Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Дезинфорадар; Две години война, две години информационна агресия

[post-views]
Дезинфорадар; Две години война, две години информационна агресия

Кремъл зачиства медийното поле в навечерието на президентските избори

24 февруари беше мрачен ден, отбелязващ две години от пълномащабната агресивна война на Русия срещу Украйна. Успоредно с бойните действия на фронта вървеше руската кибер и хибридна кампания, пропита с дезинформация и манипулация. С тези въвеждащи думи започва редовният седмичен доклад на групата с борба с фалшивите новини към Европейската служба за външно действие.

10 години отричане и избирателно мълчание

Дезинфорадар; Две години война, две години информационна агресия
Преди 10 години агресията на Русия срещу Украйна започна с появата на „зелените човечета“ (руски войници без опознавателни знаци) на полуостров Крим

Наистина не са само две години. В интерес на истината кампанията на Москва започна още преди 10 години в края на февруари 2014 г. Тогава „малки зелени човечета“, облечени в униформи, без опознавателни знаци, кацнаха по въздух и акостираха по море на полуостров Крим. Анексията в диктаторски стил беше бърза: местни „избори“, проведени под дулата на оръжието, отвлечен „парламент“ в Севастопол, който искаше обединение, и накрая парламентът в Москва влезе в ролята на гумен печат, за да потвърди заграбването на полуострова. Този дълъг конституционен процес с тежки последствия беше преминат на бегом за по-малко от 20 дни. Прокремълски гласове и експерти продължават да отделят много упорита енергия за насърчаване на твърдението, че поглъщането е бил прекрасен, добре обмислен и демократичен процес. Нашата база данни съдържа повече от 2200 примера, с Крим като централна тема.

След това последваха военните сблъсъци в Донбас през пролетта на 2014 г. До лято на същата година всички вече можеха да видят, че войната се ръководи от Русия. Москва обаче играеше на отричане и избирателно мълчание.

Събитията в събота, 24 февруари т. г., отразяват тези предишни развития. Руските държавни медии почерпиха зрителите с репортажи, показващи как министърът на отбраната Сергей Шойгу посещава военни части, съчетани със снимки на украински военнопленници, смъртта на съдия от руския Върховен съд и – разбира се – широко отразяване на демонстрации на фермери във Франция, с тежки инсинуация, че Париж е обречен. Руските държавни медии създават подобна на балон паралелна реалност, която показва уж безкрайни успехи, докато техните собствени военни загуби, като самолети, например остават неспоменати. Всъщност в Москва е престъпно да се съобщава за руски загуби във войната.

Както посочихме миналата седмица, смъртта на Алексей Навални илюстрира същия модел. Появяват се оскъдни или много кратки отчети. След това конспирации за произведени на Запад ваксини срещу COVID, които били причинили смърт опозиционера, обхващат дискурса, изпълвайки целия разказ на този сюжет.

Към изборите: мачкайте защитниците на човешките права

На 17 март Путин ще бъде коронясан за още един мандат като „президент“. Руските власти правят всичко възможно, за да контролират информационния пейзаж и да представят тази коронация като успешна. Заглушаването на критични гласове като свободни медии и защитници на правата на човека е рутинно, но тази в последните дни видяхме още едно забележително дъно в това отношение, когато Олег Орлов, президент на правозащитната организация „Мемориал“, беше осъден в Москва на 2,5 години затвор в политически мотивиран процес. Неговото привидно „престъпление“ е „многократно дискредитиране“ на руската армия. Истинското му престъпление беше дръзването да критикува Кремъл и неговата война.

„Мемориал“ е най-дълго работещата правозащитна организация в Русия, създадена в края на 80-те години на миналия век по време на залеза на Съветския съюз. През 2022 г. тя получи Нобелова награда за мир. С последните си думи в съда Орлов изнесе силна реч, която разкъса лицемерието и кафкианското състояние на нещата в днешна Русия.

Случаят с Орлов е върхът на айсберга на нарастващите репресии, които по някои показатели надминават тези, които се случваха в съветско време. Разследващите журналисти от Project Media наскоро документираха, че броят на лицата, осъдени за „екстремизъм“ или критика на властите, сега е по-висок от тези, осъдени за „антисъветска“ дейност при Хрушчов или Брежнев. До момента става дума за 5613 души. Седмица след смъртта на Навални този смразяващ факт изпраща недвусмислен сигнал, че никакво предизвикателство към системата на Путин не се толерира. Няма място за дискусии, компромиси или преговори.

