Армията заслужава по-голямо признание от обществото, казва командирът на 55-и инженерен полк
– Г-н полковник, как се подготвя полкът за наближаващия празник на Инженерните войски?
– На прага сме на 140-годишнината от създаването на Инженерни войски, която ще бъде отбелязана на 13 септември. Всъщност тази дата винаги е била голям празник за нас наред с 6 май – празника на Българската армия. С наближаването на празника на Инженерни войски се усеща приповдигнато настроение в личния състав. Подготовката протича в много добра форма, въпреки че съобразно годишната планировка на Сухопътните войски, през септември се извършва и периодичното техническо обслужване на въоръжението, техниката и материалната база. За тържеството на 13 сптември в Белене очакваме много гости от ръководството на Министерството на отбраната, Щаба на отбраната, Съвместното командване на силите, Сухопътни войски. Надяваме се с тяхното присъствие да се получи един добър празник, с който да отбележим кръглата годишнина от създаването на Инженерни войски.
– С какви основни постижения ще се похвалите за празника?
– Не бих отчел тази година като някаква по-особена за състава на полка. Всяка година формированието води целенасочена подготовка за изпълнение на основните функции и дейности, които има по трите мисии на БА. През тази година преминахме няколко сериозни учения, между които и най-важното – за сертифицирането на EOD взвода като декларирано формирование по пакета Цели на силите – 2017. Така че – подготовката протича нормално, с обичайните интензитет и натоварване и с използване на материалните ресурси и уменията на войниците, както всяка друга година. Можем спокойно да посрещнем празника.
– Дойдоха ли нови попълнения от офицери от военния университет?
– За съжаление, личният състав, особено от офицерския състав, е с доста намален капацитет. Близо 40 на сто сме некомплект специално с офицери, докато при сержантите и войниците проблеми почти няма. През май приехме 11 нови кадрови войници. Имаме обявен прием за декември за още 14 места, с които смятам, че войнишкият личен състав ще се попълни почти на 100 процента, както и сержантският. Но офицерите са в доста намален състав. От тазгодишния випуск на военното училище дойде само един офицер. Въпреки всичко мотивацията на военнослужещите е доста висока. Там, където липсват хора, благодарение на усърдието и професионализма на останалите задачите все пак се изпълняват пълноценно и в срок. Това е достатъчно добър показател за възможностите на хората и сериозността, с която те подхождат към своите задължения.
– След като не достигат офицери, как разпределяте задачите, кой изпълнява тези функции?
– Съвместяват се функциите, като един човек изпълнява задълженията на двама. Честно казано, въпреки този недостиг почти не се усещат проблеми в изпълнението на задачите или нежелание от страна на хората да си вършат работата. Но все пак друго би било, ако комплектуването с офицери е по-голямо.
– Какви са битовите условия в полка, дали това не е ключ за привличане на повече офицери?
– Условията за живот и работа в полка са на много добро ниво. Предполагам, че това, което не привлича или по-скоро кара офицерите да търсят други места за реализация, е фактът, че гарнизонът е малък и не предлага кой знае какви възможности. В малко населено място като Белене примерно възможностите, които се предлагат за работа на съпругите на военнослужещите, са доста ограничени. А големият град си е все пак голям град. Може би това е основният критерий, който кара хората да търсят други места за реализация. Опитвам се и в по-голямата част – успявам, да помагам при намирането на работа на съпругите на военнослужещите, което невинаги се оказва лесен процес. Срещаме разбиране и получаваме подкрепа от местната власт и останалите ръководители на учреждения в общината и в съседните общини. Специално за условията при нас смятам, че са на много добро ниво. Военният блок, който е ведомствен, е първият саниран блок в Белене с основен ремонт. Разполага с достатъчно капацитет за приемане на млади хора, които искат да служат при нас и за техните семейства. Не смятам, че материалната база или условията за работа са факторът, който кара хората да търсят други гарнизони.
