– Вотът е от най-сериозните демократични инструменти на опозицията да атакува секторно или цялостно политиката на управляващите. И затова по принцип очаквах да проведем аргументиран разговор за предимствата и недостатъците в сектора за националната сигурност. От друга страна, проблемите в сигурността и в частност, във ВС, са не само от 28 г., а са заложени още от осемдесетте на ХХ в. като недофинансиране на сектора и некомплексност при подходите в окомплектоване на поделенията, в превъоръжаването им. Но това са слабости и на всеки държавен сектор. А в мотивите към вота беше атакувано най-вече МВР, по-малко МО и най-малко – МФ. Но хронологично в модернизацията на армията първото ни правителство стартира въпроса за закупуването на нов боен самолет, което трябваше да се реализира през 2013-а. Но тогава в кабинета Орешарски приеха, че можем да си поддържаме МиГ-овете, а другото е безотговорно харчене…
– Има ли приоритети в програмата на ГЕРБ, които изостават в управленската програма в сектор „Отбрана“?
– В областта на националната сигурност единственото, което може да се тълкува като отлагане във времето, а не като отстъпление, е по-дългият период на проектите за модернизация и разсрочване на периода за достигане на 2% от БВП за отбрана.
Обаче в тригодишната финансова рамка бяха заложени проектите за нов боен самолет и нови патрулни кораби, а бойната машина не беше включена. Затова и проектите за придобиване на изтребител и бойна машина сега се разсрочиха на 10 и 12 г., за да се модернизират успоредно и ВВС, и СВ, и ВМС. Но дотук се фокусираме върху основните въоръжения: самолет-бойна машина-кораб. А никой не говори за 3D – радари, новото поколение радиолокационни станции, където сме в колапс. Или че са модернизирани само 2 от летищата ни. Засега два полигона, в Ново село и в Корен, са в добро състояние. А това са национални и международни летища и полигони. Не говорим за военно-морските ни бази, за стрелбищата и полигоните на подразделенията, в Карловската бригада, например. Не можем да подготвяме войника на бъдещето на терена от миналото… Истината е, че говорим на едро едни и същи работи, а за 2-та процента за отбрана от БВП – като за някаква панацея. Всъщност, важно е колко е БВП, за да са повече и парите зад тези 2% и какво може да се направи с тях. Все пак, за последните 7-8 г. в абсолютни числа бюджетът за отбрана е увеличен със 140-150 млн. лв., което навсякъде по света е добра сума. Така че, дано всичко да върви по план, за годините, в които ще превъоръжим армията, ще достигнем 2%. И ако през 2009-а г. започнахме под 70 млрд.лв. БВП, очакваме през 2025-а да е 200 млрд., така че да мислим как рационално да изразходваме бюджета за отбрана.
– Да не се фокусираме само в големите проекти?
– Да, и още нещо. В пленарна зала беше споменат изразът „трагичен некомплект“за армията. Но това е разговор за национална сигурност и внимателно ни слушат не само сънародниците ни, а и от съседни нам държави от всички посоки… В тях внимателно се слуша и чете какво говорят висшите ни държавници по темата сигурност. Защото, както и ние, и те не отчитат партийната принадлежност на техни лидери, а чуват само посланията, особено с геополитически характер. И ако на тях не им е много зор колко ни е минималната заплата и пенсия, с националната ни сигурност не е така. И затова, когато не се прави разлика между боекомплект и мирновременно окомплектоване, не се отличават степените на бойна готовност и типа поделение, по-добре да не се коментира, особено от трибуната на парламента.
– Не отричате кадровата криза в армията?
– Тя няма как да се преодолее за 2-3 г.по ред причини. Първо, възнагражденията заедно с компенсациите на военните са крайно недостатъчни в сравнение с други сектори в държавата и в армиите около нас. А базата, въз основа на която се формира заплатата в армията, остана ниска – 380 лв.
