Договорът за създаването на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа (ММСЮИЕ) бе подписан на 26 септември 1998 г. в Скопие от министрите на отбраната на 7 европейски държави – Албания, България, Гърция, Италия, Македония (сега Северна Македония), Румъния и Турция. По силата на Споразумението за ММСЮИЕ бе създадена многонационалната бригада „Югоизточна Европа” (БрЮИЕ) с цел укрепване на доверието между страните от региона и повишаване на потенциала на въоръжените им сили за участие в операции по поддържане на мира.
На 31 август т.г. се навършват 23 години от активирането на БрЮИЕ през 1999 г. На 11 септември 1999 г. в Пловдив бе официално открит щабът на многонационалното формирование. За първи командир на бригадата бе назначен турският бригаден генерал Хилми Акън Зорлу. Полковник Петър Петров (достигнал до звание генерал-майор от Българската армия) зае длъжността началник на щаба на БрЮИЕ и я изпълняваше в продължение на 4 години и половина. След време, той сподели: „Тъкмо се бях завърнал от обучение в Англия. Кандидатствах, но изобщо не разчитах, че ще бъда назначен. Случи се. Първо в продължение на 6 месеца работих като ръководител на подготвителния екип за развръщане на щаба на бригадата. За кратко време беше извършена огромна организационна работа. Имаше много проблеми, но успешно се справихме като страна домакин. Особено важно беше, че освен
огромно желаниеза успех, имаше политическа воля това да се случи, както и адекватно финансиране. Впоследствие щабът се сглоби и проведе двете и досега останали като най-големи полеви учения в историята на бригадата – „Седем звезди 2000“ и „Седем звезди 2001“, всяко с по около 2000 участници от седемте страни членки. Българските щабни подразделения също бяха създадени от нулата и успешно изпълниха задачите си. Но истината е, че тези четири и половина години бяха най-тежките в службата ми.”
Бригадата е регионално сухопътно военно формирование и се състои от многонационален щаб, щабна и обслужваща рота, свързочна рота, бойни формирования и такива за осигуряване и поддръжка. Щабната и свързочната рота се предоставят от страната, в която домакинства щабът на БрЮИЕ. Останалите формирования са постоянно базирани в съответните страни и се осигуряват самостоятелно от шестте държави. Към бригадата е сформирана и многонационална инженерна тактическа група. (Считано от 26 юли 2015 г., Италия денонсира споразумението за ММСЮИЕ).
Но да се върнем към времето, когато щабът на многонационалното формирование бе в Пловдив – от септември 1999 г. до юни 2003 г. В края на своя четиригодишен мандат полковник Петров уточни: „За мен годините са четири и половина, тъй като започнах да работя по въпросите на многонационалната бригада от януари 1999 г.
Най-трудният период бе от април 1999 г. до септември 2000 г., когато освен длъжността началник-щаб на бригадата, бях и командир на формированието за осигуряване. От януари до август 1999 г. се извърши огромна организационна и строителна работа – подготвиха се условията за активирането на щаба и за настаняването на военнослужещите от другите държави. Това беше наистина много труден период, защото бяхме без опит, а и нямаше откъде да го почерпим. Срокът беше изключително кратък.”
След септември 2000 г. щабът на БрЮИЕ бе осигуряван от батальон с командир подполковник Валентин Георгиев, със служби, щабна и свързочна рота. В един от анализите за изминал период подполковник Георгиев посочи, че целта на обучението на подразделенията е била те да усвоят получената техника и да изпълняват нормативите за работа с нея за оценка „отличен”, като това главно се е отнасяло за свързочната рота с командир капитан Ивайло Шопов. Подготовката на щабната рота с командир капитан Боян Радков е била съсредоточена главно по изучаване, както на нормативните документи, така и на практическите действия при участие в мироопазващи операции, по отношение на охраната и осигуряването на командния пункт на бригадата.
Батальонът взе участие във всичките 12 учения на бригадата в периода от 1999 до 2003 г. – от нейното създаване до преместването на щаба в Констанца (Румъния), включително и такива на НАТО, и по инициативата „Партньорство за мир”. Паметни са компютърно-подпомаганото учение „САХ 2001” в района на щаба в Пловдив през март 2001 г. с участието на общо 170 военнослужещи. В бригадното тактическо учение „Седем звезди 2001” на полигон „Корен” през юни 2001 г. бяха привлечени 2065 военнослужещи с 346 единици бойна и транспортна техника. Целта бе да се подобрят оперативните възможности на бригадата, чрез обучение на щаба и придадените формирования в полеви условия. Компютърно подпомаганото командно-щабно учение „Седем звезди 2002” бе през май 2002 г. в района за постоянна дислокация на щаба в Пловдив. На него личният състав на щаба и формированията трябваше да взима решения чрез създаване на инциденти. На практика бе проверен оперативният план за развръщане на бригадата. От началото на юни до края на юли 2002 г. в България се проведе и учението „Крайъгълен камък 2002” на инженерните оперативни сили към многонационалната бригада.
През юни 2003 г. щабът на БрЮИЕ от Пловдив бе преместен в Констанца (Румъния). От 2007 до 2011 г. той бе дислоциран в Истанбул (Турция). След това домакин бе Лариса (Гърция). А от 26 август 2020 г. щабът е в Куманово (Северна Македония).
През това време трябва да се отбележи още едно паметно българско участие. Съгласно Споразумението, използването на БрЮИЕ е възможно в мисии и операции с мандат на ООН и ОССЕ, под ръководството на НАТО и Европейския съюз.
И първата мисия на бригадата премина под командването на българския бригаден генерал Нейко Ненов, по-късно генерал-майор, починал през 2015 г. Той бе командир на многонационалното формирование, когато щабът се намираше в Констанца. В мисията на Международните сили за подпомагане на сигурността на Афганистан (ИСАФ) от 6 февруари до 6 август 2006 г. участваха щабът на БрЮИЕ и двете щабни роти (обслужващата и свързочната). Взводът за охрана на бригаден генерал Нейко Ненов с командир капитан Тодор Грибачев бе от 68-а бригада „Специални сили”, сега Съвместно командване на специалните операции (СКСО).
Мисията бе успешно изпълнена и военнослужещите получиха за дейността си отлични оценки от командващия на ИСАФ. А при завръщането на взвода у нас капитан Грибачев каза: „Мога да заявя, че изпълнихме перфектно поставените ни задачи. Имаше две-три ситуации, при които трябваше бързо да се вземе решение, но всичко мина благополучно. Мисията беше достатъчно дълга, за да се опознаем напълно. Сработихме се добре и аз съм доволен от това, което показахме. Всеки знаеше какво се иска от него. Затова и при критичните ситуации се измъквахме без никакви проблеми. Накрая на мисията бригаден генерал Ненов ни изказа благодарност за службата ни.”
В края на 2006 г. капитан Тодор Грибачев бе избран за офицер на годината и получи голямата награда – статуетка на „Свети Георги Победоносец”. Сега той е полковник и командир на 86-а група „Специални сили” на СКСО.
