В най-скоро време в 68-а бригада „Специални сили” предстои получаването на 73 нови парашута тип „летящо крило” RA-1. Те, както и доставените през 2015 г. 380 парашута с кръгъл купол МС-6, са по програмата на САЩ FMF (Foreign military financing). Защо толкова са необходими RA-1 за Специалните сили? Да си припомним, например, възможностите на германската многоцелева система SOC TW7-315, която бе приета у нас преди повече от 10 години. С този парашут „летящо крило” от височина 10 километра може да се прелети на разстояние 40-50 километра с пренасяне на товари с оборудване и въоръжение. Разбира се, след получаването на RA-1, ще предстои обучение на инструктори от 68-а бригада за неговото усвояване, а след това и на други военнослужещи.
Как започна модернизацията на парашутните системи? Почти до края на 90-те години на миналия век във формированията на Българската армия се използваше управляемият български парашут УП-9, конструиран от Георги Йовчев. Първият ми скок във военното училище с него бе на стабилизация. Нашите инструктори държаха действията да са точни. Много важно бе скатаването на парашута. Има и дублиращ прибор, който е в помощ на парашутиста за изтеглянето на ръчката. Той е нагласен на 5 секунди и се задейства, ако парашутистът не си дръпне ръчката за отварянето на парашута за това време. Предупреждаваха ни да не броим бързо, за да не отворим много рано парашута. И аз броях толкова бавно, че…приборът ми отвори парашута, спомня си командирът на 68-а бригада бригаден генерал Явор Матеев.
По повод на някои твърдения, че УП-9 не е бил много сигурен, той казва, че не е виждал и не е чувал в света да има по-управляем парашут с кръгъл купол за бойно използване с въоръжение и снаряжение. Проблемът с него е, че след серията УП-9М усъвършенстването и производството на парашута е спряло. Формированията в Българската армия са имали различни нагласи към този парашут. В първи армейски парашутно-разузнавателен батальон, където е служил бригаден генерал Матеев, УП-9 е бил на почит. Използван е успешно и във Военната ни академия. Но другаде са имали резерви към българския парашут. Един от бившите командири на 68-а бригада полковникът от запаса Тома Дамянов е споменавал как веднъж се е наложило да се обърне с гръб към строените военнослужещи и спокойно да им предложи – който иска да скача с УП-9, да направи три крачки напред. Вероятно е рискувал авторитета си на командир с тези думи. Но е чул зад себе си отекването на три тежки съдбовни крачки. Когато се е обърнал, е видял, че целият строй се е придвижил напред.
По-късно, в първите няколко години на този век, поради недостига на парашути, се заговори, че тази подготовка не е толкова важна. Тогавашният началник-щаб на 68-а бригада полковник Смилен Драгански заяви категорично:
„Парашутната подготовка ще си остане. Тя е не само елемент от изпълнението на задачите, а служи и за психическа закалка и устойчивост на личния състав. Може парашутната подготовка да не е основна, но тя съпътства изпълнението на някои задачи. Има случаи, когато този въпрос се дискутира на различни нива и някъде неправилно се прокрадват нотки, че може без парашутна подготовка. Имаме готовност за отработване и на други способи, но смятам, че парашутната подготовка дава нашия облик. Почти в целия свят воините от Специалните сили изпълняват и скокове.”
В историята вече са останали парашутите ПД-47, УП-9, УП-9М, УТ-15, RS-8, RS-9, RL-16, Д-6… Воини от 68-а бригада са скачали при съвместни подготовки и с парашут МС11С – на въоръжение в армиите от страните членки на НАТО.
За да стигнем до 2005 г., когато бяха получени новите германски парашутни системи – RS-4/4T с кръгъл купол и парашутите тип „летящо крило” SOC TW7-315. Първоначално инструктори от Силите за специални операции и НВУ „Васил Левски” изучиха новата система – нейното устройство, тактико-техническите данни, реда и последователността на скатаването, взаимодействието на частите и механизмите при разтваряне след скока. Разгледани бяха особените случаи във въздуха, както и отварянето на запасния парашут. Всичко в тази система е така направено, че да отговаря на стандартите на НАТО, което е много важно за Българската армия. Модерната материална част дава възможност и за прецизно приземяване при сложни метеорологични условия. С този парашут вече нямаше никакви проблеми да се скача от всички самолети, използвани в Алианса.
На 26 май 2005 г. в района на летище „Пловдив” бяха направени първите демонстрации с германския парашут RS-4/4T. Скокове от самолет Л-410 от височина 400 м извърши изпитателят на фирмата производител Йенс Клаудке, а след него българските инструктори записаха първите си скокове с новата парашутна система. За мен това е крачка напред на нашия парашутизъм. RS-4/4T притежава по-различен, по-нов съвременен дизайн и най-вече характерното за него, сравнен с останалите, които са на въоръжение до този момент, са новите технологии в материята и производството му, сподели тогавашният командир на батальон от 68-а бригада подполковник Петко Лилов. Представителят на фирмата-производител Харалд Вилхелм определи TW7-315 като последна разработка в тази област, която дава възможност за избор на няколко типа режими. Системата позволява използването й от парашутисти с не толкова висока квалификация. А това пък разширява кръга на възможните потребители и е едно от доказателствата, че тя е създадена като многоцелева система за решаването на различни задачи. Парашутът TW7-315 е приет на въоръжение в Германия и в още няколко армии от страни членки на НАТО. Линията на развитие на парашутните системи върви в посоката на по-широкото използване на Специалните сили и тяхното оборудване става все по-сложно, и по-високо ефективно. обобщи тогава германският специалист.
