Най-голямата могила на Балканския полуостров, Малтепе край пловдивското село Маноле, е напът да се превърне в истинска научна сензация. Гробницата на Малтепе е точно копие на римската императорска гробница на Марк Аврелий Карин. Откритието наистина е уникално, но в сянката на него остава вече много години едно друго уникално военно съоръжение. Става дума за хълма Хасаря, или Хисаря (от хисар – крепост) – военна наблюдателница край с. Ябълково, Димитровградско.
Именно от Хасаря според легендата цар Иван Асен Втори наблюдава битката при Клокотница на 9 март 1230 г. В чест на победата на българите над епирския деспот Теодор Комнин и в памет на загиналите жителите на тогавашното село Мода Касаба издигнали параклиса „Св. св. Кирил и Методий” на върха. Днес там има действащ параклис, а в непосредствена близост до него се намира скала, върху която се твърди, че има кралимаркова стъпка.
Образът на Крали Марко в народния епос има многопосочни внушения, той е не само нравствен критерий и коректив, но олицетворява една мечта, надежда, призив за борба, справедливост и свобода. Алюзията с Християнството е повече от очевидна. Местата, които носят името на Крали Марко в България, са много. Едно от тях обаче има и втори пласт история, който твърде интересно се наслагва върху първия и върху още един – от римско и тракийско време. Става дума именно за хълма Хасаря. Тук наистина е натрупана история и тя трябва да бъде изследвана.
Село Ябълково е тракийско селище, в чийто околности са намерени останки от древни жилища и фрагменти от ранна керамика. Селото е било част, или покрайнина на град Мода Касаба, разположен на изток и югоизток от възвишението Хисар, или Хасар (Хасаря). Именно тук археолози откриха първия в историята омлет, както и едно от първите доказани селища, където се е произвеждала бира в древността.
Недалеч от селото се намира и Чуката – възвишение, което иманярите отдавна са „изследвали”. Вероятно това е тракийска могила. Хълмът Хасаря е едно от малкото възвишение в околността освен споменатата Чука. 
Според легендата Крали Марко бил толкова силен и стъпвал толкова здраво, че дори и в скалите оставял следи от стъпките си. На повечето места тези следи са с дълбочина от порядъка на 30–40 см и наистина имат формата на стъпка от човешки крак. Не е изключено траките също да са използвали това място за наблюдателница, а и за чисто религиозно-ритуални действия. Така се оформят тракийският и средновековният пласт в историята на хълма Хасаря. Днес там все още личат следи от каменни зидове, които обаче са от ново време и твърде вероятно е да са били временни или специализирани военни съоръжения през новото време. Това е и третият последен исторически пласт на ябълковско-сталевския Хасаря.
Местни хора твърдят, че когато пастири оставали без вода в полето под безпощадното слънце, те винаги можели да намерят няколко спасителни глътки прясна вода именно тук, в „кралимарковите стъпки“, които и днес спасяват жадните.
