Джорджа Мелони вероятно ще запази подкрепата за Украйна и за курса на НАТО.
„Аз съм Джорджа. Жена съм. Майка съм. Християнка съм.“ Така се представя 45-годишната Джорджа Мелони, която е почти сигурният бъдещ министър-председател на Италия. Нейната партия „Италиански братя“ е водещият играч в четирипартийната дясна коалиция, спечелила убедително парламентарните избори, проведени в неделя. В нея е „вечният“ Силвио Берлускони с неговото движение „Напред Италия“, партията „Лига“ (бивша „Северна лига“) на Матео Салвини и още една съвсем малка формация. Парадоксът е, че преди около 20 години Джорджа Мелони получава първият си значим пост в управлението на страната – министър на младежта, именно в едно от правителствата на Берлускони. Тогава той е неин политически ментор, а сега ще трябва да се задоволи с ролята на младши съюзник.
Крайно дясно или твърдо дясно?
„Италиански братя“ е дясна консервативна партия, която залага на традиционните ценности. До известна степен тя е възприемана като наследник на италианските неофашисти, защото в миналото Мелони е била активистка на Националния алианс, който пък произлиза от Италианско социално движение, възглавявано от внучката на фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Днес обаче „Италиански братя“ не смята да следва примера на Мусолини и да прави революция в държавното устройство. Дневният ред на партията е типичен за всички консервативни формации в Европа: ограничаване на имигрантския поток към Италия; негативно отношение към абортите (но без искане за пълната им забрана) и към възможността за осиновяване на деца от еднополови двойки, упование в религията и Католическата църква. Или, както някой остроумно отбеляза, „Италиански братя“ са по-скоро hard right (твърдо дясно), отколкото far right (крайно дясно).
Политическите наблюдатели се интересуват най-вече от причините за възхода на Мелони. На предишните избори през 2018 г. нейната партия взе само 4% от гласовете, а сега се изстреля до първото място с 26%. Едно от обясненията е, че Мелони е много последователна в своите възгледи и отказа да прави компромиси, за да влезе в управлението. През последния мандат на италианския парламент се смениха 3 правителства – 2 на Джузепе Конте и едно на Марио Драги. Преди да стане премиер Конте бе уважаван юрист, а Драги – шеф на Европейската централна банка. И двамата бяха възприемани като технократи, компромисни фигури за пъстрата коалиция от партии, която стоеше зад техните правителства. Така „Италиански братя“ остана единствената значима опозиционна сила и сега упоритостта и търпението на Мелони са възнаградени – Италия ще има за премиер ярка политическа фигура, а не технократ.
Джорджа Мелони се позиционира като „политик от народа“, за което помага и нейната биография. Тя израства в небогато семейство в покрайнините на Рим, не е учила в университет, в политиката влиза още в тийнейджърска възраст. Живее без брак с журналист от медия „Империята на Берлускони“, двамата имат и дете. Това не е много съзвучно с консервативните ценности, но пък е типично за милиони италианци. Лидерката на „Италиански братя“ водеше активна кампания и в най-бедните райони на страната, не се държи високомерно и е готова да общува с всеки.
Триумфът на италианската десница донякъде се дължи и на избирателната система на страната, която дава допълнителна тежест на победителите във вота. Така дясната коалиция ще има 237 от общо 400 депутати в долната камара на парламента, макар че получи по-малко от половината от гласовете – 43,8%. За левицата, водена от Демократическата партия на Енрико Лета, остават 85 депутатски места, а победителят от предишния вот – популистката формация „Пет звезди“, сега ще има 52.
В търсене на най–малкия общ знаменател
Джорджа Мелони ще бъде първата жена, която застава начело на Италия. Мнозина наблюдатели предричат на нейното правителство пълен мандат, макар че италианската политика е пословична със своята нестабилност. Кабинетът на Мелони ще бъде 20-и за последните 30 години, а за 76-те следвоенни години в страната са се сменили 67 правителства.
