България получи безпрецедентно голяма помощ от ЕС за охрана на границите, казва бившият заместник-министър на вътрешните работи и експерт по гранична сигурност и миграция
- Г-н Гунев, каква е всъщност реалната ситуация с мигрантите в България?
- През последните няколко месеца има съвсем осезаем спад на броя на бежанците – както на минаващите през страната, така и на пристигащите в цяла Европа. Това е свързано с множество външни фактори, но и с усилията за опазване на границите. Включително – по българо-турската граница с допълнителни средства и командировани хора. У нас спадът е почти двоен и е по-осезаем през декември, януари и февруари тази година, ако се сравни броя на подадени молби за бежански статут. Там спадът е около 40%. Подобна е картината и в други европейски страни. Затова, когато се говори за „безпрецедентен мигрантски натиск”, това е изцяло манипулативно: всички данни сочат в обратната посока. Да, през миналата година броят на мигрантите беше по-висок, но и значително по-нисък от 2015-2016 г. И е силно преувеличено да се твърди, че имаме мигрантска криза. Безпрецедентно е политическото внимание, което се отделя на темата, и то е свързано с идващите европейски избори през юни. А инцидентите от миналата седмица, свързани с чужденци, бяха умело използвани от политически играчи, които искат проблемът да се преекспонира. Лозунгът „Мигрантите – вън!” се базира на страховете на хората от чужденците, поддържани през последните 10 години. Не казвам, че нелегалната миграция не може да се превърне в проблем за социалния мир, каквото виждаме в някои европейски страни. Просто не мисля, че това става в България.
- И все пак колко голям е мигрантският проблем за България?
– Мигрантите продължават пътя си към Западна Европа и през последните 10 години България е била единствено транзитна страна, а не крайна дестинация за големи маси от тях, които е трудно да интегрираме. У нас не е имало такава ситуация, която да наруши социалния мир. Ние искаме да контролираме и регулираме миграцията, така че идващите у нас хора или наистина да имат нужда от помощ като бежанци и да останат и да я получават временно, или пък да са такива, от които ние имаме нужда – от трудова миграция. Защото работодателите търсят трудов ресурс, но не могат да разчитат на всеки, прекосил границата ни. За България реално мигрантите не са трудов резерв. Ние имаме нужда да управляваме тези процеси, за да са в наш интерес, а не да ни заливат хора без образование и подготовка, които не се интегрират и само натежават на социалните системи.
- А имаме ли нерешени проблеми в законодателството по бежанския и мигрантски въпрос?
- Това е област, която от години изцяло се регламентира на европейско ниво – наръч от закони, които са европейски, а не национални. Ние не можем да променим на национално ниво начина на приемане на бежанци и какво се прави с тях, начина на грижа. Но се водят тежки преговори тези закони да се променят, защото през последните години те не работеха. Дъблинският регламент повече от 10 години предполага, че държавата, в която първо влезе бежанецът, трябва да остане в нея и тя да се грижи за него. Ако бежанецът успее да се придвижи в друга държава, тя може да го върне на първата в рамките на няколко месеца, но ако не успее, той си остава на новото място. И има доста изключения, които правят трудно да се осъществи това връщане. Затова мигрантите, които влизат през България, Гърция, Италия, Испания и са тръгнали към Швеция, Германия или Холандия, никой не успява реално да ги върне в тези първи държави на влизане. И практически това връщане не работеше за почти всичките около 100 хиляди бежанци, влезли през България през последните десетина години. Само малка част са ни връщани според Дъблинския регламент – по няколкостотин от тях годишно: реално до 700, а ние съответно също връщаме. Проблем е, че ЕС не прави особен анализ на своите потребности от работна ръка и си затваря очите пред факта, че голяма част от тази миграция, която е нелегална и не подлежи на управление, не е подходяща за европейския пазар на труда.
- Грешна ли е беше политиката на мултикултурализъм в страните от Западна Европа?
