„Северен поток-2“ е удар срещу украинските, а не срещу американските интереси
Пламен Димитров
На срещата между американския президент Доналд Тръмп и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер през миналата седмица бе подпалена поредната геополитическа димка, която опуши информационното пространство и отново замъгли реалната картина на икономическите отношения между САЩ и ЕС. Тръмп заяви с апломб, че с Юнкер са се разбрали да засилят стратегическото партньорство в енергийната област. Евросъюзът щял да купува повече втечнен природен газ от Америка, нещо повече – щял да стане крупен купувач. Юнкер пригласяше на събеседника си, като заяви, че ЕС щял да построи повече терминали за прием на втечнен газ.
Познавачите на международната газова търговия приеха тези твърдения с насмешка, но некомпетентни журналисти ги поднасят като голяма новина и заблуждават широката публика. Затова в следващите редове ще хвърлим светлина върху особеностите на производството и търговията с втечнен газ, за да стане ясно, че
всъщност Юнкер е преметнал Тръмп с празни обещания и от договорката между двамата няма да произтече нищо.
Първо, запомнете: оглавяваното от Тръмп правителство на САЩ не произвежда и не продава природен газ, а ръководената от Юнкер Европейска комисия също не търгува с тази суровина! Истина е, че благодарение на новите технологии за добив от шистови пластове през последните няколко години производството на природен газ в САЩ нарасна значително и страната вече има свободни обеми за износ. Но, внимание: с този добив се занимават само частни компании и само те могат да решават дали ще продават на вътрешния пазар, или ще изнасят и в кой точно край на света ще пласират стоката си. Нещо повече – за разлика от Европа и Русия, в САЩ частна собственост са и самите природни богатства. Ако сте американец и в нивата ви случайно има шистов газ, той си е лично ваш и не ви трябва никаква концесия от правителството във Вашингтон, за да се разпореждате с него. Разбира се, за строеж на експортни терминали за втечнен газ е необходимо разрешение от властите, но само толкова – САЩ не са Русия и Тръмп по никакъв начин не може да разпореди на предприемачите на кого и по каква цена да продават суровината.
САЩ изнасят втечнен природен газ едва от година-две. За 2017 г. експортът е 17,4 млрд. куб. м, като от тях в Европа и Турция са отишли едва 2,6 млрд. куб. м, което е приблизително
половин процент от потреблението в ЕС
Основен пазар за американския втечнен газ засега е Източна Азия, която е поела близо половината от износа на САЩ. И този факт е лесно обясним – цените на втечнения газ в Япония са с около 50% по-високи, отколкото в Западна Европа. Поради своето географско положение страни с много големи икономики като Япония, Южна Корея и Тайван не могат да внасят газ по тръбопроводи.
Още по-абсурдно обаче е обещанието на Юнкер, че ЕС ще строи нови терминали за прием на втечнен газ от САЩ. Първо, общият наличен европейски капацитет за газов внос с танкери е 227 млрд. куб. м годишно. А през миналата година в ЕС са внесени 65,7 млрд. куб. м втечнен газ! Т.е. – използван е по-малко от 30% от капацитета на терминалите. Тези числа са базата, от която тръгва всеки анализ на пазара на втечнен газ в Европа. И опитен финансист като Юнкер ги знае. Тръмп обаче със сигурност няма понятие за тях. И шефът на Еврокомисията е решил да се възползва от това и да каже нещо, което хем ще се хареса на американския президент и на неговия електорат, хем не обвързва Брюксел с нищо.
Друг е въпросът, че регазификационните мощности в Европа са разположени доста неравномерно. Повече от половината от тях са струпани в три държави – Испания, Франция и Великобритания, а в Източна Европа газовите терминали се броят на пръсти. Но пък и потреблението в „старата“ Европа е доста по-голямо от това в „новата“. Освен това част от източноевропейските държави въобще нямат излаз на море и съответно не могат да строят терминали за прием на втечнен газ. Засега такива има в Полша и Литва, всеки момент ще започне строителството на плаващ терминал на хърватския остров Крък, а това, което нас, българите, ни интересува най-много, е кога ще бъде построено регазификационното съоръжение в Александруполис. Очаква се българска държавна компания да бъде акционер в него с дял от 20%. И тук вече Европейската комисия наистина може да помогне, като отпусне част от средствата, необходими за построяване на терминала в Александруполис, така, както вече обеща 101 млн. евро за съоръжението на остров Крък.
