обезсолена морска вода за битови нужди
Малта не разполага с естествени водоизточници. С други думи, нямат си кьораво изворче, ни блато, камо ли езеро или река. Минералната вода се внася от Италия, както и почти всички безалкохолни напитки, може би с изключение само на местното „Кини” – нещо като едновремешния алтай с вкус на пелин – и двете най-популярни бири „Чиск” и „Скол”.
Езикът, който говорят местните, противно на очакванията ми, не е английски, а звучи съвсем като арабски с всичките му там прохърхорвания и нискогърлени звуци, въпреки че в мрежата срещнах доста противоречиви информации за произхода му – през финикийски до семитски и прочие, но в никакъв случай индоевропейски въпреки отколешните ми филологически познания, натрупани от спорадичните ми посещения на лекциите по тия въпроси в университета. Всички местни обаче знаят английски и италиански – езици, на които с удоволствие разговарят, когато случаят им предостави възможност. На пристанището в курорта Буджиба можеш да видиш
наредени по тротоара неколцина попрецъфтели англичанки
които в суша и пек се опитват да продадат на сънародниците си екскурзии с корабче до съседните острови – Гозо и Комино. Капитанът и помощник-капитанът на нашия тримачтов Sea Horse („Морско конче”) се оказаха баща и син – италианци, а екипажът – квартет чевръсти филипинци, които се справяха с навиването на въжетата с лекотата на Тарзан, който, както знаете, е израстнал сред лианите в джунлата.
Изобщо Малта се е превърнала в дом и място за почивка на хора от десетки националности. Пенсионери от Великобритания всяка зима пълнят хотелите за по шест месеца и си живуркат кралски там, което е доста съмнителната привилегия, тъй като да си англичанин, където и да било в Европа, излиза далеч по-евтино, отколкото да си стоиш у дома. С други думи, ситуацията в Малта е малко наопаки. Тъмнокожите емигранти прииждат тук не от Африка, както си му е редът, а от съседна Италия, уж като туристи, за да поостанат още известно време на територията на ЕС. Докато човек се разхожда по улиците, чува най-разнообразна реч – полска, руска, сръбска, македонска.
А ако не знаете нито английски, нито италиански или арабски, няма защо да се притеснявате. Тези езици може би изобщо няма да ви потрябват. Малта е дом на над 30 хил. българи (при местно население от 400 000), което си е доста забележителен процент нашенско присъствие – 7,5%. Само в курорта Буджиба, където бяхме отседнали,
българските ресторанти са пет
а на централното кафе на крайбрежната улица (и не само) сервитьорките се оказаха българки. Обстановката също е българска, много напомня Слънчев бряг както по цвета на избелелите жълто-розови плочки по пешеходните алеи, така и по мръсотията. Местните събират боклука си в найлонови чували по английски маниер и ги оставят на улицата, докато работниците по чистотата им скимне да ги приберат. Само десетметровите палми, които се издигат от двете страни на почти всяка улица, придават на пейзажа Лосанджелески вид.
Растителността на трите острова е предимно иглолистна: кривостеблени, но изключително красиви местни борове, кедри и палми (както вече стана дума), маслини и кактуси, кактуси, кактуси. Най-често под формата на плевели или жив плет по синурите. Заради кактусите и архитектурата от латински тип човек остава с впечатлението, че се намира в Мексико.
Кактусите са от вида Опунция фикус индика, наричан още кактусова смокиня или бодлива круша, и дават жълто-червени плодчета, от които местните произвеждат малтийски ликьор. Една бутилка от него се продаваше за по десет евро в дюти-фрии шопа на летището. Но не посмях.
Ако България е кръстопът на Балканите, същото се отнася за Малта, само че в региона на Средиземноморието. Оттук са минали финикийци, римляни, араби, арагонци, нормани, сицилианци, французи и англичани, всеки оставяйки своя отпечатък върху архитектурата на храмовете и цитаделите в островната столица Валета и столицата на съседния Гозо – Виктория (Рабат). Най-ярко обаче си остава свидетелството за няколковековното пребиваване на рицарите хоспиталиери, наричани още йоанити на името на патрона на своя орден свети Йоан Кръстител.
Освен архитектура Малта предлага и чудесни условия за любителите на подводното гмуркане. Синята лагуна край най-малкия остров Гозо е тюркоазен рай. Снимките демонстрират достатъчно ясно красотата, която изпитах. Няма такива цветове в нашето море, а ятата риби кълват залъците хляб, които филипинците им хвърляха от борда на кораба, направо от ръцете ти. Риби отляво, риби отдясно, риби отпред, отдолу, отвсякъде… Толкова много, сякаш плуваш в аквариум.
