Знаковите сгради на Астана: Око, сфера, запалка

Когато си тръгвах от Астана през 2014 г. населението на града бе около 800 хил. души. През миналия месец се върнах отново, за да установя, че казахстанската столица вече уверено е прехвърлила милионния рубеж. Израснали са нови небостъргачи, молове, чудесен балетен театър, ботаническа градина и цели квартали в райони, където преди 4 г. бе гола степ. Река Ишим все така разделя града на стара и нова част, но мнозинството вече живее в новата. 
Няма да повтарям това, което вече съм писал: Астана става столица през 1997 г. и оттогава се развива бурно строителство по генералния план на прочутия японски архитект Кишо Курокава. Наричан „Дубай на степта“ заради небостъргачите, градът бързо променя и своя етнически облик. Руснаците, които някога са били мнозинство, днес са не повече от 20%, като средната им възраст е близо до пенсионната. Демографската ситуация е особено видима в градския транспорт – повечето възрастни хора, които се качват в автобуса, са руски баби, а сред децата казахите са над 90%. 

Друга сграда, която си струва да се види, е президентската библиотека, носеща името „Център Назарбаев“. Тя е наречена „Окото“ и както много други знакови здания в Астана е проектирана от британеца Норман Фостър. Сградата действително наподобява око, гледащо към небето. Вътрешната планировка също е интересна – по средата има кухина, централен атриум, около който панорамно се редят деветте етажа на сградата. Отскоро в Астана си имат и нова красива джамия, която е оборудвана със слънчеви панели и произвежда повече електричество, отколкото употребява. 

Въпреки че новата част на Астана е „разграфена“ от широки прави булеварди, евтиният бензин прави задръстванията неизбежни. Метро не може да се изгради, защото подпочвените води са твърде високо. Затова е измислено друго решение – в момента се строи линията на т.нар. лек градски влак, който ще пресича основните булеварди и ще стига до летището.  Като цяло градът става все по-пъстър, по-хубав и по-оживен. Населението ще продължи да расте заради прииждащите от всички краища на страната млади хора, но и заради раждаемостта – средното казахско семейство има три деца. А те не се плашат от това, че ще живеят в град, където зимата продължава от средата на октомври до началото на април. 

В какво казахите отстъпват на вълците

Казват, че в световното първенство по ядене на месо казахите заели второ място след вълците. Тази шега описва най-точно казахската кухня, в която мръвката преобладава решително. При това най-предпочитано е конското месо. Преди няколко години, когато започнах работа в казахстански университет, в знак на благоразположение деканът на моя факултет още при първата ни среща ми показа видеоклип, на който с гордост бе увековечил как си избира кон от едно доста голямо стадо, а след това колят и разфасоват животното. В началото на зимата повечето казахи, или поне по-заможните, хвърлят половин кон във фризера и се подсигуряват с месо, което, освен че е много полезно, има и сгряващо действие. Класическият начин за приготвянето му е много прост – сварява се на едри късове, които се сервират върху подложка от варена лапша (тестено изделие) и се гарнират със суров лук отгоре. Това ястие се нарича бешбармак или месо по казахски. Правят се и конски суджуци – казы. 
Конете, отглеждани за месо, са от специални породи – по-ниски и по-трътлести са от впрегатните. Всяка част от конския труп си има специално име и е предназначена за различни членове на домочадието. Веднъж се случи да ям бешбармак на гости в семейството на моя колежка. След като с мъка успях да се справя с препълнена чиния с големи късове месо, изведнъж домакинята тържествено ми поднесе сварената глава на коня и заяви, че според казахската традиция почетният гост на масата е длъжен да яде и от този деликатес. Дойде ми в повече, но не посрамих България.  Освен конско казахите ядат и телешко и овче месо. Мюсюлманската религия им забранява свинското и те го избягват, но никой от колегите ми в университета не отказа да опита българска луканака, въпреки моето предупреждение, че в нея има и свинско. В добрите ресторанти меню не чете почти никой – направо се поръчва шашлык, който е по-големият и по-вкусен брат на нашенското шишче. Най-добрият шашлык е от баранина (овнешко). Традиционните казахски напитки са кобилешко и камилско мляко – кумис и шубат. Първото има отвратителен кисел вкус, а второто може да се пие, ако няма нищо друго.