Но дори и да приемем, че два-три нови газови терминала ще бъдат построени в Източна и Югоизточна Европа с помощта на Еврокомисията, това съвсем не означава, че подобна помощ има нещо общо с преговорите Тръмп–Юнкер. Диверсификацията на газовите доставки е дългосрочна цел на ЕС и тя е дефинирана и изпълнявана, много преди Тръмп да влезе в Белия дом. Освен това и в Европа газовата търговия е в ръцете на фирмите. Повечето от тях са частни, но има и такива с мажоритарно държавно участие. Това обаче не означава, че съответното правителство може да им разпореди да купуват американски газ, ако той е по-скъп от този на конкурентите.
Наред с Австралия, именно САЩ са държавата, която в близките 2–3 г. ще увеличи най-рязко своя капацитет за износ на втечнен газ. За 2017 г. лидер е Катар със 103,3 млрд. куб. м, следван от Австралия със 75,5 млрд. куб. м и Малайзия с 36,1. Плановете на САЩ са до 2020 г. да излязат на трето място и това е реалистично. Въпреки това е малко вероятно американският газ да започне да измества руския в Европа. Все пак ценовата разлика засега е в полза на „Газпром“. Освен това добре е да се знае, че
Русия също произвежда и изнася втечнен газ
Засега главно от Сахалин за Източна Азия, но от края на миналата година в експлоатация влезе голям завод за втечняване на газ на арктическия полуостров Ямал, който е по-близо до Европа, отколкото до Азия. В него мажоритарен акционер е руската частна фирма „Новатек“. Първоначалният му капацитет е 5,5 млн. т (около 6 млрд. куб. м), но много скоро ще нарасне до 16,5 млн. т. А „Новатек“ има планове да изгради на западносибирското крайбрежие още един такъв завод с по-голям капацитет.
Така че в Европа американците ще се сблъскат с конкуренцията не само на руския газ, идващ по тръбопроводи, но и с този, който се втечнява в Западен Сибир. Яростната съпротива на Тръмп срещу планирания газопровод „Северен поток-2“, който ще свързва директно Русия с Германия, изглежда мотивирана от желанието да се освободи място за американския газ, но това не е реалистично. Всъщност, дори и да го няма „Северен поток-2“, руснаците могат да запазят сегашния си пазарен дял в ЕС и дори да го увеличат леко, използвайки наличните газопроводи през Украйна. „Газпром“ обаче иска да заобиколи украинската територия и да доставя газ на своите клиенти през Германия. Така че „Северен поток-2“ е удар преди всичко срещу Украйна, а не срещу бъдещия несигурен газов износ на САЩ за Европа.
На теория Тръмп може да направи американския втечнен газ по-конкурентоспособен на европейския пазар чрез експортни субсидии, но това едва ли ще се случи. Първо, американската държава обикновено избягва да се меси грубо на свободния пазар. Второ, субсидирането на износа ще означава повишаване на цените на вътрешния пазар в САЩ и моментално ликвидиране на едно от главните конкурентни предимства на страната в областта на промишленото производство. Именно по-евтиният газ през последните няколко години доведе до връщането на някои индустриални предприятия в САЩ, защото в Китай и Европа тази суровина е доста по-скъпа.
В крайна сметка появата на САЩ като износител на газ наистина динамизира пазара и натиска международните цени надолу. Но винаги трябва да помним, че пазарът на втечнен природен газ е глобален – веднъж тръгнали от Америка, танкерите могат да доставят суровината във всяко от стотиците пристанища, където има приемни терминали. Накратко: втечненият природен газ няма националност и всякакви опити на политиците да тласкат неговите доставки в една или друга посока са обречени на провал.