Това, което е ясно, е че за новата управленска коалиция в Рим ще бъде по-лесно да намери най-малкия общ знаменател между програмите на съставляващите я партии, отколкото бе досега при шарените мнозинства, крепящи кабинетите на Конте и на Драги. А трябва да се има предвид, че управлението на Италия е дейност, изискваща висш пилотаж в политиката. Третата по-големи икономики в Евросъюза има множество проблеми. Над нея тегне огромен държавен дълг от 150% от БВП. Икономистите се опасяват, че Италия може да стане „новата Гърция“ в ЕС и да се изправи на ръба на фалита. Така че бюджетната дисциплина ще е неизбежен императив и за следващото правителство на страната, нищо че то няма да бъде оглавявано от банкер като Драги. Освен това италианците са най-застарялата нация в Европа – 24% от населението са над 65-годишна възраст. Запазват се и тежките диспропорции между благосъстоянието в Северна и Южна Италия. Впрочем в бедните южни райони на страната партията „5 звезди“ остана първа сила и на тези избори.
Първата задача на новото правителство ще бъде да изготви държавния бюджет за 2023 г. Матео Салвини призовава за увеличение на дефицита с 30 млрд. евро, за да бъдат предпазени семействата и бизнесът от нарастващите разходи за енергия, но Мелони се противопостави на това, призовавайки за „предпазливост“ с публичните финанси.
Пенсионерът милиардер Берлускони пък иска минималната пенсия да бъде повишена до 1000 евро на месец, което също може да взриви бюджета. Ключово ще бъде решението какво да се прави с въведения през 2019 г. по настояване на „5 звезди“ т.нар. граждански доход, който осигурява по 780 евро на месец за бедни и безработни италианци. В предизборната програма на „Италиански братя“ пишеше, че тези плащания трябва да бъдат премахнати, но в последните дни Мелони смекчи тона по тази тема.
Тревогите на Брюксел
С най-голям интерес обаче ще бъде следена външната политика на бъдещото италианско правителство и особено отношенията с Европейската комисия и институциите на ЕС. Италия е най-големият бенефициент по т.нар. планове за възстановяване и устойчивост, за нея от Брюксел са заделили 192 млрд. евро (за сравнение – по този план за България са предвидени 12 млрд. лв.). Получаването на тази сума обаче не е безусловно. В Брюксел има опасения, че новото правителство в Рим може да наруши финансовата дисциплина.
Освен това в ЕС гледат с тревога към бъдещото правителство на Мелони, защото то може да даде рамо на Унгария в нейните спорове с Брюксел по въпроса за върховенството на демокрацията. Преди няколко седмици евродепутатите от „Италиански братя“ гласуваха срещу резолюцията на Европарламента, определила Унгария като „хибриден режим на електорална автокрация“. Унгарският премиер Виктор Орбан вече изрази задоволството си от победата на десницата на изборите в Италия.
Ще има ли пропутински завой?
Другата гореща тема, която ангажира вниманието на ЕС, разбира се, е войната в Украйна. Тук интригата е, че две от трите ключови партии в задаващата се управленски коалиция в Рим в миналото са изразявали симпатии и респект към Путин. През миналата седмица Берлускони в типичния му небрежен стил каза, че руският президент е нахлул в Украйна, за да установи там „правителство от прилични хора“. След това обаче бе принуден да се поправи и да каже, че агресията срещу Украйна е „необоснована и неприемлива“. Матео Салвини пък е изказвал скептицизъм относно смисъла от санкциите срещу Русия. Гръмна и скандал за руско финансиране на неговата „Лига“.
Всички страхове за пропутински завой в италианската външна политика обаче засега са туширани от позицията на Джорджа Мелони. Тя се изказва категорично в подкрепа на твърдата линия срещу Москва и обещава, че Италия ще продължи да изпраща оръжия на Украйна. Президентът Зеленски вече я поздрави с изборната победа, а тя му отговори в „Туитър“: „Вие знаете, че можете да разчитате на нашата вярна подкрепа в борбата за свобода на украинския народ. Останете силни и запазете своята вяра непоколебима!“. Разбира се, „Италиански братя“ не могат да поемат всички ресори в бъдещото правителство, все още не се знае в чии ръце ще бъде външното министерство, но едва ли може да очакваме рязък проруски и антиевропейски завой на Рим. А това е важно и за България, защото именно Италия е водещата страна в многонационалната бойна група на НАТО, формирана на наша територия.
