Пламен ПЕТРОВ
Над 30 изследователи от 7 държави дискутираха проблемите на регионалната и международната сигурност.
В Черноморския регион вече половин година се води пълномащабна война, геополитическата поляризация се изостри до крайност, възникват нови рискове, свързани с рязко нарушаване на търговските потоци, със сигурността в най-голямата украинска атомна централа, с бежанската вълна и хуманитарната катастрофа в разрушените от руската армия градове. Всичко това придаде нови злободневност и важност на традиционната вече конференция по сигурността в Черноморския регион, организирана във Варна от американския Институт за евроатлантическа сигурност и Българското геополитическо дружество. На нея бяха представени над 30 доклада на участници от 7 държави. Амбицията на организаторите е те да бъдат публикувани в научен сборник.
Както винаги, най-много страсти разпали докладът на научния ръководител на конференцията проф. Джонатан Смит от Института за евроатлантическа сигурност. Неговата основна теза бе, че нападението на Русия срещу Украйна е фокусирало вниманието на Вашингтон върху Черноморския регион и върху руската заплаха, но това не е дългосрочно развитие, рано или късно САЩ отново ще сложат акцента на своята геополитика върху Китай и Източна Азия. Това произтича от обективни фактори – интензивният китайско-американски търговски обмен, нуждата да бъде защитаван съюзникът на Вашингтон Тайван, а също и от влиянието на различните етнически лобита върху външната политика на САЩ – китайското и индийското лоби в Америка са по-многобройни, по-единни и по-влиятелни от руското или украинското.
Още в началото на тази година американското разузнаване е разполагало със сигурни сведения, че Владимир Путин ще нареди нападение срещу Украйна, разбира се, без да се знае точната дата, отбеляза професор Смит. Вашингтон е отправил предупреждения към Москва да не предприема тази стъпка, но не е разполагал с други инструменти, за да предотврати войната. В крайна сметка нападението е дало възможност на
САЩ да утвърдят своето лидерство в западния лагер
и да укрепят неговото единство. След 24 февруари реакцията от двете страни на океана е била почти една и съща и синхронизирана, така бързо се стига до решението за сурови икономически санкции срещу Русия и за масирана военна подкрепа за украинската армия. Все пак в първите 2–3 седмици на войната западните държави изчакват да видят дали Украйна няма да рухне веднага. След като Киев отразява успешно първия удар, вече тръгват доставките на по-тежки оръжия.
Според професор Смит американският натиск върху Русия все пак има някакви граници, защото ако Москва се почувства притисната до ръба на пропастта, може да се стигне до употребата на тактическо ядрено оръжие. Вашингтон се стреми да ускори военната катастрофа на руската армия в Украйна, но не и да сменя властта в Кремъл. Поражението ще бъде страшен удар за Путин, но едва ли ще го извади от равновесие и ще го тласне към крайни стъпки. Ако има опасност за неговата власт, обаче радикалните варианти за действие съвсем не са изключени. Знак за това, че Вашингтон се стреми да не отива до край, е забраната американските оръжия да бъдат използвани от украинската армия за удари срещу руска територия, а също и скорошното решение на Белия дом да не включва Русия в списъка на държавите, подкрепящи тероризма. Въпреки това от САЩ никога няма да дойде предложение за сепаративен мир между Запада и Кремъл за сметка на някакви териториални жертви от страна на Украйна.
Противно на убеждението, че американската мощ е тръгнала на заник, лидерите във Вашингтон смятат, че страната им все още е абсолютен световен лидер и Русия просто е от друга, доста по-лека теглова категория в геополитиката.
Аз самата бях изненадана от сплотеността, с която Украйна посрещна руското нападение през февруари, заяви другият ключов докладчик на конференцията – проф. Татяна Маляренко, която е родом от Донецк, а в момента е изследовател в Университета на Регенсбург – Германия. Войната я заварва в Одеса – традиционно рускоезичен мултиетнически град. Там е имало известно недоволство срещу засиленото налагане на украинския език в обществения живот през последните години, но нападението и падащите в града ракети са страшен шок, който заличава всякакви открити или латентни симпатии към Русия.
