Лекберг, шведската Агата Кристи

Автор: Гергана Попова

„Вещицата” е десетият криминален роман на Камила Лекберг, посветен на разследванията в малкото шведско градче Фелбака. Четиригодишно момиченце е намерено убито, като престъплението напомня за друго убийство, извършено преди трийсет години. За него са обвинени две тринайсетгодишни тийнейджърки, които първоначално признават убийството, а после се отказват от показанията си. Едната от тях остава при семейството си, а другата става известна актриса, която след дълго отсъствие се връща отново в града. Полицаите от управлението трябва да установят дали някоя от тях е намесена и в новото убийство. Наред с това подозренията им падат също върху близкия лагер със сирийски емигранти. Основното действие е съпроводено с разказ за лова на вещици през 17 век, привидно несвързан с настоящите събития във Фелбака.
Криминалната интрига минава през различни обрати, за да се стигне до неочаквания финал. Но не само завладяващият сюжет представлява достойнството на книгата. Както и в предишните романи на Лекберг, криминалната фабула е отправна точка за разкриване на различни човешки отношения и сблъсъци в малкия град – привидната толерантност към емигрантите, която при първия катаклизъм се превръща в омраза; тийнейджърите, оставени на самите себе си, безразлични към всичко освен към единственото развличащо ги занимание да измислят все по-сложни начини да нараняват слабите; смесицата от апатия, отчаяние и предразсъдъци в малкия град, довела до не един съсипан човешки живот; аутсайдерите, чийто гняв ескалира в нещо непоправимо. 
В края на романа паралелната история на жената от 17 век, несправедливо обвинена във вещерство, се преплита по неочакван начин с трагедията, сполетяла Фелбака, за да даде израз на едно необичайно със сериозността си послание. Цивилизацията, показва Лекберг чрез на пръв поглед лесния за възприемане криминален сюжет, е само повърхностен пласт, зад който стоят примитивни инстинкти и нагласи, готови за избухнат при първа възможност, за да разрушат благополучието и уюта дори в най-подреденото общество.