Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” по средновековна култура и християнска философия, а също и във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет, както и в НАТФИЗ.
Член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (SIEPM). Богослов, културолог и политик. Главен редактор на списание „Християнство и култура“.
Срещаме се с Калин Янакиев, за да проведем нашия разговор, в знаково за българската демокрация място – градинката пред бившия ресторант „Кристал“. Навремето тук се събират българските дисиденти от Политически клуб „Екогласност“, начело с бъдещия президент Желю Желев, а първите им мирни протести срещу обгазяването на град Русе, завършват с арести и репресии от страна на тогавашната тоталитарна власт и Държавна сигурност. Аз няма да ви преразказвам близката ни история, която, сигурен съм, познавате по-добре от мен, само ще допълня, че може би именно на това място покълнаха първите въжделения, че е възможно еманципирането ни от тогавашния социалистически лагер и СССР.
Но да минем към наше време – две години след запалването на войната в Украйна от зловещите агресори на президента на Руската федерация Владимир Путин. Няма как да не попитам проф. Янакиев за мнение по повод думите на френския държавен глава Еманюел Макрон, че е възможно евентуално разполагане на западни въоръжени сили на украинска територия.
Думите на Макрон предизвикаха у нас по-скоро паническа реакция. Безспорно е, че никой не очаква именно България да изпрати военни сили в Украйна. Лично аз приветствам онова, което Макрон каза не особено категорично, а посочи само като някаква възможност. От много дълго време аз смятам, че истинското поведение на Европа и въобще на цивилизования свят по отношение на агресията на Русия в Украйна е именно тази – злото, радикалното зло, което в днешния свят представлява Русия, може да бъде победено със сила и то с обединена сила. Грешка на Запада навремето беше да се опитва да преговаря, да успокоява, да цивилизова тоталитарния комунистически режим оттатък желязната завеса. Истинската победа настъпи тогава, когато Западният свят обедини своите сили. Така се случи и във Втората световна война срещу Хитлер, така се случи и с истински разумното поведение на тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън и тогавашния министър-председател на Великобритания Маргарет Тачър. Това е тонът, с който трябва да се разговаря с едно радикално зло. В този смисъл, за разлика от реакциите в България, аз съм по-скоро удовлетворен от онова, което, не особено определено, заяви президентът на Франция“, смята анализаторът.
Според него шансовете на Доналд Тръмп отново да спечели изборите в САЩ, са повече от големи. Онова, което той ни дава като сигнали в предизборната си кампания, звучи откровено катастрофално. Той е не просто за прекратяване на помощта за Украйна, а и дава индикации за сътресения в НАТО. Което означава, че Европа е длъжна да се консолидира срещу радикалното зло, каквото представлява Русия в днешния свят. „Уви, и тук има големи въпросителни, защото проучванията сочат, че т. нар. националистически или по-скоро изолационистки партии в Европа, също ще повишат своя резултат на предстоящите евроизбори. Макар че техните успехи няма да бъдат толкова големи, за да успеят да блокират помощта за Украйна. И все пак, много е важно Европа да се консолидира предвид онова, което ни предстои в края на годината в САЩ.
А има ли шанс създаването на колективна европейска отбрана, ако НАТО наистина се разпадне?
„Вижте, аз не съм военен специалист и не бих могъл да твърдя подобно нещо, но съм убеден, че колкото и да е многобройна руската армия, тя е на примитивно равнище, в сравнение с онова, с което разполага цивилизования свят и в частност Европа. Поради тази причина, струва ми се, че тонът към Русия трябва да бъде твърд от страна на Европа, да не се поддаваме на шантажите на Путин и неговото близко обкръжение, след като продължава да заплашва света с ядрено оръжие, не да се оправдаваме, че нямаме намерение да оказваме натиск, нямаме намерение да изпращаме войски. Това не е подходящият тон. Той само
ще засили тази агресивна реторика от страна на руския фюрер.
А как можем да тълкуваме думите на Путин, че по-удобният президент за Русия не е Тръмп?
„Това е ирония на руския президент“, обяснява професорът. „Разбира се, че Путин много повече би се радвал на президентския стол в съединените щати да се инсталира Доналд Тръмп. Мисля дори, че упорството му да продължава тази война е неговата надежда Тръмп да седне на президентския стол във Вашингтон и той да се опита да договори с него някакъв съвместен натиск Украйна да отстъпи определени територии, които Путин ще обяви за своя победа в тази безнадеждна война, която той вече две години води“.
Заговори се, че се очаква следващата нападната държава да е Молдова. А Путин още в началото на въоръжената агресия срещу Украйна заяви своите претенции, че НАТО трябва да се върне в рамките си до 1997 г.