– Освен за трудовата реализация в какви други посоки взаимодействате с местните власти?
– Гарнизонът обхваща населените места и територията от Никопол до Свищов, включително. С местните власти работим прекрасно. Доста често се налага да помагаме в зимни условия на общините, за което срещаме само благодарност и уважение на жителите на градовете и селата. Това според мен е добър начин за усилване на връзката между армия и общество.
– Какви основни задачи предстоят за полка след празника?
– Празникът ще мине със съответното отбелязване, както е редно. От тук нататък ни очакват доста предизвикателства до края на годината. Обикновено планировката е такава, че всички основни занятия, с които завършват етапите на подготовка, са в края на годината – основно през октомври и ноември. Предстои ни командно-щабно учение непосредствено след празника под ръководството на СВ. Планирани са полеви лагери и ротни тактически учения на всички роти през октомври–ноември. Батальонно учение с 54-ти инженерен батальон ще има през ноември. Едно от най-важните неща е другата сертификация – с инженерната рота за обща поддръжка от състава на 91-ви инженерен батальон в Пловдив. Тя е в периода 9–11 октомври. Предвиждаме наш EOD екип да участва в учение в Норвегия през ноември. Така че основните събития по отношение на подготовката на полка тепърва предстоят. Месеците октомври и ноември ще бъдат най-трудни за нас. А догодина от 1 юли въвеждаме ново длъжностно разписание. Всъщност оставаме си в същия вид – инженерен полк, със същите задачи. Щатът нараства с 26 бройки, защото се създава група за съхранение на техниката. Това е добре, защото се увеличават работните места.
– Какво още е необходимо за развитието на полка през следващите години?
– Полкът има своето достойно място в СВ и БА. В бъдеще много би ми се искало да разполагаме с малко по-модерна, по-съвременна техника, за да може личният състав да изпълнява с още по-голяма лекота това, за което е призван да служи. И си мисля, че не само полкът, но и всички формирования в СВ и БА нямат все още необходимото признание от страна на обществото за труда, който полагат. Мисля, че би следвало признанието към тях да бъде малко по-голямо. Те го заслужават.
– Какво ще пожелаете за празника на личния състав на полка и на всички, които са служили във формированието през годините?
– Преди всичко – здраве, на тях и на техните семейства! Късмет! И нека всички, които са преминали през поделението, служат сега или предстои да дойдат в нашите редици, да запазят тази любов към инженерните формирования, към армията и към България, която носят у себе си!
Четене, гмуркане, лов, ски
Четене на хубави книги, гмуркане, предимно в морето, лов и ски– това са хобитата на командира на 55-и инженерен полк. Въпросът е обаче, че поради служебни и лични ангажименти не му достига свободно време за тях. По тази причина например напоследък рядко ходи на лов.
Като читател предпочита книгите на нашумелия автор Лий Чайлд и неговите увлекателни истории за бившия военен полицай от американската армия Джак Ричардс. С удоволствие чакам всяка нова книга от поредицата, споделя с усмивка полковник Арабаджиев.
След мисията си в Афганистан започва да се интересува от културата и бита на тази страна. Напоследък се зачита в книгите на един афганистански автор, преведен на български – Халед Хусейни. „Заинтересува ме хилядолетната история на този народ. В Афганистан усетих, че хората имат страхотен дух и чувство за национална идентичност”, изтъква полковник Арабаджиев.
От останалите си хобита практикува гмуркането обикновено на морето. Що се отнася до Дунава според него дългогодишните вмешателства на човека – ваденето на баластра и др. дейности, са променили нормалното поведение на реката и са я направили коварна за гмуркане.
Ски спорт полковникът практикува всяка зима. „Предпочитам Боровец. Досега не съм пропуснал година да не отида да покарам ски”, казва той.
