В интерес на пълната истина мълчанието и безразличието на Белград към договореностите между Гърция и Македония не бяха абсолютни. Имаше малък „пробив”, но той беше преднамерено предизвикан от натиска на някои журналисти да получат мнението на ресорния министър, този на външните работи на Сърбия – Ивица Дачич. С хладен тон, който не е характерен за иначе изпълнения винаги с патриотичен патос Дачич, той отговори, че всъщност за какво да поздравяват Атина и Скопие, като нямало нищо за поздравяване. Това си било работа на двете държави, от Белград не се намесвали в техните дела, за какво сега специално да им се обръща внимание. Нещо такова, ама достатъчно дистанцирано, та човек се пита за отношенията между Македония, която в Белград продължават да разглеждат като „Южна Сърбия” или „Южна Бановина” ли става въпрос. И за Гърция, която е исторически партньор и съюзник на Сърбия, или за някакво споразумение между Горна Волта и Бряг на слоновата кост. Взимам за пример двете африкански държави, защото названията им ми се струват достатъчно екзотични, та с това да украся демонстративната хладина в думите на Дачич.
Извън чисто политическите съображения за такава позиция на Белград ще цитирам едно мнение, изразено в телевизионна емисия от първия посланик на Македония в София професор Георги Спасов. Някогашен активен партиен агитатор и пропагандист, после временно дипломат, сега проф. Спасов се занимава с преподавателска работа, но е и активен член на управляващия Социалдемократически съюз на Зоран Заев. Макар че е от „старата гвардия” в партията, която недолюбва „селското момче” Заев, а и той им отвръща със същото, професорът се изявява с текстове в останалите малко вестници и списания или в някои дебатни ТВ емисии. Та в едно такова предаване Георги Спасов отдаде мълчанието и хладната реакция на управляващи и на опозиция в Белград на… ревността. Външният министър Ивица Дачич ревнувал своите колеги Никос Коцияс и Никола Димитров за това, че са в центъра на вниманието, слагайки подписите си под Договора между двете държави. А това, че за да се стигне до договора, бяха нужни продължителни, нервни и дори ожесточени преговори между двамата, че и Коциас и Димитров показаха, че имат „дупе”, както се казва, поемайки отговорността и евентуалните негативни последици за личната си кариера, които биха се появили в обществото, не става дума. Ревността мъчела и началника на Дачич – президента на Сърбия Александър Вучич, който не можел да прости, че премиерът на Македония Зоран Заев изглеждал по-европейски от него в един момент, в който Вучич се опитва да си създава облика на държавник, отдавна загърбил националистическото си минало и прегърнал европейските ценности. Някакъв си Заев… Къде е онзи белградски послушник Никола Груевски, който гледаше в устата своя някогашен колега Саша Вучич, когато сегашният президент на Сърбия беше все още само премиер, без това да му пречи да има абсолютната власт край Сава и Дунав… Както и сега впрочем.
Но в Белград няма да са тези, които са, ако не отговорят с някакъв многозначителен жест на всичко онова, което стана с Договора за промяна на името и за стратегическо партньорство между Гърция и Македония. И го направиха – изпращат нов посланик на Сърбия в Скопие – небеизвестният Раде Булатович, един от бившите шефове на БИА – външното разузнаване на страната, наследник на зловещата УДБА от времето на Югославия. Самата личност на Булатович е противоречива, но в случая е емблематична за отношението, което имат в Белград към южния си съсед, наричан вече Република Северна Македония. А и изборът на момента на изпращането на Булатович, човек, верен на бившия президент Кощуница, заподозрян и задържан със съмнения за участие в покушението срещу премиера Зоран Джинджич през 2003 г., но после освободен и издигнат за шеф на тайните служби. Та моментът на неговото изпращане съвсем не е случайно избран. След като се оттеглил от активна работа в службите и преминал в дипломацията, повъртял се тук и там, предложили го за пост в Истанбул, но оттам не получил агреман и хоп – отивай край Вардар.
…Тези дни се гледа делото срещу насилниците, влезли в македонския парламент на 27 април м.г. и нанесли щети там, а и проявили насилие срещу доста от депутатите от тогавашната опозиция, в това число и срещу лидера й и сегашен премиер Зоран Заев. Помните – нощта на кървавите глави… Вината на основните обвиняеми е установена и те ще получат своите присъди. Не знам обаче дали присъда ще получи Горан Живалевич, агент на същата тази БИА под дипломатическо прикритие в посолството на Сърбия в Скопие, който бе засечен и разпознат да вършее из македонския парламент в същата тази вечер на 27 април, във вихъра на насилието… Когато го обвиниха за участие в събитията, а може би и за тяхната организация, Белград веднага го изтегли от Скопие. Но горчивият вкус от намесата на сръбските тайни служби в живота на гражданите в Македония, за сериозно влияние в техния политически елит остана. Не че за някого това е било някаква кой знае каква тайна, но когато спипаш агента в центъра на тайфуна без ясно официално обяснение какво прави там, когато усетиш притеснението у неговите шефове в Белград, че са го хванали по „бели гащи” и по този начин са направили невидимото повече от очевидно, нещата придобиват друг смисъл.
И сега като посланик отива кадрови разузнавач. Вероятно една от задачите му ще бъде да минимизира ефекта от скандала с Живалевич, каквото и да означава това. И още нещо – в последните месеци и от време на време в сръбския печат, особено в медиите, близки до президента Вучич, се появяват намеци за „македонски сценарий” за промяна на властта в Сърбия. Под „македонски сценарий” се разбира очевидно т. нар. „Шарена революция”, която се опитваше да свали Груевски с протести по улици и площади на цялата страна. Вучич се плаши за своята власт, в това няма съмнение, но защо така се натрапва идеята, че заплахата за него идва от юг. Помните ли онзи случай неотдавна, когато Белград изтегли целия персонал на своето посолство в Скопие, защото било следено от местните тайни служби, а интересът на македонците бил стигал дори до Вучич, тогава още премиер на страната. Някакво „чудо за три дни” се получи, някакъв балкански трик за оказване на натиск над Скопие, нещо уникално по размера си и подхода си дори и за регионалните недотам цивилизовани нрави… Затова – ето ви Булатович да оправи нещата.
Виждаме протести и в Скопие, и в Белград за тази кадрова смяна. Пък аз се чудя защо е всичко това, след като в отношенията на суверенна и независима Македония, вече Северна, с Белград вече има подобни прецеденти. Вие ако сте забравили, аз добре си спомням онзи момент, когато за първи посланик на тогавашната Съюзна република Югославия (Сърбия и Черна гора, наричана още „трета Югославия”) бе изпратен кадровият генерал от тайните служби и близък приятел и сътрудник на Слободан Милошевич – Зоран Яначкович. Същият Яначкович, който за четиригодишния си мандат създаде две партии на сърбите в Македония, консолидира ги, направи ги разпознаваем политически фактор. И си замина. Такава е традицията. А ние се чудим защо Белград не е взел отношение към договора между Гърция и Македония…