Десет години по-късно в 68-а бригада бяха получени 380 парашута с кръгъл купол МС-6 по програмата на САЩ FMF. През есента на 2015 г. започна обучението на инструктори за усвояване на новите американски системи. В историческа дата за Специалните сили се превърна 17 май 2016 г. Този ден бе дългоочакван от командосите, защото на закритото военно летище „Чешнегирово” те направиха от самолет С-27 J „Спартан” първите си скокове с парашути МС-6. След скоковете бригаден генерал Явор Матеев обобщи впечатленията си с думите – за мен, това е най-съвременният парашут с кръгъл купол за бойно използване. фото: бригадата и авторът
Парашутните скокове са част от подготовката на воините
В продължение на четири дни военнослужещите от 68-а бригада „Специални сили” направиха общо около 500 парашутни скока на летище „Черногорово”. Едни скачаха за първи път, други увеличаваха скромния си актив, а най-добрите усъвършенстваха високата си подготовка. В зависимост от квалификацията си, офицерите, сержантите и войниците използваха различни видове парашути, като Д-6, RS-8, RS-9 или RL-16. С парашути тип „летящо крило” бяха тези, които вече гонеха висините в професионализма…
Висока е отговорността на инструкторите. Те изпълняват ролята на спускачи, закачат въжетата, правят разчетите, следят за правилното напускане на хората от машината, включително гледат самолетът да няма наклон, а да е хоризонтален. Преди време понякога са използвали по два самолета и един вертолет и са завършвали летателния ден с около 400 скока…” в. „Българска армия”, 10 май 2003 г.
Седем командоси получиха допуск за използване на парашут TW7-315
Сборът в 68-а бригада „Специални сили” за усвояването на новоприетата на въоръжение парашутна материална част тип „летящо крило” SOC TW7-315 приключи с даването на сертификат на седем български командоси. Майорите Роман Ромов, Митко Ангелов и Йонко Йовчев, старшина Павел Павлов, старши сержантите Диян Дюлгеров и Даниел Стоянов и сержант Илиян Христосков отсега нататък ще имат право да използват модерния германски парашут, както и да водят курсове за усвояването му. В продължение на три дни те се запознаха с устройството на новата система, начините на скатаването на основния и запасния парашут, действията при напускането на машината, управлението във въздуха и приземяването…
Бях приятно изненадан от качествата на парашута, сподели старши сержант Деян Дюлгеров. Управлението е леко, парашутът е маневрен, а като купол е с много добро аеродинамично качество за големи товари, заяви майор Йонко Йовчев. Парашутът има системи за увеличаване на скоростта и реагира много добре на подадените команди, коментира майор Роман Ромов. Сега, продължи той, предстои дълъг период за усвояването му. В ход е и процедура за закупуване на височинно оборудване, което ще позволи изпълнението на скокове от големи височини с възможности на преминаване на дълги разстояния.” в. „Българска армия”, 22 май 2006 г.
Първи скокове с новия парашут МС-6
…Назначеният за дежурен парашутен инструктор подполковник Георги Мянков припомни някои принципни положения във връзка с действията на парашутиста в машината и във въздуха след напускането й, както и при самото приземяване. Отбеляза и конструктивните особености на парашут МС-6. Например, той има седалищен колан, с който парашутистът се чувства по-удобно във въздуха. Но от височина 400 метра времето е твърде кратко за опити за сядане на колана, а тази позиция не е правилната за приземяване. Друго, при самото управление на парашута, за разлика от предния модел, е че МС-6 може да се движи назад, но тази корекция трябва да става само при избягване на някакво препятствие на земята. А при определянето на хората при скачането, те се подреждат по килограми, по-тежките скачат по-напред. Това се прави, защото всички други условия са еднакви, но теглото играе съществена роля по отношение на скоростта на снижаване…
За да започнат парашутните скокове е необходимо скоростта на вятъра да бъде до определена граница. А в този ден вятърът като че ли нямаше намерение да утихва. Часовете на очакване течаха бавно и вече се предполагаше, че скоковете могат да се отложат за следващия ден. Чак в 14,00 ч. метеоролозите от ВВС, с които се поддържаше непрекъсната връзка, съобщиха, че вятърът ще намали скоростта си към 15,00 ч. Скоро на хоризонта се появи и С-27 J „Спартан”…
Първи от самолета скочи командирът на 68-а бригада бригаден генерал Явор Матеев, верен на воинския принцип „Прави като мен!” В първия заход бяха също подполковник Божидар Бойков, началникът на Учебния център капитан Стоилко Здравков и инструкторите. А сред парашутистите бе и редник Благовеста Стефанова…” в. „Българска армия”, 20 май 2016 г.