Проведените през тази седмица избори за депутати в Камарата на представителите и Сената на САЩ, както и за губернатори, трябваше да дадат отговор на два ключови въпроса: Каква ще бъда властовата конфигурация във Вашингтон през последните две години от мандата на Тръмп и какви са шансовете на сегашния президент за преизбиране през 2020 г. Отговорите накратко: Конфигурацията на властта се променя съществено, защото Демократическата партия се пребори за мнозинство в Камарата на представителите, а Тръмп претърпя очаквано поражение, но остава в играта за повторен мандат в Белия дом.
Във вторник бяха избрани нови депутати от всичките 435 едномандатни избирателни райони за Камарата на представителите и 35 от общо 100 членове на Сената. В добавка – изборът бе и за губернатори на 36 от всичките 50 щата, както и за 206 кметове.
Предизборната борба бе много ожесточена, като в хода й бяха похарчени средства в рекорден размер – 5,2 млрд. долара. Демократите разполагаха с малко повече пари от републиканците.
Поляризацията на обществените нагласи
бе усилена до крайност от противоречивата личност на Доналд Тръмп и неговото поведение през първите две години в Белия дом. Затова наблюдателите справедливо отбелязаха, че вотът ще бъде референдум за управлението на президента. Може би за пръв път икономиката не бе доминиращата тема в предизборните битки. Избирателите се интересува повече от социални проблеми като имиграцията, (не)толерантността към етническите и сексуални малцинства, контролът над притежаването на оръжие. Избирателната активност от 47% бе рекордна за последните 50 г.
В крайна сметка демократите очаквано овладяха Камара на представителите, като отнеха 28 места от републиканците и според неокончателните резултати от вота те ще имат най-малко 223 депутати при 218 необходими за мнозинство. Засега сигурни за републиканците са 197 места в долната камара на парламента.
От ключова важност обаче е фактът, че Републиканската партия запази мнозинството си в Сената като дори го увеличава с двама души. Това също бе очаквано, защото 27 от 35-те места, за които се гласуваше през тази седмица, и досега бяха в ръцете на демократите. Републиканската партия загуби шест губернаторски поста, а Демократическата спечели седем нови. Важно е обаче, че републиканците удържаха ключови щати като Охайо, Флорида и Джорджия – местата, където се решава съдбата на президентските избори. Демократите пък спечелиха историческа победа в щата Вирджиния, който повече от половин век бе управляван от републикански губернатори.
И така, от началото на следващата година, когато започва мандатът на новоизбраните конгресмени, властта на Доналд Тръмп вече ще има сериозен ограничител в лицето на
демократическото мнозинство в Камарата на представителите
Най-вероятният нов парламентарен шеф е лидерката на демократите в законодателния орган Нанси Пелоси. Според Конституцията тя ще бъде третият човек в държавата след президента и вицепрезидента. Демократите могат да блокират повечето законодателни инициативи на Тръмп и вероятно ще го правят. Освен това долната камара на парламента има широки правомощия в бюджетната област и това силно намалява шансовете на президента да осигури средства за някои от своите най-спорни идеи като например стената по границата с Мексико.
Друг инструмент, който конгресмените демократи могат да използват срещу Тръмп, е създаването на различни анкетни комисии, които да се ровят в делата на Белия дом и лично на президента. Освен прословутата „руска връзка“ парламентаристите могат да разследват и данъчните декларации на Тръмп и бизнес контактите му с някои държави със спорна репутация като Саудитска Арабия. Може да се очаква и известна промяна във външнополитическата ориентация на САЩ, изразена в засилване на връзката с европейските съюзници и още по-ясно втвърдяване на тона спрямо Русия. Камарата на представителите обаче няма власт да отмени някои от най-спорните решения на Тръмп като възобновяването на санкциите срещу Иран и преместването на американското посолство в Израел в Йерусалим.
