Автор: Проф. д-р Ганчо Т. Ганчев, Югозападен университет „Неофит Рилски“
Войната в Украйна започна преди шест месеца като мащабно нахлуване на руските войски от различни посоки. Очевидно, тя беше планирана като блицкриг или по-точно аншлус, между Русия и Украйна, подобно на присъединяването на Австрия към Германия през март 1938 г. За разлика от австрийците през миналия век, сега украинците обаче се противопоставиха решително на руската инвазия. Блицкригът се провали и конфликтът се превръща във война на изтощение.
Това развитие на събитията поставя на изпитание не само украинската и руската икономики, но се отразява с различна интензивност върху отделни сектори и региони на световната икономика. Вероятно конфликтът ще ускори процесите на формиране на някакъв нов световен икономически ред, но печелившите и губещите от глобалното икономическо преструктуриране не са напълно ясни.
Очевидно, войната има най-непосредствено и негативно отражение върху икономиката на нападнатата Украйна. Тя загуби около 22% от територията си. Икономическият спад за 2022 г. по различни оценки ще бъде между 35 и 45% от БВП. Огромни са разрушенията върху инфраструктурата и жилищния фонд. По украински оценки само преките загуби на Украйна от военните действия възлизат на 113.5 милиарда долара.
Украинските бежанци в Европа са над 6 милиона, а вътрешната бежанска вълна е над 10 милиона. Военните действия, независимо от материалната и финансова помощ на САЩ, Европейския съюз и международните финансови институции, представляват огромна тежест за бюджета на Украйна, достигайки над 36% от общите разходи. Инфлацията е висока, украинската валута – гривната, се обезцени значително. Десетки хиляди са гражданските и военните жертви на конфликта. Основните експортни отрасли на Украйна – металургия и зърнени култури, са сериозно засегнати от военните действия. Очевидно, Украйна ще има нужда от специален международен план за възстановяване на икономиката след края на военните действия. Счита се, че основният източник за финансиране на следвоенната реконструкция на Украйна биха могли да бъдат блокираните активи на руската държава и руските олигарси.
Русия също се оказа в изключително трудно икономическо положение. Вместо кратка победоносна война, страната затъна в тежък военен конфликт с неясен край. Русия определено не очакваше финансовите и икономически санкции, наложени от Запада. Изключването на повечето руски банки от системата SWIFT и замразяването на част от активите на Госбанк в чуждестранна валута, оказаха силно негативно влияние върху руската икономика. Санкциите, наложени от ЕС и САЩ, изтеглянето на водещи западни компании от руския пазар, ограничаването на износа на високотехнологична продукция за Русия и постепенният отказ от вноса на руски енергоносители от страна на ЕС и САЩ, определено се отразяват негативно върху перспективите за развитие на руската икономика.
Първоначалните предвиждания бяха за свиване на руската икономика с над 10% през 2022 година, рязко обезценяване на руската рубла, срив на капиталовия пазар и ускоряване на инфлацията. Впоследствие тези очаквания бяха коригирани и сега се очаква Русия да регистрира по-малък спад на БВП. Госбанк и министерството на финансите предприеха активни мерки, свързани главно с налагането на валутен контрол върху международните транзакции, което стабилизира и дори повиши курса на рублата, инфлацията се ускори, но като цяло засега е под контрол.
Паралелно с това, повишаването на цените на енергоносителите, независимо от спада на износа към Запада, доведе до безпрецедентно нарастване на положителното салдо по търговския баланс. Същевременно, Русия се опитва да пренасочи своя износ към азиатските пазари, както и да намали зависимостта си от долара и еврото чрез използване на рублата и други валути в международните разплащания. Редица държави, като Китай, Аржентина, Южна Африка, Мексико, Индонезия, Турция и Сърбия, отказаха да се присъединят към санкциите.
Това не означава, че Русия едва ли не печели от създалата се ситуация. Прекъсването на технологичните връзки и изтеглянето на западните компании от руския пазар поставя сериозни проблеми пред промишленото и селскостопанското производство, в това число и пред военнопромишления комплекс.
Засилва се изтичането на висококвалифицирани кадри от страната. Много от най-съвременните руски оръжейни системи се оказаха със западни компоненти, което затруднява непосредствено обезпечаването на военните действия. Пренасочването на износа на енергоносители към Индия и Китай е свързано с ценови загуби и необходимостта от огромни инвестиции в свързващата инфраструктура, което в условията на интензивни военни действия и откъснатост от международните финансови пазари е практически невъзможно. Счита се, че производството на суров петрол ще се съкрати с около 20% тази година, а добивът на газ – още повече.
В допълнение, политиката на ограничаване ролята на долара и еврото в разплащанията на Русия и прехода към използването на национални валути, в т.ч. руската рубла, при търговията с държавите извън западния блок, допълнително изолира страната от глобалната икономика. Противоречиво отражение има и поскъпването на рублата. Това води да намаляване на приходите на износителите и постъпленията в бюджета. Ето защо Русия, независимо от положителния търговски баланс, започна да реализира фискални дефицити, които много трудно могат да бъдат финансирани чрез финансовите пазари и вероятно ще доведат до печатане на пари и инфлация.
Войната се отрази изключително негативно върху световната икономика. Основният канал се оказа снабдяването с енергоносители и покачването на техните цени. Особено драматично е положението с газовия пазар в Европа. Преориентирането към доставки от САЩ и други региони е свързано със забавяне и логистични трудности. Независимо от това, Русия постепенно губи позициите си на основен източник на природен газ за Европа.
Ускоряването на инфлацията е друг сериозен проблем за световната икономика. Политиката на Федералния резерв, Европейската централна банка и Бенк оф Ингланд е свързана с повишаване на лихвените равнища и респективно със забавяне на икономическия растеж и опасност от рецесия. Забавя се растежа и в световната икономика като цяло. По оценки на Международния валутен фонд, растежът на глобалната икономика през тази година ще бъде 3,2 процента, срещу 6,1 през миналата. Със сериозни проблеми се сблъсква и икономиката на Китай, предвид ипотечната криза и негативното влияние на Ковид.
Може би най-драматично конфликтът в Украйна се отрази върху снабдяването със зърнени храни в най-бедните страни в света. Незисимо от частичното възстановяване на доставките от Черноморския регион, опасността от глад в редица африкански държави остава.
Като цяло войната в Украйна поставя началото на глобално преструктуриране на търговските потоци, ценовата структура, финансовите пазари и разпределението на силите в световната икономика. Определено Русия ще се окаже в силна финансово икономическа зависимост от Китай и разрушени връзки със Запада. Китай определено е в положение да засили своите позиции в световната икономика, но трябва да преодолее сериозни вътрешни дисбаланси. САЩ разработват стратегия за преструктуриране на своето участие в глобалното разделение на труда. В краткосрочен план Европейският съюз ще се сблъска със значителни икономически трудности, но стратегията на постепенно заместване на изкопаемите горива несъмнено ще направи Съюза икономически по-малко уязвим.
Украйна определено е страната, която е най-силно засегната от конфликта. И както продължаването на военните действия, така и бъдещото икономическо развитие на страната ще зависи от военно-икономическата помощ на Запада.
