В началото на миналата седмица влезе в сила нова серия от санкции, които САЩ налагат на Иран по обвинение, че Техеран нарушава условията на подписаната през 2015 г. сделка за иранската ядрена програма. Повечето европейски страни, Русия и Китай смятат това американско обвинение за неоснователно, но тук няма да задълбаваме в морално-правните измерения на казуса, а ще разясним
защо Вашингтон успява да наложи волята си
над могъщи държави и корпорации, които въобще не искат да участват в нови санкции срещу Иран.
По волята на президента Тръмп САЩ блокират златно-валутните резерви на Иран и налагат забрана за използването на ирански пристанища и износ на ирански петрол. Най-тежкият удар обаче е изключването на иранските финансови институции от системата SWIFT. Така дори и някоя държава или фирма да се престраши да купува нефт от Иран противно на американската воля, тя няма как да се разплати с Техеран.
Формално системата SWIFT не е под американска юрисдикция, тя функционира по местните белгийски закони и се управлява от представители на членуващите в нея близо 11 хиляди финансови организации от 200 различни държави. Но САЩ са главният финансов център на света, там се намират най-големите международни банки и борси. По настояване на Вашингтон Иран веднъж вече бе изключван от SWIFT – през 2012 г. Но тогава всичко бе лесно, защото и Европейският съюз подкрепяше санкциите срещу Техеран.
Сега имаше съмнения дали американците ще прибегнат до изолиране на Иран от международната платежна система. В крайна сметка хардлайнерите във Вашингтон надделяха. Освен това ръководството на SWIFT неведнъж прави изявления, че те са извън политиката и не биха се подчинили на политически искания. Въпреки това в началото на месеца стана ясно, че американският натиск все още работи и Иран все пак бе изключен от платежната система. Кои са причините за тази развръзка?
САЩ са единствената суперсила в света и безспорен военен лидер, но тук роля изигра мощта на американски банки. Освен че са главните участници в системата SWIFT, те са и
в центъра на световната финансова паяжина
Повечето международни плащания в даден момент преминават или индиректно се докосват до финансови институции от САЩ. Това означава, че американските власти могат да ги блокират, дори и без да разчитат на сътрудничеството на системата SWIFT.
Другият важен момент е, че САЩ си остават най-голямата икономика в света, по-голяма дори от тази на Евросъюза. Поради това никой голям играч в световния банков бизнес, пък и в индустрията, не би могъл да се лиши от американския пазар. Заради нарушаване на предишните санкции срещу Иран някои
европейски банки се съгласиха да платят гигантски глоби
защото ги заплашваха съдебни дела, в резултат на които можеше да бъде унищожен бизнесът им в САЩ. Така например през юни 2014 г. френската BNP Paribas прие да плати глоба от 8,9 млрд. долара, за да не бъде осъдена от американски съд заради това, че е правила парични преводи към Иран и Судан.
Европейските лидери взеха много присърце казуса с възобновяването на санкциите срещу Иран и заявиха, че няма да се съобразят с волята на своя отвъдокеански съюзник. Цяло лято в ЕС се обсъждаше идеята за създаване на специална финансова институция, през която да преминават плащанията по сделките между европейски и ирански фирми. На 24 септември ръководителката на дипломатическата служба на ЕС комисар Федерика Могерини заедно с иранския външен министър анонсираха създаването на т.нар. Механизъм за специални цели (разплащания), който трябваше да бъде „юридическо лице за облекчаване на законните финансови операции с Иран“. Идеята бе разплащанията да се извършват в евро или британски лири и да бъдат недостъпни за дългата ръка на американските финансови власти.
Русия също прояви голям интерес към този разплащателен механизъм и изрази готовност да се присъедини към него, макар че европейците не я поканиха.
Впоследствие обаче стана ясно, че никой не иска централата на Механизма за специални цели да бъде на негова територия. Според неофициална информация от дипломатически източници няколко европейски държави са отказали на молбата на Могерини да домакинстват на новата финансова институция. Последната от тях е Австрия. Сега известни надежди се възлагат на миниатюрния Люксембург, но
по-вероятно е идеята да се провали напълно
Проблемът е, че Механизмът за специални цели неизбежно би разчитал на сътрудничество с местните банки на страната, в която е базиран, а това означава те да бъдат изложени на риск от американски наказателни мерки.
В тази ситуация шансовете на Техеран
да разхлаби американската финансова примка около шията си стават все по-призрачни. Но страната е свикнала да живее и да оцелява в условията на жестоки санкции. Главната цел на Техеран сега е да запази колкото се може по-голяма част от своите пазари за износ на нефт. Мнозина от клиентите на Иран обаче започнаха да намаляват обема на закупувания нефт още преди влизането на санкциите в сила. През юли иранският износ бе 2,3 млн. барела на ден, а през август падна малко под 2 млн. Експертите не изключват възможността този показател да слезе дори под 1 млн. барела дневно. Главните клиенти на ирански петрол са Китай, Индия, Япония и Южна Корея. И докато корейци и японци ще се съобразят със санкциите, то Китай и Индия са достатъчно големи и могъщи държави, за да се противопоставят на САЩ. Ирански петрол вероятно ще продължи да внася и Турция.
Но дори и политическата воля на големите азиатски държави може да не се окаже достатъчна, за да съхрани иранския петролен износ на прилично ниво. Освен вече споменатата спънка с плащанията за закупения нефт огромни проблеми възникват и със застраховката на танкерите, превозващи ирански петрол. Големите международни компании в този бранш отказват да поемат такъв риск. А без застраховка нито едни танкер не може нито да напусне пристанището, където е натоварен, нито да влезе в друго за разтоварване.
В крайна сметка казусът с иранските санкции още веднъж демонстрира финансовата мощ на САЩ. От друга страна, става ясно, че американците не могат да огъват пръчката до безкрай – в един момент тя може да се счупи и останалите големи играчи в световните финанси да си създадат своя система, независима от американския долар.
