Западът трябва да слуша внимателно, когато руският президент Владимир Путин говори за използване на ядрени оръжия, но в същото време не бива да забравя, че за него е по-полезно да заплашва с употребата им, отколкото наистина да ги използва, заяви командващият въоръжените сили на Норвегия генерал Ейрик Кристоферсен, цитиран от Ройтерс.
Той каза това преди ядрени учения на НАТО тази седмица. Русия планира скоро да проведе аналогични маневри.
Норвегия е част от НАТО и граничи с Русия в Арктика. Руският президент и висши служители многократно заплашиха да използват ядрени оръжия за защита на страната.
„Първо, трябва да слушаме какво казва (Путин)“, заяви Кристоферсен в интервю. „Второ, няма причина той да използва ядрени оръжия… Няма заплаха за екзистенциалната сигурност на Русия. Така че той няма причина да ги използва“, допълни в същото време командващият норвежките въоръжени сили.
За Путин заплахата от използване на ядрени оръжия „е по-ценна, отколкото ако той наистина ги използва“, каза Кристоферсен. „Тогава тя губи голяма част от стойността си. Става въпрос за възпиране, както беше по време на Студената война. Целта е да се гарантира, че Русия има тази възможност, и да покаже на нас, останалия свят, че може да го направи“, добави висшият норвежки военен.
В отговор на въпрос дали смята, че Русия е по-склонна да използва ядрени оръжия от преди, Кристоферсен заяви, че Путин следва руската доктрина за използване на ядрени оръжия, когато „самото съществуване“ на страната е изложено на риск.
„Той следва своята доктрина. Така че, ако има ядрена атака срещу Русия, определено. Ако има екзистенциална заплаха за Русия, определено“, заяви той.
В Арктика е базиран руският Северен флот – ключовата ѝ бойна сила в региона, която отговаря за руския капацитет за нанасяне на втори ядрен удар – способността ѝ да отговори на ядрена атака, използвайки собствените си ядрени оръжия срещу нападателя.
Русия проведе учения на своите сили за ядрено възпиране на 19 февруари – пет дни преди да нахлуе в Украйна, припомни генералът. „Обикновено го правят през есента… това, разбира се, беше сигнал“, каза той. „За Русия относителното значение на силите за ядрено възпиране нарасна, предвид продължаващата война в Украйна“, добави Кристоферсен.
След началото на инвазията на 24 февруари Русия съкрати сухопътните си сили в Арктика, за да изпрати част от тях в Украйна, знаейки, че това не я излага на голям риск, каза норвежкият генерал. „(Путин) може да премести всичките си сухопътни сили далеч от цялата източна граница на НАТО и да ги използва в Украйна, без да се страхува, че ще бъде нападнат, защото знае, че НАТО не е заплаха за Русия“, подчерта Кристоферсен. Според него тези сили са претърпели тежки загуби в личен състав и оборудване, каза той.
„Вече не виждаме никакъв капацитет за сформиране на батальонна бойна група“, използват се бойни групи с размер на рота, подчерта Кристоферсен.
Една рота включва около 200 военнослужещи, а батальонът – обикновено приблизително 1000 души.
Кристоферсен обаче подчерта, че Русия може бързо да възстанови сухопътните си сили, като се има предвид, че обучава около 250 000 наборници всяка година.
„Ако се върнете само четири години назад, това са един милион войници, и те все още са, от моя гледна точка, съвсем наскоро обучени“, посочи той.
Източник: bta.bg
