Паун Бананов – славният командир на Лейбгвардейския конен полк

Автор: доц. д-р Стоян НИКОЛОВ, Военна академия ,,Г. С. Раковски“

Генерал-майор Паун Илиев Бананов е сред забравените от мнозина герои и незаслужено е познат само на военните историци.
Паун Илиев Бананов е роден на 1 март 1868 г. в Лясковец, тогава в пределите на Османската империя. Родът Бананови от този буден български град дава няколко български офицери до 1944 г. Учи във Варненската мъжка гимназия към 1885 г., но в хода на Съединението на Княжество България и Източна Румелия и неговата въоръжена защита без знанието на своите родители
гимназистът постъпва като доброволец в Сандровската чета. Взема участие в боевете при Белоградчик на 4, 5 и 6 ноември и на 14 и 15 ноември при Акчар и Гайтанци в състава на Северния отряд в Сръбско-българската война 1885 г. Като участник във войната получава своето първо военно отличие – награден е с възпоменателния медал за нея.

Паун Бананов завършва гимназията през 1886 г., след което за кратко е учител в Горна Оряховица през учебната 1886–1887 г. Постъпва във Военното училище в София и го завършва през 1889 г. Произведеният на 18 май подпоручик Бананов получава назначение като младши офицер в 1-ви конен полк в София. През следващата година завършва курс по пионерно дело, след което е назначен за ковчежник в полка. Произведеният на 1 януари 1893 г. в поручик Бананов завършва Висшия офицерски курс към Военното училище през 1895 г., командир е на конно-пионерния взвод от 1898 г., а след повишението от първия януарски ден на 1900 г. в ротмистър (капитан) е преназначен на длъжност старши офицер в полка. През 1901 г. е командирован в руската столица Санкт Петербург, където завършва Офицерската кавалерийска школа през 1904 г., след което има едногодишен стаж в руския 24-ти драгунски Лубенски полк.
След завръщането си в Княжеството е назначен за командир на ескадрон в 4-ти конен полк в Ямбол. От началото на 1906 г. новопроизведеният майор е инструктор по езда в Кавалерийската школа в София. Това е признание за неговите професионални умения и педагогически качества, тъй като именно в тази школа се осъществява надграждането в конното дело на подофицери, младши и старши офицери. От 1909 г. е командир на ескадрон в Лейбгвардейския на Негово Величество конен полк, а от май 1912 г. е домакин на полка.

В хода на Балканската война 1912–1913 г. е и командир на допълващия ескадрон в полка, който има за задача да посрещне и организира запасните чинове, да ги облече, въоръжи и снабди с коне, след което се изпращат за попълване на заминалите за фронта ескадрони. Той е на пряко подчинение на Главната квартира, като изпълнява охранителна и караулна служба. От началото на 1913 г. ескадронът временно е прехвърлен в района на Ортакьой (Ивайловград), където чрез патрулиране охранява и опазва обществения ред.
В деня след подписването на Лондонския мирен договор на 17 май 1913 г. е произведен в подполковник и от 23 септември 1913 г. е
командир на най-престижната българска войскова единица
взела участие във всички войни на Третата българска държава – лейбгвардейският конен полк. През ноември 1913 г. посреща първите новобранци, на които се предава натрупаният боен опит от Балканските войни. През юни 1914 г. в полка е поставена възпоминателна мраморна плоча с изсечените имена на падналите пред олтара на Отечеството 16 гвардейци и подполковник Бананов заповядва три пъти в годината: 5 октомври – обявяването на Балканската война, 13 март – победоносното влизане на полка в Одрин, и 24 юни – боят при вр. Букова глава, да се провежда тържествена вечерна проверка, на която да се извикват поред имената на загиналите герои.