Това е изключителна наглост от страна на Путин, коментира Янакиев, разбира се, той разсъждава в категориите, в които е разсъждавал Хитлер навремето. Това е така наречената теория за Lebensraum или „жизненото пространство“ на Германия, което се простира отвъд нейните международно признати граници. Същото прави и Путин. „Аз не съм много сигурен има ли Русия капацитетът и силата да направи това, защото както видяхме в Украйна, нещата не се развиват така, както мнозина, включително и у нас, очакваха, което не означава, че Путин няма да се опита по един или друг начин да пренесе своята агресия извън териториите на Русия. Все пак Молдова е малка, слаба държава, не е като Украйна. По-скоро тук трябва да се има предвид каква е базисната идеология на руския фюрер. Тя е идеология за Lebensraum, за жизнено пространство извън границите на руската държава“.
Смъртта на руския опозиционер Алексей Навални ще заздрави ли, ако въобще я има, руската опозиция или тъкмо обратното?
„Силно се противопоставям на приказките на тукашните путинисти, че Путин и руската върхушка не са убили Навални, защото той бил затворен в затвор за дълги години и Путин нямал интерес от неговото убийство, от което дивиденти щял да спечели единствено Западът. Вижте, Навални не бе затворен в затвор, включително не бе затворен и в каторга. Това е концлагер, ако трябва да си послужим с традиционните понятия, където човек бива затворен, не за да пребивава там, а за да бъде ликвидиран“, категоричен е моят събеседник, допълвайки: „В този смисъл, Навални бе убит, макар най-вероятно да е загинал от условията в този концлагер. Да живееш постоянно на минус 45 градуса, да бъдеш подложен на тези изтезания, това е бавно и мъчително убийство.“
По отношение на последиците за руската опозиция, проф. Янакиев е песимист. Според него, опозиция в Русия практически не съществува. По-голямата част от инакомислещите са емигрирали на Запад, в Русия цари тоталитаризъм, по-жесток, отколкото по времето на късния комунизъм.
„Фактически в Русия опозицията е толкова малобройна, че не може да окаже каквато и да е съпротива, а още по-ужасното е, че
огромни маси от руското население са деградирали до такава степен, че ние ставаме свидетели на страховити неща. Наскоро на берлинския кинофестивал бе представен филмът „Intercepted“, който е съставен от прихванати разговори на руски войници с техните майки, жени и приятелки. Чухме там невероятни изречения – как се радват на изтезанията, как самите майки окуражават синовете си да не жалят украинците, да ги убиват. Тоест Русия в момента буквално е одемоняла в масата си. Това се забелязва и в българското общество. Руският пример вдъхнови тукашните русопоклонници и до голяма степен им даде кураж да говорят неща, които само допреди няколко години никой не си беше представял, че могат да прозвучат. Включително от трибуната на парламента чухме закани за отваряне на лагера в Белене, за нов Народен съд, за разстрели, за бесилки. Разбира се, тази особена одързостеност на българските русофили е умело дирижирана от определени журналисти, ако мога да ги нарека така, от тоталната дезинформация, която тече в България. Съвсем наскоро научихме за над 500 ботове, които произвеждат дезинформация за войната в Украйна“, посочва Калин Янакиев.
И последен въпрос, защо българинът, и в частност българският военнослужещ, особено офицерите от по-старата генерация, някак си не можаха да припознаят НАТО като стратегически партньор на България, а продължават да се държат и разсъждават така, сякаш все още сме член на Варшавския договор?
По-голямата част от по-старото поколение в България, смята анализаторът, са „тотално русофилски възпитани“ – цитатът е буквален. „Аз отдавна не смятам, че тук точната дума е не русофилия, съветофилия или нещо подобно. Тези хора изповядват Русия почти религиозно. За тях Русия е идол, почти равен на божество. Днешна Русия няма нищо общо с идеологията за единство на пролетариата, комунизъм и т. н. По-скоро тя може да бъде определена в днешно време като фашистка или нацистка държава. И въпреки това онези, които я славословеха като авангард на пролетариата, са същите, които днес я приветстват като фашистка държава. Отношението към нея е като към свята земя. Аз за съжаление не съм запознат какви са настроенията в командния състав на днешната българска армия, но съм разтревожен за това, че нещата не стоят добре. Ако трябва да бъда абсолютен песимист, представям си, че наложи ли се България да се отбранява от Русия с тези управляващи, ние ще бъдем по-скоро свидетели на позорни гледки.
Дали няма да видим отново посрещачи с хляб и сол, дали няма да видим отново инквизитори, които ще изпреварят завоевателя, ще отворят отново подземията в хотел „Славянска беседа“ и ще побързат да свършат работата на завоевателя?“, завършва риторично професорът.
