„Добре се знае, че по нашите географски ширини всички са маскари и такова нещо като безпристрастие не съществува.” Това изречение прочетох наскоро във вестникарска статия, написана от един уважаван от мен автор. Хората хвърлят боклуците си където намерят, но това е типично за нашите географски ширини, възмущаваше се водеща в сутрешно предаване.
Да, заговори ли се за нещо отрицателно, понякога следва дълбокото заключение – така е по нашите географски ширини. Вероятно пропусналите някои часове по география имат предвид България или по-общо – Балканите, но изглежда географски ширини звучи по-изискано, по-префинено, по-европейско. Ама и съвсем неточно, да не кажа – неграмотно. И какви ширини – северни или южни? Само че на нашите географски ширини са райони в Италия, Испания, Франция, Китай, Япония, САЩ… За сведение – географската ширина е положението на дадено място северно (северна ширина) или южно (южна ширина) от екватора и се измерва в градуси (0 на екватора и 90 на полюсите). Така че е хубаво да сме по-прецизни като пишем и говорим.
Затова се и сетих за една малка, но много полезна книжка на издателство „Спектър” в библиотеката ми. Излязла е през 1993 г. и е озаглавена „Знаем ли понякога какво казваме”. Препечатвам обясненията за едни от по-популярните словосъчетания, известни по целия свят.
Да преминеш Рубикон
Изразът се свързва с историческото събитие, описано от древните писатели Плутарх, Светоний и др. През 49 г. пр.н.е., въпреки забраната на римския сенат, Юлий Цезар преминал с легионите си р. Рубикон, северна граница на Италия. Това послужило за начало на гражданската война в Рим, в следствие на което Юлий Цезар завладял Рим и станал диктатор. Да преминеш Рубикон – да предприемеш решителна стъпка, да извършиш крайно смела постъпка.
Пета колона
Израз, употребен за първи път по време на Гражданската война в Испания (1936-1939). Когато през есента на 1936 г. Франко настъпва към Мадрид, командващият революционната армия генерал Емилио Мола предава по радиото обръщение към населението, в което заявява, че освен с четирите колони, Франко разполага и с пета, в самия град, т.е. с негови привърженици.
Оттогава пета колона става нарицателно за тайни вътрешни сътрудници на врага, които извършват шпионски и диверсионни действия.
Пунически войни
Войни между Рим и Картаген, водени с големи прекъсвания от 264 до 146 г. пр.н.е., за хегемония в западното Средиземноморие и за заграбване на нови земи и роби. В началото на Пуническите войни надмощие имат картагенците (пуните), откъдето води наименованието им. В преносен смисъл изразът означава дълга непримирима вражда.
Пирова победа
Епирският цар Пир победил римляните в битката при Аускул в 279 г. пр.н.е. Според Плутарх и други древни историци, тази победа струвала на Пир толкова скъпо, че той възкликнал: „Още една такава победа и ние ще загинем!” Действително, през следващата 278 г. пр.н.е. римляните разбили войската на Пир. Изразът пирова победа се употребява за много скъпо спечелена победа, която не оправдава дадените жертви и понесените загуби.
След нас и потоп
Фраза, приписвана на Людовик ХV, а също и на неговата фаворитка мадам Помпадур, която уж е казала за първи път през 1757 г., за да успокои краля, след поражението на френските войски при Росбах. Употребява се за изразяване на безотговорно отношение към нещо, в смисъл – да става каквото ще.
Стара кримка
Свързва се с наименованието кримка (пушка от времето на Кримската война – 1853-1856) от първоначалното крънка, название на пушка по името на конструктора й чеха Силвестър Крънка, полковник от австрийската армия и собственик на оръжеен завод в Прага.
Стара кримка се казва на много опитен, обигран човек.
Ни на йота
Изразът води началото си от Евангелието: „Ни една йота, или ни една черта, няма да изчезне от закона, докато не се извърши всичко”. Йота – название на буква от гръцката азбука, с която се означава звука „и” и която понякога се пише като чертичка под някои гласни. Изпускането на тази чертичка, при все че няма значение за произношението си, не се допуска. Смисълът на израза в Евангелието е, че не се разрешават абсолютно никакви промени в закона (т.е. в религиозните предписания на Мойсей).