Професор Маляренко обърна внимание на
украинската демографска и социална катастрофа,
предизвикана от войната. Страната и досега е била с ниска раждаемост, намаляващо население и висока емиграция, но в месеците след 24 февруари е напусната от над 7 млн. свои жители, а още толкова са изоставили домовете си и са вътрешно разселени в други украински градове и села. В резултат от войната над една трета от украинските граждани вече живеят на ново място. Мнозина от тези хора няма да се върнат по домовете си и след края на военния конфликт, особено, ако той продължи повече от година. Безвъзвратно загубен за Украйна човешки ресурс са тези над един милион души от окупираните територии, които са изселени доброволно или принудително в Русия. Така че, когато се стигне до следвоенното възстановяване на страната, проблем ще бъде липсата на хора, а не на пари – тях Западът е готов да ги осигури.
На деликатната позиция на Турция в руско-украинския конфликт бе посветен докладът на доцент Мехмед Акташ от Северноанадолския университет. Според него войната в Украйна е най-голямото външнополитическо изпитание в цялото управление на Реджеп Тайип Ердоган и от начина, по който той ще се справи, зависи и изходът на президентските и парламентарните избори в страната, насрочени за 18 юни 2023 г. През тази година
турската външна политика е претърпяла „караденизация“
(от турското име на Черно море – Кара дениз), след като Сирия, Кавказ и Иран са останали на втори план за сметка на Русия и Украйна. Анкара се стреми да се позиционира като незаобиколим посредник между Москва и Киев. В същото време Турция се оказва единствената страна от НАТО, която има някакви лостове за влияние върху Русия. Затова войната е подчертала ползата от това Северноатлантическият алианс да има такъв член като Турция. Освен това в Брюксел и Вашингтон отново са преоткрили простата истина, че Турция е единствената страна от НАТО в Черноморския регион, която разполага с реална военна мощ, съпоставима с тази на Русия. Именно на това преоткриване на своенравния анадолски съюзник доцент Акташ отдава известното затопляне на отношенията между Анкара и Вашингтон в последно време.
Турция се стреми да крепи сложния баланс в отношенията си с двете воюващи държави. Украйна получава турски дронове „Байрактар“ и уверенията на Анкара, че Крим е украински, а Москва цени отказа на Ердоган да подкрепи антируските санкции и възможността за интензивна търговия с Турция. Доцент Акташ вижда за своята страна роля на бъдещ хъб за руския газ, след като бъдат затворени всички други маршрути, по които досега „Газпром“ реализираше своя износ за страните от ЕС.
Интересен поглед за влиянието на войната в Украйна върху
позициите на Русия в Кавказкия регион
представи д-р Петер Мейстер от германския Институт за изследване на Южен Кавказ. Според него заетостта на Москва в конфликта с Украйна отваря поле за повече самостоятелни и по-резки действия на регионалните геополитически играчи. С това се обясняват засилените опити на Азербайджан да стесни още повече обхвата на територията, контролирана от арменците в областта Нагорни Карабах, в която в края на 2020 г. бяха разположени руски миротворци. В същото време и в самата Армения има засилване на антируските настроения. Европейският съюз се опитва да се възползва от това и да изземе от Москва посредническата роля в арменско-азербайджанския конфликт. По-специален случай е Грузия. Макар и смятана за най-антируски настроената държава в Южен Кавказ, тя не се присъедини към санкциите срещу Москва. Според д-р Мейстер това се дължи най-вече на факта, че Грузия веднъж вече се е опарила във войната с Русия през 2008 г. и сега се опасява, че ако забоксува в Украйна, руската агресия може да тръгне в южна посока към грузинска територия.
В крайна сметка участниците в конференцията се обединиха около един песимистичен извод – войната на Русия срещу Украйна няма да приключи скоро. Този конфликт ще има драматични последици върху разместването на геополитическите пластове в Черноморския регион.