- Това са две различни неща. Поради колониалната история на някои европейски страни те имат години назад свързаност и естествено преливане на хора. И политиката на мултикултурализъм тръгва от тях, тя не е свързана със сегашната миграция, а с етнически различните хора в една държава, които са от десетки и стотици години в тези страни, не отсега. И Англия по време на индустриализацията е имала нужда от хора, които са дошли от Индия и Пакистан, и Франция е внасяла работна ръка от колониите си. Във Франция, например, от една страна е традиционната толерантност спрямо различните малцинства с опитите те да бъдат интегрирани. Но пък всеки възпротивил се на нелегалната и неконтролируема миграция днес или предложил по-сериозни мерки за овладяването и спирането й към Европа, веднага бива обвиняван в расизъм. В Германия в такъв дебат смесват нацисткото минало с този за миграцията. И обвиняват искащите да връщат мигрантите в страните, откъдето идват. Макар политиката за връщането им, доброволно или насилствено в страните на произход, когато нямат право на убежище, да е легитимна европейска политика. Но когато някой започне да говори за депортация на маси мигранти, веднага го приравняват към нацистите, депортирали през войната евреите и славяните. Проблемът в Германия е, че там стартират от крайно либералната мигрантска политика от времето на Меркел.
- Какво предстои като политика към мигрантския въпрос в ЕС?
- Смятам, че Европа трябва да вземе стратегически решения и да преосмисли целия модел установен след Втората световна война за решаване на мигрантския проблем и за подпомагането на бежанците. През последните 10 години сме свидетели в ЕС и в САЩ на възползване на икономически и други мигранти от системата за убежище. Като световната уредба за убежище предполага да приемаш и разгледаш молбата на всеки, който поиска убежище и да го оставиш в страната си достатъчно дълго докато се прецени може ли той да го получи. С тази система дълги години се злоупотребява от икономически мигранти. Дори да заключим, че някой няма право на убежище, връщането му в страната на произход е трудно и често невъзможно. През последните години ЕС успява да върне едва 20-30% от тези, на които е отказано убежище, другите остават. Новите закони, 6 различни регламента, се обсъждат и предстои да бъдат приети. Тази година трябва да влезе в действие една европейска система „вход-изход”, която да идентифицира хората, неотговарящи на изискванията за убежище и според тази процедура да се връщат още на границата. Един нов регламент, който ще замести Дъблинския, ще даде повече време и инструменти за връщане на мигрантите от дадена страна в първата, в която са приети. Това на пръв поглед изглежда като проблем за нас, защото повечето мигранти не са тръгнали към България. Но има и друг регламент, който ще ни помогне да ги следим у нас под контрол. Това определено ще респектира мигрантите. И веднъж хванати, ще останат у нас срещу 500 лв. месечно. И той ще предпочете да заобикаля България. Но не бива да разчитаме на това.
- Помага ли ЕС за охрана на българските граници?
- През последната година България получи безпрецедентно голяма помощ от ЕС за укрепване на границата – за изграждане на сигнално-охранителни системи, за оборудване за наблюдение, за високопроходими автомобили за гранична полиция и за всякакво друго оборудване за охрана на българо-турската граница: общо над половин милиард лева на траншове през последните 12 месеца. Засега границата ни с Турция в една трета няма сигнално-охранителна система и се пази само с жива сила. От турска страна също започна изграждане на различни системи. Така че до година –две ще имаме достатъчно оборудване и техника за охрана на границата. Споразумението между ЕС и Турция за спиране на мигрантите реално не проработи, средствата към Анкара идваха бавно и с условия. От обещаните им 8-9 млрд. те получиха 2-3. Но никоя държава няма интерес да пропуска мигрантите навътре в Европа, защото в момента, в който те видят, че вратата е отворена, идват още повече. Страната е по-непривлекателна за тях, когато знаят, че влизането тук е по-трудно. Турция постепенно го осъзна, защото покрай мигрантите се промъкваха и терористи от ИДИЛ. И изградиха огради със Сирия и Иран и максимално да спират и потоците към ЕС.