Преносно означава „никак”, „ни най-малко”.
Драконови закони
От името на първия законодател на Атинската република Дракон (VІІ в.пр.н.е.), който в законите си предвиждал смърт и за най-малкото престъпление. Съществува предание, че тези закони били написани с кръв (Плутарх, Солон и др.). В литературната реч изразите драконови закони, драконовски мерки, драконовски наказания означават сурови, жестоки закони.
Крокодилски сълзи
Според древните вярвания, крокодилът преди да погълне жертвата си, плаче. Оттук възниква изразът крокодилски сълзи, който означава лицемерно съжаление. Рони крокодилски сълзи – дава вид, че е силно огорчен от нещастието на някого, комуто мисли най-лошото.
На зелено
Произходът на израза е свързан с живота на българското село от недалечното минало. Често изпадналите в крайна немотия селяни, продавали на безценица, обикновено през зимата, следващата „зелена” реколта от нивите и градините си. Изразът на зелено означава предварителна продажба или покупка на нещо, преди да е дошло времето му.
На седмото небе
Води началото си от съчинението на гръцкия философ Аристотел (384-322 пр.н.е.) „За небето”. В него той обяснява, че небето се състои от седем неподвижни кристални сфери, на които са закрепени звездите и планетите. За седем небеса се споменава на много места в Корана. Според преданието, Коранът бил донесен от седмото небе от един ангел. Изразът означава висша степен на радост, щастие, блаженство.
Лебедова песен
Води началото си от народното поверие, че лебедът пее един път в живота си – преди смъртта. Изразът се употребява, в смисъл на последното, предсмъртно, обикновено най-хубавото произведение на поет, художник и др., т.е. последната проява на таланта.
Минава като червена нишка
По всяка вероятност изразът води началото си от романа на Гьоте „Родство по избор”, в който пише следното: „Всички корабни въжета на кралската флота – от най-дебелото да най-тънкото – били изплетени така, че през тях минавала червена нишка, която не можела да се измъкне, без да се разплете всичко, и по която дори най-малкият отрязък показвал, че е собственост на короната.”
Минава като червена нишка се казва, за нещо, което се откроява ярко – мисъл, идея, тенденция.
Танталови мъки
Тантал – митологичен фригийски цар, любимец на боговете, които често го канели на своите пирове. Но възгордял се от своето положение, той оскърбил боговете, за което бил наказан жестоко. Според Омир („Одисея”) Тантал бил осъден на вечен глад и жажда в подземния свят. Той стоял близо до вода и плодове, които се отдръпвали, щом посегнел към тях. Изразът танталови мъки означава големи мъки, предизвикани от невъзможност да се постигне близка цел.
Ябълката на раздора
Изразът води началото си от древногръцки мит, в който се разказва, че богинята на раздора Ерида търкулнала между гостите на сватбения си пир златна ябълка с надпис: „На най-прекрасната”. Сред гостите били богините Хера, Атина и Афродита, които започнали да спорят на коя от тях се пада ябълката. Спорът им бил разрешен от Парис, син на троянския цар Приам, който дал ябълката на Афродита. От благодарност Афродита му помогнала да отвлече Елена, жената на спартанския цар Менелай, заради която избухнала Троянската война. За първи път в преносен смисъл ябълка на раздора е употребил римският историк Юстин (ІІ в.). Изразът означава предмет или причина за спор, вражда, нещо, за което се карат или спорят.
Язък за сапуна
От приказката за човека, който мил магарето си със сапун, изхабил сапуна и пропилял напразно труда си. Или за туркинята, която изхабила сапуна да мие арапина, за да побелее. Употребява се като емоционален израз на съжаление за безполезен, напразен труд.
Парите не миришат
Според жизнеописанието на Светоний тези думи изрекъл римският император Веспасиан (69-79 г. от н.е.) по следния повод. Когато синът му Тит го упрекнал, че въвел данък върху обществените тоалетни, Веспасиан поднесъл под носа му парите, дошли от данъка, и го попитал дали миришат. В14-а сатира на Ювенал има следната мисъл: „Мирисът на парите е хубав, независимо от техния произход.”
Смисъл на израза парите не миришат е, че значение имат парите, а не техния произход.