Белене господства на любителската сцена
Полкът в Белене от години поддържа великолепен танцов състав, който е всепризнат лидер след любителските формации от Сухопътните войски, обирайки първите награди на годишните 
прегледи на самодейността. Формированието има и стойностен любителски военен духов оркестър, нещо уникално за армията.
„Основно средствата за тези състави идват от самите участници в тях. С техния ентусиазъм, любовта към музиката, танца и народното творчество намират време, сили и средства да поддържат това ниво, до което са достигнали, благодарение на което неведнъж сме били на първо място на прегледите на любителското художествено творчество в СВ”, заявява полковник Арабаджиев. За тях се говори с уважение във формированията на СВ, всичко се дължи на техния ентусиазъм и желанието им за изява, докато от мен се иска много малко – просто да ги подкрепям морално, допълва той.
„За съжаление, духовият оркестър е любителски, за момента не може да стане професионален, което е доста голям минус, тъй като момчетата отделят много от свободното си време за репетиции, съвместяват носенето на дежурствата, провеждането на занятия и другите служебни дейности с музиката и им е доста трудно. Но благодарение на ентусиазма им и на любовта им към военната професия и изкуствотото, успяват. Би било прекрасно, ако оркестърът стане професионален”, категоричен е командирът на полка.
Връща се добрата традиция на столовото хранене
Добрата традиция на столовото хранене се връща в полка в Белене. В момента в инженерното формирование се извършва основен ремонт на столовата и водопровода, който води към нея. Надявам се в близко бъдеще да мога да зарадвам хората с една нова придобивка, споделя полковник Арабаджиев.
По думите му, когато столовата отново отвори врати, хората ще могат да прекарват обедната си почивка в приятна обстановка и да се наслаждават на добър обяд.
В момента храненето на военнослужещите се извършва чрез заплащане на храната на войнишкия състав, като всеки си намира начин как да се храни. Тоест – на хората им се налага в обедната почивка да обикалят по съседните заведения или да си идат вкъщи, а някои да си носят домашно приготвена храна.
Сега обаче столовото хранене се завръща като доказано най-подходящ вариант. „Разполагаме с домакинско отделение с добри специалисти. Надявам се, че при един добре завършен ремонт и оборудване на столовата ще можем да осигурим добро хранене, което да задоволява нуждите на личния състав”, категоричен е полковник Арабаджиев. И допълва, че столовото хранене ще бъде много по-икономично за личния състав. Цената на един обяд сега, когато военнослужещите излизат навън да се хранят, няма да бъде в никакъв случай такава, каквато ще бъде цената на нашия обяд, изтъква той.
Водолазите вече говорят от дъното на морето
Водолазите от полка вече могат да говорят с колегите си на брега от дъното на морето или реката, където изпълняват задачи. Това стана възможно, след като наскоро придобихме система за гласова комуникация под вода, обясни полковник Арабаджиев.
Специалната маска покрива изцяло лицето на водолаза, като в нея има микрофон и слушалка, чрез които той поддържа връзка с колегите си. Системата е безжична и ще замени досегашните традиционни способи, като например въже, по което с подръпвания човекът под водата комуникира с екипа на брега. Системата е имала бойното си кръщение преди дни по време на летния полеви лагер на водолазите за работа на море.
По думите на полковник Арабаджиев през последните години по линия на програмата FMF в полка редовно се получава модерна техника за ротата за унищожаване на невзривени бойни припаси. Става дума за роботи, манипулатори, системи за намаляване на действията на взрива, рентгенова апаратура, реактивни ключове, тежки защитни облекла. „Военнослужещите усвояват с желание съвременното оборудване. Вижда се как от ден на ден тяхната натренираност за работа с новата техника се повишава. Неотдавна беше направен демонстративен показ на цялата техника и работата с нея пред министъра на отбраната, командира на Сухопътните войски и медиите, като се видя, че уменията за работа с техниката на специалистите от полка са на изключително ниво”, изтъкна командирът.