Краят на междинните избори от тази седмица
дава началото на президентската битка
през есента на 2020 г. Резултатите от вторник показват, че поне за момента Тръмп би загубил срещу който и да е кандидат на Демократическата партия, но изоставането му не е чак толкова голямо и той може да го навакса в оставащите две години. Във вота за Камарата на представителите сега републиканците получиха над 4 милиона гласа по-малко от демократите, но все пак да припомним, че през 2016 г. Тръмп победи, въпреки, че взе почти 3 милиона гласа по-малко от Хилари Клинтън.
Един от най-важните резултати от тазгодишните предизборните битки е
пълното овладяване на Републиканската партия от Тръмп
Дори и след като влезе в Белия дом той имаше влиятелни противници от високите етажи на партийната йерархия. Републиканският електорат обаче се консолидира зад него и сега се видя, че личността на президента не е негатив, а актив за кандидатите републиканци. Поради това повечето от тях побързаха да декларират лоялност към Тръмп, а тези, които не го направиха, претърпяха поражения. Вече няма никакво съмнение, че настоящият президент ще спечели с лекота номинацията на своята партия за вота през 2020 г.
Доста по-интересни ще бъдат битките и политическите процеси в Демократическата партия. През 2016 г. при демократите до финалната права за президентска номинация достигнаха Бърни Сандърс и Хилари Клинтън, но днес те вече изглеждат бита карта и засега не са подновили амбициите си за Белия дом. Нищо не е споменавала за евентуално кандидатиране и Нанси Пелоси. Засега за най-вероятен кандидат на демократите за президентската надпревара се смята Джо Байдън, който бе вицепрезидент на Обама. Но макар че в САЩ възрастта не е порок и самият Тръмп е прехвърлил 70-те, трябва да се отчита, че всички споменати потенциални кандидати са твърде стари – Пелоси е на 78 годин, Х. Клинтън – на 71, Сандърс – на 77, Байдън – на 75. Много е вероятно във вътрешнопартийната битка на демократите да влязат множество млади политици и жени.
В крайна сметка може да се окаже, че парламентарната примка на шията на Тръмп не е толкова опасна, защото сега той ще има основание да се оправдава за неуспехите си с блокажа от страна на Камарата на представителите. И да съхрани известни шансове за победа през 2020 г., особено ако американската икономика запази доброто си здраве, което демонстрира в момента.
Гей стана губернатор, две индианки влизат в Конгреса
Изборите от тази седмица бяха белязани от масираното навлизане в политиката на представители на до скоро маргинализирани групи от американското общество. Най-голямото малцинство в страната – това на испаноезичните (наричани латиноси) вече ще има 40 конгресмени и един губернатор. Латиносите са 57 млн. души (18% от населението) и политическата им роля тепърва ще нараства. Сексистките изказавния на Тръмп пък провокираха активизирането на жените. Най-малко 112 представителки на нежния пол влизат в двете камари на парламента като естествено огромното мнозинство от тях са от Демократическата партия. Друг знаменателен прецедент е избирането на хомосексуалист за губернатор – Джаред Полис в щата Колорадо. Демократките Шарис Дейвис и Деб Хааланд пък станаха първите представители на коренното индианско население в Конгреса на САЩ. Дейвис е служила в армията и е работила в администрацията на Обама, а Хааланд е самотна майка от племето лагуна пуебло. За пръв път в Конгреса влизат и две мюсюлманки, едната от които е със забрадка.
Навлизането на жените, индианците, мюсюлманите и хомосексуалистите в американската политика не е изненадващо – все пак страната е огромна, шарена и до голяма степен толерантна към различните. Доказва го и широкият спектър от въпроси, по които в някои щати успоредно с парламентарния вот се проведоха и местни референдуми. На няколко места се гласуваше за легализиране на марихуаната, в Орегон избирателите одобриха закон, позволяващ отделяне на щатски пари за заплащане на абортите на бедни жени. В Калифорния пък защитниците на животните могат да се похвалят с голяма победа – мнозинството реши да задължи местните фермери от 2020 г. да отглеждат само свободни кокошки.