръбска да бъдат организирани приемни центрове за тях.
Може би и затова бе реакцията му против думите на турския президент Ердоган, който, както е известно, събра в Сараево турците от Германия и Холандия, където му беше отказано да води предизборна кампания за президент. БиХ се оказа страната, където той проведе своя предизборен митинг пред дошлите от другите части на Европа турски избиратели.
Патетичните думи на Ердоган, че Турция никога няма да изостави БиХ и че близостта им е историческа, даде повод на Додик да отбележи, че турският президент може и да е голям държавник, но няма право да се намесва във вътрешните работи на БиХ. Сегашният председател на ротационното председателство, лидерът на босненските мюсюлмани Бакир Изетбегович, син на Алия Изетбегович, единият от подписалите Дейтънския договор, пък оказа топло гостоприемство на Ердоган. И в същото време се застъпи за приема на бежанците от Близкия изток. В което пък Додик видя сигурен знак за предстоящата „ислямизация” на БиХ.