В хода на мобилизацията през септември 1915 г. Лейбгвардейският полк пристига в Трън и заедно с 1-ви конен полк сформират 1-ва конна бригада. Подполковник Бананов с командирите на ескадрони извършват рекогносцировка на местността около Букова глава в навечерието на участието на България в Първата световна война. Ръководи средната група на бригадата и придадените към нея части, която трябва да притисне противника към Власинското блато и да прегради пътя му към Сурдулица. Лично повежда атаката на Лейбгвардейския полк след овладяването на Власинската митница, в резултат на която дружините на 26-и Пернишки пехотен полк безпрепятствено овладяват силно укрепената сръбска позиция на Букова глава. Инициативата на подполковник Бананов довежда до единствената по рода си в историята на българската конница конна атака в силно пресечена планинско-гориста местност,
срещу здраво заета позиция и открива възможност за осъществяване на маньовър от оперативен мащаб с излаз на българските войски в долината на р. Българска Морава. Затова получава благодарствена телеграма от цар Фердинанд I. Ръководи последващия отбранителен бой, след което повежда настъплението на полка към Враня, вр. Копиляк и вр. Елача.

В края на октомври 1915 г. Лейбгвардейският полк пленява и обоза на сръбската Моравска дивизия. През ноември настъпва в посока планините Велика и Жеговица, а впоследствие и Прищина. На 16 ноември полкът влиза в Призрен, след което преминава в пряко подчинение на Щаба на Действащата армия. Лейбгвардейският конен полк на 5 януари 1916 г. участва в парада и прегледа на войските в Ниш, като неговият командир получава високо германско отличие. От 30 май 1916 г. Паун Бананов е повишен в полковник.

Лейбгвардейският полк участва в освобождението на Добруджа в състава на 1-ва конна дивизия, командвана от генерал-майор Иван Колев. На 2 септември 1916 г. повежда авангарда на средната колона на дивизията и участва в боя при Куртбунар (Тервел). На следващия ден полковник Бананов командва полка в сечащите атаки при Кочмар срещу части на румънската 6-а сборна бригада. В решителния ден на бойните действия при Добрич – 7 септември, българската конница принуждава противника да премине в бягство.
При настъплението към Кобадинската позиция гвардейците успешно воюват срещу руски драгуни. На 21 септември Паун Бананов е сред командирите, умело ръководили поверените си части за славната победа при Мустафа Ачи. В дните 1–3 октомври при кота 90 противникът извършва поредица от кърваво отбити атаки, като полковник Бананов лично повежда полка, за да запуши пробива, получил се при отстъплението на 25-а турска дивизия. В последвалите боеве на 6 октомври при Первелий е контузен в гърба от парче граната. Командва десния подучастък на Конната дивизия при пробива на Кобадинската позиция, след което и отряда, овладял Хърсово. Полковник Бананов е назначен за командир на 5-а конна бригада и на 7 декември се сбогува със своите храбри гвардейци. Бригадата е прехвърлена през 1918 г. в Македония, а след края на войната е командир на сборна конна бригада, дислоцирана в Ямбол и Харманли. През 1919 г. Паун Бананов е началник-щаб на Кавалерийската инспекция и на 1 декември 1919 г.
достига върха в професионалното си развитие като конен офицер, като е назначен за инспектор на кавалерията. През декември 1920 г. е произведен в генерал-майор, след което преминава в запаса.

Жененият с три деца достоен офицер през продължилата си над три десетилетия служба е награден с множество български и чужди отличия. От 10 април 1930 г. е зачислен в Народното опълчение поради навършване на 60-годишна възраст, като в следващите над десет години се отдава на изследователска и научна дейност. През 1930 г. чрез дружеството ,,Жокей клуб“ в София издава книгата ,,Коневъдство и конен спорт“, като има и публикации на страниците на списанията ,,Българска военна мисъл“, ,,Военен журнал“ и ,,Кавалерийска мисъл“.
В чест на славния командир на конницата през 1942 г. село Меше махле в Тутраканско е преименувано на Полковник Бананово. То запазва това има до 1951 г., когато става Дъбравица.