– Това се предопределя от финансовия министър…
– Искам обаче да напомня и това, че през 2008-а г. преминахме към професионална армия като неподготвена държава, с неподготвени институции, ВС и неподготвено общество. А тогава сменихме кардинално модела на армията ни. Не може и години „да се плюе“ в публичното пространство срещу полицията и армията и да очакваме наплив към военната професия и обществен престиж на военнослужещите. Недопустимо да сриваме животоподдържащи институции за държавата, каквито са армията и полицията, и да очакваме те да са мощни и уважавани. Затова, да критикуваме, но аргументирано и убедително.
– Възможен ли е и лош вариант за модернизационните проекти, като този с патрулните кораби?
– Лошият вариант е, ако се предложи на НС да приеме неаргументирано решение кой и как да произвежда бойната машина, както и какъв и откъде да закупим боен самолет. За да го избегнем, от министър Каракачанов очакваме от МО да ни информират в комисията по отбрана за стъпките в развитието на проектите. А и предварително не бива да се отблъскват потенциални доставчици, производители и търговци. Но всяко забавяне на модернизационните проекти може да е, така да се каже, смъртоносно.
– Отпадна ли въпросът, както ген. Михов го постави 43-то НС – за закупуване на „самолет от завода“?
– Тогава внимателно прочетох мнението на ген.Михо Михов и се учудих, че той го поставя по този начин. Сигурен съм, че той знае какво означава нов и „втора ръка“ самолет. И затова позицията му ми прозвуча не толкова като на експерт, а по-скоро като на политик. Защото самолет „втора ръка“ означава една коруба, тествана за устойчивост и оставащ живот на металите, запълнена обаче с нови двигатели, свързочна апаратура, окачване за въоръженията… Да не смятаме, че и нашите МиГ-ове днес са онези, закупени през 80-те. А нов самолет се произвежда, когато има купувач, никой не държи на склад такава скъпа машина, която започва да остарява от деня на произвеждането си… А екстрите в самолета са всъщност варианти, избираме според това за какво го закупуваме.
– Имаше спор дали новият самолет да е многоцелеви…
– Задължително трябва да бъде многоцелеви и да може да работи по наземни и въздушни цели, над вода, да извършва разузнаване и в реално време да предава данни. Иначе може да стигнем до въпроса какво да правим с тях, до какъвто стигнахме за Спартаните и Кугърите. Тогава ги „взехме, за да ги вземем“, после се чудим защо не летят.
– Как приемате идеята, изказана от Велизар Шаламанов и екип експерти, България да е домакин на многонационални военни структури?
– Такова решение би било повече политическо, доколкото такава стъпка надхвърля експертните рамки, които са по-тесни. Ако в нашия регион в сегашната политическа обстановка, особено на Балканите, в Черно море 3-4 пъти едностранно се увеличава бойният потенциал, а в Турция се закрепва държавна система, която още не сме оценили, всяка приказка за такива намерения, не дори действие, нарушава баланси и трябва да се оценява много внимателно, преди да се говори. И затова трябва да се търси мнението и основно на службите. Добре е, че след като създадохме закони за тях, те вече не са в устата на обществото. Те имат канали за информация и тяхното мнение и анализ на геополитическата обстановка могат да подкрепят адекватни държавнически решения. Защото ние не взривихме обществото ни нито по етнически, нито по религиозни теми, но по една такава кардинална тема като разполагане на многонационални военни сили у нас можем да го взривим. Не си мислете, че русофилите и русофобите ни са заспали. У нас те са вечни и може би – за добро. Да, експертите винаги ще бъдат слушани, но да сме по-внимателни. И не е вярно, че се пренебрегва военната експертиза, ако се върнем към аргументите на вота. Защото дадохме изключителни пълномощия на началника на отбраната, постоянният секретар се назначава по ясни критерии, свързани с отбраната, а не просто като държавен служител. И самият министър Каракачанов заяви, че няма важен документ, в който основното мнение да не е на военните.
