Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Веят ли нови ветрове между София и Скопие?

[post-views]
Веят ли нови ветрове между София и Скопие?

На третата година от своя петгодишен мандат президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски все пак реши да дойде в София. Щял да участва в международна проява за старта на интерконектора с Гърция. Той използва тази стара дипломатическа хитрост хем да се види с Радев, хем да не изглежда, че е стигнал дотам да му гостува лично и официално.
Президентът на Северна Македония вече подхвана четвъртата година на своя първи мандат като държавен глава и няма никакво съмнение, че негласно започна да се държи като кандидат за още пет години в резиденцията под хълма Водно в Скопие. Било още далеч до президентския вот през 2024 г., казват някои край Вардар, вероятно за да спестят определени критики към Пендаровски за някои негови противоречиви политически ходове. Нищо подобно – всяка акция на сегашния държавен глава е премерена до степен да подсказва, че той гледа на нея като на част от дълга предизборна президентска кампания, която вече стартира.

Няма никакво значение, че отсрещната страна в лицето на опозиционната ВМРО–ДПМНЕ все още няма кандидат за поста на държавния глава, който да се противопостави на Пендаровски. Там са заети с това да искат и настояват за предсрочни парламентарни избори, с които да изхвърлят от властта правителството на социалдемократа Димитър Ковачевски. Толкова са обсебени от тази идея, че с цел да повишат още повече общественото настроение задвижиха процедурата за провеждане на референдум, с който искат да денонсират Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между Република Македония и България, подписан на 1 август 2017 г. от тогавашните премиери на двете страни Зоран Заев и Бойко Борисов. Опасен ход, вредна, дори катастрофална идея от страна на опозицията, гледана от перспективата на Северна Македония за членство в Европейския съюз. В Брюксел също се намръщиха и дадоха ясно да се разбере, че тая няма да стане и че предложението за референдум за денонсиране на Договора с България няма да мине.

Талат Джафери е категоричен, че за него е важна конституцията, а не партийният интерес

Но иначе, ако разположим това предложение в координатната система на острата вътрешнополитическа борба в страната и го анализираме от тактическа гледна точка, то може да се окаже полезно в две посоки. Полезно за ВМРО–ДПМНЕ, разбира се. От една страна, ако цялата процедура бъде завършена и наистина гражданите на Северна Македония бъдат поканени пред урните на референдум, това ще е важен политически успех за организаторите. Независимо какъв ще бъде резултатът от допитването. Но от друга страна, ако това не се случи, а то може да не се случи само с намеса в процедурата от страна на властите, това ще е нов пропаганден коз на опозицията да обвини Ковачевски и неговите министри в страх от истината. Истината за какво? Ами, за отношенията на Скопие със София, казано накратко. Като че ли има кой знае какво да се крие и да се разкрива, след като всички документи, свързани с предложението на френското председателство, излязоха на бял свят. В това число бе публикувано и становището на Съвместната комисия за история и образование между двете държави, отлежало цели 3 години и чак сега станало публично известно. Когато му дойде времето, както се казва.

Председателят на парламента Талат Джафери прекъсна процедурата, отхвърляйки предложението за дебат в Собранието за референдума, позовавайки се на конституцията на държавата. Референдум май че няма да има, но пък критиките срещу Джафери заваляха от страна на опозицията. Неговите аргументи не били основателни, тълкуването на основния закон било едностранчиво, щели да се обърнат към Конституционния съд и т. н. Доколкото познавам Джафери, той няма да промени мнението си и няма да включи предложението на ВМРО–ДПМНЕ за референдум в дневния ред на парламента.

Някогашният офицер от югоармията, след това бунтовнически командир на Армията за национално освобождение от конфликта през 2001 г., за известно време и министър на отбраната на страната си, е човек, който напълно се покрива с представата за „беса”. Това е албанското понятие за чест и за удържане на дадената дума, която е висша проява на благородство сред албанската етническа общност и сред албанците изобщо. Щом е казал „не”, значи ще бъде „не”. И да не забравяме – Талат Джафери влезе в политиката и толкова години се задържа в нея, идвайки от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) на някогашния бунтовнически лидер Али Ахмети. Неговото избиране за председател на парламента в Скопие бе причина да се случи онази проява на масово насилие, когато група симпатизанти на ВМРО–ДПМНЕ навлезе в сградата на Собранието в центъра на Скопие. Стигна се до физическо малтретиране над отделни депутати от тогавашната опозиция, в това число и над нейния лидер Зоран Заев, станал след това премиер на страната. Помните – нощта на кървавите глави от 27 април 2017 г., кадри от която обиколиха света и дадоха непосредствена представа за начина, по който при съседите разбират демокрацията. По-скоро, как не я разбират. Но сега, когато бившият командир от АНО вече се стабилизира на поста си като спикер на парламента, в отговор на критиките, че обслужва интересите на ДСИ, а и на цялата албанска общност, Джафери отговори ясно и категорично, че не позволява на никого да му дава съвети как да постъпва. И че не обслужва ничии интереси, а се държи като първи сред равните с останали депутати и за него е важна конституцията, а не партийният интерес.

В подобни случаи винаги съм се изкушавал да кажа, че ако има устойчиви принципи в политическия живот на Северна Македония от нейната независимост преди 30 години до днес, това е правилото, че без албанците и техните партии нищо важно в държавата не може да се случи. Още когато ВМРО–ДПМНЕ лансира публично идеята за референдум, с който да се денонсира договорът с България, лидерът на ДСИ Али Ахмети я отхвърли. Роденият в с. Заяс край Кичево в западната част на страната, Ахмети може и да не ходи редовно на заседанията на парламента, може да си стои повече време в централата на партията в Мала речица, квартал на Тетово.

Но когато дойде време за сериозни политически решения, Али Ахмети изразява открито позицията си. С него се съобразяват дори лидерите на партиите на албанците, които са в опозиция на ДСИ, а тя е коалиционен партньор на управляващите социалдемократи на премиера Димитър Ковачевски. Но и това опозиционно чувство се проявява само тогава, когато не се засягат стратегически интереси на албанците в държавата, които винаги са били артикулирани ясно и публично. А те са Република Северна Македония да върви по евроатлантическия път за пълноправно членство в НАТО и в Европейския съюз. Принадлежността към Алианса вече е факт, остава втората важна цел – ЕС. (Да не забравяме, че тъкмо Талат Джафери бе у нас в София, когато Народното събрание гласува ратификацията на Протокола за членството на Северна Македония в НАТО). И всеки опит реализацията на тази цел да се постави под съмнение, дори и минимално, е знак за остра реакция с всички възможни законови средства от партиите на албанците, независимо дали са управляващи, или са в опозиция. Така се гони осъществяването на националната идея, особено когато имаш своя Пиемонт в лицето на Албания. Така че ако това ви харесва, позицията на Талат Джафери против референдума за денонсирането на Договора с България може да е лична или институционална, но във всеки случай тя е израз на общото разбиране на албанската етническа общност в страната, че той е основополагащ на новата ситуация на надежда и на отворен път към пълноправно членство в ЕС. И затова не бива да се пипа.

И понеже започнахме с президента Пендаровски, предлагам да завършим с него. Той пък нарече идеята за референдум против българизацията на Северна Македония „мистификация на опозицията”. Ако нещо обаче не ни е ясно, имаме шанса да го чуем у нас на 1 октомври.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Костадин Филипов

Най-ново

Единична публикация

Избрани