Междувременно в Беларус: парламентарни „избори“

В Беларус преобладават подобни репресии. На 25 февруари, докато бяха организирани парламентарни „избори“, беларуските власти оклеветиха всичко и всички, които не са съгласни с официален Минск. Примерите включват твърдения, че беларуската опозиция планира да превземе част от страната с помощта на НАТО или че Западът се готви за военна операция срещу Беларус. Лукашенко също разтръби, че САЩ и Полша готвят мащабна провокация, подобна на тази на Адолф Хитлер през 1939 г.

Документирахме как митът за „Русия е обкръжена“ служи като важен фактор за мобилизирането на руското общество от Кремъл срещу Запада. Този силно манипулиран разказ етикетира противниците като „нацисти“ и е като навита пружина, която само чака да изскочи под най-малкия претекст. Той разкрива изключителна свръхчувствителност, подхранвана от идеята, че Украйна и, може би, други области от предишната Руска империя принадлежат на Русия.

В центъра на вниманието е самата идея, че чужди войски по някакъв начин могат да помогнат на Украйна в нейната самоотбрана. Това твърдение е приравнено на тотална война с Русия. Реакцията на Кремъл беше предизвикана отново през последните дни, след като френският президент Еманюел Макрон каза, че „нищо не е изключено“ на конференция в Париж, посветена на събирането на подкрепа за Украйна.

Донесете ядрените оръжия (отново)

Кремъл е обсебен от идеята, че провежда не просто „специална операция“ в Украйна, но че Русия е в състояние на по-голяма война със Запада. Песков поведе атаката, като обяви, че перспективата войските на НАТО да бъдат разположени в Украйна ще доведе до „неизбежността на конфликт“ между Русия и НАТО. След това последва хор от прокремълски експерти в почти всички платформи и с рядко срещана интензивност.

Тук стигаме до същината на въпроса: реториката на Москва има за цел да изплаши западната публика в пасивност и пораженство по същия начин, както бомбастичните предупреждения на Путин сутринта на 24 февруари 2022 г. Смисълът беше ясен: не стойте на пътя ни или ще използваме ядрени оръжия. Финансовата и военна подкрепа обаче се ускориха, тъй като доказателствата за руските жестокости се събраха.

Други теми в обсега на наблюдение на дезинформацията

  • Киев е руски град. Не, разбира се, че не е. Това вече трябва да е доста очевидно. Но не и за Дмитрий Медведев, бивш президент и бивш премиер на Русия, а сега заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия и голям привърженик на дрънкането на ядрено оръжие. Наскоро той заяви, че Киев е центърът на злото, управляван отвън (да се чете: от Вашингтон и други англосаксонци) и Киев представлява „екзистенциална заплаха“ за Русия. Като такава, войната се е превърнала в необходимост за Русия. Добре дошли на масата за преговори за честни разговори!
  • Йенс Столтенберг потвърди, че НАТО се стреми към конфронтация с Русия. Много прокремълски издания се отдадоха на странна радост да рекламират това, сякаш животът внезапно е придобил нова цел. Но отново трябва да ги разочароваме. НАТО е отбранителен пакт на суверенни държави, сега 31, а тези дни станаха 32, след като Швеция се присъедини, и в продължение на десетилетия допринася за мира и стабилността. Ние любезно молим хладнокръвните анализатори в Москва да наблюдават истинската природа на европейския дебат за сигурността и да ни посочат къде точно виждат армадата от дивизии, готови да ударят вътре в Русия от европейски държави.
  • Киев работи по военни провокации срещу Приднестровието – сепаратистки район в Молдова. Параноята е вграден елемент в много дезинформационни и манипулационни кампании. Подхранването на страха привлича публика, особено с истории за предстоящи химически атаки. Твърдението, че лидерите в Украйна и Молдова по някакъв начин са заинтересовани от друг конфликт, противоречи както на логиката, така и на разума и реалността. По-скоро това е дезинформационен шум, предназначен да привлече вниманието около така наречения Конгрес за Приднестровието, където Москва се опитва да подклажда проблеми. Там разгорещени групи в Тираспол искат „обединение с Русия“ и мечтаят за помощ от служители на ФСБ и ГРУ. Групата сепаратисти отправи към Москва апел за „защита“. Забелязали ли сте същия сценарий преди? Помислете за Крим, Луганск и Донецк.

Най-ново

Единична публикация

Избрани