Автор: Валерия Тодорова
Интерес, взаимно уважение, категорични симпатии и приятелски чувства се превърнаха в част от проект, който осъществи „срещата” между Професионалната природоматематическа гимназия (ППМГ) „Добри Чинтулов“ и Центъра за подготовка на специалисти (ЦПС) в Сливен. И двете страни са категорични, че тази „среща” си заслужава своето стойностно и осмислено продължение.
По националната програма на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната „Изучаване и съхраняване на традициите и историята на Българската армия“ екип от ППМГ осъществи своя одобрен проект. Част от него са срещите и разговорите на учениците с представители на ЦПС. Във връзка с това директорът на ППМГ Марияна Милева посочва: „Инициативата се реализира със съдействието на генерал-майор Михаил Попов, командир на Сухопътните войски и възпитаник на гимназията. Екипът получи подкрепа и от командира на ЦПС полковник Любомир Вачев“. Г-жа Милева уточнява, че интервютата с петимата военнослужещи са една от основните дейности, реализирани по проекта, а целта на целия проект е да провокира по-висок интерес към историята на Българската армия, към военни специалности и профили и да формира по-висока степен на гражданска отговорност сред подрастващите. Тя изтъква, че гимназия „Добри Чинтулов“ е единственото училище в област Сливен, което работи по тази инициатива.
Мотивът да се кандидатства по проекта е провокиран и от факта, че ППМГ „Добри Чинтулов“ е училище със 144-годишна история.
Точно в това училище, носещо възрожденския дух, през есента на 1878 г. се създават първите юнашки чети от ученици на гимназията, които дават знания и умения във военното дело, а в основата е любовта към родното и към свободата. Г-жа Милева прибавя: „По време на цялото си съществуване училището е свързано с Българската армия: Тук учат младежи, които после завършват престижни военни училища и заемат високи военни постове в армейската йерархия; във войните участват учители от гимназията, четирима от които загиват. От 2007 г. към гимназията е създадена представителна формация – „Чинтулова чета“, която има многобройни участия в тържествени ритуали по повод на национални празници, в зари-проверки, в походи по стъпките на бележити личности от българската история. Отношението към всеки факт, свързан с Българската армия, за всеки учител и ученик от гимназията е въпрос на традиция и на себеразпознаване в това да осъзнаваш, че си част от тази традиция”.
Фото авторът
Още с първото идване на екипа от ученици и с първата им среща с командира на ЦПС полковник Любомир Вачев всичко това пролича,
В лицето на учениците командирът приветства истински приятели на армията, които имат мотивирано отношение към необходимостта от добро образование, начертани перспективи за своето бъдеще, осъзната социална отговорност. И макар полковник Вачев да има своя опит от участия в мисии и обучения, предпочете да даде възможност на интервюиращите да се срещнат и разговарят с други представители на формированието. Пожела успешна работа и нови бъдещи срещи, бъдещи инициативи и съвместни дейности. Продължението на този първи контакт не закъсня – интервютата ще бъдат включени в отделна книга, чрез която се представя проектът, както посочиха от гимназията.
Интервютата направиха учениците Милиа Петрова, Милица Лазарова и Иван-Александър Гуглев с ръководител Алеко Стойчев, учител по история и цивилизации в гимназията. Те посетиха ЦПС, срещнаха се и разговаряха с участници в мисии на Българската армия. Прозвучаха въпроси за избора на професия, за настоящето на Българската армия, за участието в мисии, за трудностите, опасностите, предизвикателствата и преодоляването им, като всеки отговор е фрагмент от една обща картина.
Полковник Ивайло Иванов, началник-щаб на ЦПС: „Участвал съм в четири операции по поддържане на мира в различен формат. До каква степен една мисия е тежка зависи от няколко фактора: от района на операцията, от климатичните особености, от естеството на изпълняваните задачи, от нивото на заплахата, от отговорностите, които поемаш с мисията. От друга страна, самите предварителна подготовка и организация определят това, доколко една мисия ще бъде трудна. Когато има добре сработен колектив, когато планираната подготовка е премината в пълен обем, когато има необходимото ресурсно осигуряване за изпълнение на задачите, когато бойният дух и моралът са на достатъчно високо ниво, защото това е много важно за изпълнение на задачите, тогава и самата мисия преминава малко по-лесно и ефективността на изпълнение на задачите е по-висока“.
Подполковник Величка Неделчева е началник на Отделение „Личен състав“ в ЦПС. Участвала е в три мисии, има много натрупан опит като офицер, но срещата с учениците се оказа вълнуващо събитие, изпълнено с позитивни мисли и приятелски чувства. На въпроса, дали българите са дисциплинирани войници, подполковник Неделчева посочва: „Българските военнослужещи на мисия са дисциплинирани. Спазват се всички правила. Всичко е в цикъл на постоянно наблюдение и на обратна връзка. В една база е ясно кой е комендант на базата, кой е кмет на базата, кой за какво отговаря. Правят се периодични срещи, има ясно разпределение на отговорности. И в частите, в които са участвали, няма неизпълнение на задачи, няма порицание за български миротворци“.
Ефрейтор Даниела Русева има участие в една мисия в Босна и Херцеговина през 2009 г. Наред със служебните задължения, които е имала, откроява и един специален за нея момент, който е останал незабравим: „По време на мисията всяка нация си организираше ден на нацията и тъй като аз съм народна певица, заедно с един колега, който е кавалджия, трябваше да представим нацията. И представихме България чрез традиции, изкуство, музика, танци.“
Евгения Йорданова, психолог в ЦПС, споделя: „Не съм имала намерение да ставам военен психолог. Работих най-напред като педагогически съветник в училище. Обявиха свободно място за психолог в армията, кандидатствах и ме приеха. Доста шоково беше в началото. Първата година ми беше много трудно, но всъщност заобичах работата си. Имам участие в две мисии в Сараево. Конфликтът там бе на етническа и религиозна основа. Имаше много драматични истории за това, как е започнала войната, имаше трудни моменти, в които по всичко се стреляше на улицата независимо от това дали там е босненец, или сърбин“.
Ангел Вълев е бил до 2012 г. военнослужещ от сержантския състав на Българската армия. Участвал е през 1993 г. с втория контингент в мироопазващата мисия в Камбоджа под егидата на ООН. По-късно е участвал и в мисия в Ирак. „Когато си подготвен физически и психически, трудно можеш да кажеш, че има тежка мисия. Моето мнение е, че всички ние, които отиваме на мисиите, вършим една и съща работа, но всеки човек нещата ги преживява по свой начин и на всеки от нас времето му по време на мисия преминава различно“, споделя Ангел Вълев.
